Кюстендил – регион с ранен сблъсък и натрупан опит в прехода

Справедливият преход не е само екологичен, а и икономически въпрос. Това бе един от основните акценти на Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“, организирана от „Бранд Медия България“ в партньорство с Община Кюстендил, „Електрохолд България“ и ТЕЦ „Бобов дол“.

Форумът, съфинансиран от ЕС, събра представители на национални и европейски институции, местна власт, експерти и чуждестранни гости с цел да обменят добри практики и да търсят работещи решения.

Кюстендил – регион с опит, но и с предизвикателства

Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов напомни, че регионът е преживял „ударната вълна“ на прехода още преди 8 – 10 години, когато мините са били закрити. Последиците – безработица, обезлюдяване и социално напрежение. Според него обаче този труден опит днес дава предимство – знание и готовност да се действа по-рационално.

Колкото по-добра е подготовката, толкова по-малко ще е кръвта в боя“, заяви Атанасов.

Сред мерките, които се предприемат, е създаване на индустриална зона и подкрепа за малкия и среден бизнес. На среща, свързана с подобна процедура, са се включили над 200 компании, което показва интерес и готовност за участие в трансформацията.

Кметът настоява преходът да бъде реалистичен.

Човек от минната индустрия трудно може да стане IT специалист, но може да бъде отличен експерт по поддръжка на ВЕИ съоръжения“, посочи той.

И изтъкна нуждата от обучение вътре в самите компании.

Търсене на вдъхновение и решения

Областният управител инж. Методи Чимев подчерта, че балансът между очакванията на работещите и възможностите на бизнеса е труден.

Темата е болезнена и обсъждана от години. Надяваме се на решения, които да ни помогнат да се справим“, заяви той.

В този контекст бе и посланието на Асения Димитрова от „Бранд Медия България“: „Надяваме се да вдъхновим чрез примерите от Европа“.

От въглища към индустрия с добавена стойност

Икономическият съветник в Представителството на Европейската комисия в България Нено Ненов подчерта, че енергийният преход трябва да се води не от идеология, а от прагматизъм – инвестиции, технологии и бизнес логика. Според него, само за няколко години технологията за съхранение на енергия е поевтиняла три пъти, а вече има и класирани проекти по Плана за възстановяване и устойчивост за над 1.1 млрд. лева.

Ненов даде пример с румънския град Петрила, където шведска компания е инвестирала 10 млн. евро във фабрика за ВЕИ технологии, 7 млн. евро от които – от Фонда за справедлив преход. Подобен потенциал има и Кюстендил, който разполага със 122 млн. евро от същия фонд.

Очаквания, притеснения и нагласи на хората

Изследване на агенция „Тренд“, проведено сред 800 души в Кюстендилска област по поръчка на „Бранд Медия България“, показва ясно, че страхът от зеления преход е осезаем. 70% от анкетираните вярват, че климатичната криза е реална, но 78% се тревожат от поскъпване на електроенергията, 53% – от загуба на работни места, а 52% – от повишаване на цените като цяло.

Само 11% вярват, че преходът ще създаде нови работни места в региона. Младите са по-оптимистични и склонни на мобилност – близо 40% от хората под 30 години биха сменили населеното място заради работа, а 70% биха пътували до час всеки ден.

Информираността остава ниска – 64% от хората заявяват, че не знаят какви са целите на Зелената сделка, а 50% никога не са чували за финансирани от ЕС проекти в региона.

Пътят към зелена икономика и качествени работни места

Форумът събра представители на четири министерства и синдикатите, за да обсъдят безпрецедентните възможности за европейско финансиране, надхвърлящо 800 млн. лв. само през следващата година.

Целта ни е до края на 2025 г. изцяло да бъде отворен ресурсът на Фонда за справедлив преход и да дадем възможност за широк спектър от инвестиции“, подчерта Моника Стоянова, главен експерт в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие“ в МРРБ.

По думите ѝ трите стълба на фонда – икономически, социален и климатичен преход – вече се материализират: 26 жилищни блока в града получават 32 млн. лв. за енергийна ефективност, а отворената процедура за преквалификация на служители от ТЕЦ и мини (110 млн. лв.) изтича на 13 юни.

До 19 юни общината може да кандидатства с проекти за индустриални и логистични паркове на стойност 20.5 млн. лв., а през втората половина на годината се чакат още покани: 475 млн. лв. за трансформация на минни терени, 300 млн. лв. за енергийни общности и 142 млн. лв. за фотоволтаични паркове. Точно върху последното акцентираха и критиките: КНСБ предупреди срещу „сляпото залагане“ само на соларни проекти и настоя средствата да се пренасочат към индустриални производства, които гарантират дългосрочна заетост и по-висока добавена стойност.

Междувременно Министерството на иновациите и растежа обяви пакет от мерки за над 450 млн. лв.

Подбрали сме процедури, които са реално приложими и с минимална административна тежест“, увери Илияна Илиева, директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“.

Най-атрактивната – „Индустрия 4.0“ – предлага до 850 хил. лв. безвъзмездна помощ, комбинирана с кредити от Фонда на фондовете. За микро- и малките фирми се отваря облекчена дигитализация (до 50 хил. лв.), а друга схема подкрепя ВЕИ инвестиции и енергийно ефективно оборудване с до 100 хил. лв.

Регионът ще разчита и на две трансгранични програми с общ бюджет около 20 млн. лв. – с Република Северна Македония и с Република Сърбия. Поканата към фирмите от пограничните райони Куманово, Щип, Струмица, Кюстендил и Благоевград предстои през юни, като финансирането е 100 % и достига 300 хил. евро на партньор.

Образованието също е в центъра на прехода: 36 училища в областта ще изградят STEM центрове, а Националният план за възстановяване вече финансира модернизация на общежития и професионални гимназии. „Да заинтригуваме децата към природните науки е фундаментално за бъдещия ни пазар на труда“, каза Мая Нинова от МОН.

Синдикатите обаче внесоха трезва нотка. Проучване на КНСБ сред 1480 работници в мините и ТЕЦ „Бобов дол“ показва, че 82 % не желаят да напускат енергетиката, макар 57 % да са готови да повишат квалификацията си при гарантиран доход. „Хората искат нови индустрии“, подчерта вицепрезидентът Огнян Атанасов.

Синдикатът предлага схема „4+4“ – четири часа работа и четири часа обучение в рамките на смяната, финансирани съвместно от ФСП и работодателя.

Общото послание на конференцията е ясно - Кюстендил разполага с уникален финансов прозорец, но успехът зависи от синхрона между държава, бизнес и работници.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.