Хоум офис, по-ниски скорости и по-малко полети – спешните мерки за пестене на петрол

С нарастващата ескалация на войната в богатия на петрол Близък изток, Международна агенция по енергетика (МАЕ) призовава правителствата да предприемат мерки за намаляване на търсенето на петрол чрез насърчаване на дистанционната работа, понижаване на ограниченията на скоростта и стимулиране на използването на обществен транспорт, предава Euronews.

Правителствата са приканени да насърчават работата от разстояние, да свалят максималната скорост за движение по пътищата и да стимулират преминаването към обществен транспорт, както и евентуално да въведат ограничения за използването на автомобили в големите градове. В доклада на Международната агенция по енергетика се посочва „драматичното“ нарушаване на глобалните доставки на петрол вследствие на затварянето на Ормузкия проток.

Откакто Съединените щати и Израел започнаха да нанасят военни удари срещу Иран на 28 февруари, цените на петрола скочиха над 100 долара за барел, разклащайки икономиките и разкривайки уязвимостта на енергийните пазари.

Анализатори предполагат, че цената може да достигне 200 долара за барел, тъй като няма признаци за деескалация, въпреки политическите разговори за евентуална военноморска мисия за ескорт на кораби през Ормузкия проток – идея, подкрепена от президента на САЩ Доналд Тръмп и по-късно от президента на Франция Еманюел Макрон, но наскоро отхвърлена от ръководителя на Международната морска организация Арсенио Домингес поради съображения за безопасност.

МАЕ определя настоящото прекъсване като „най-големия шок в доставките в съвременната история“, породен от ескалиращото напрежение в Близкия изток, което на практика е затворило ключов търговски маршрут, през който преминават около 20% от световното производство и транспорт на петрол – приблизително 15 милиона барела суров петрол и 5 милиона барела петролни продукти.

Възстановяването на транзита през Ормузкия проток е най-важното действие за връщане към стабилни потоци на петрол и газ и за намаляване на напрежението върху пазарите и цените“, се казва в доклада на IEA. „Междувременно държавите по света предприемат редица мерки за увеличаване на предлагането и за ограничаване на ефекта от рязкото поскъпване върху потребителите.“

Дистанционна работа, по-ниска скорост, по-малко полети

Дистанционната работа, по-ниските скорости по магистралите, по-широкото използване на обществен транспорт, споделеното пътуване и по-ефективното шофиране могат бързо да намалят потреблението на горива, според МАЕ, която призовава правителствата да насърчават тези мерки.

Пътният транспорт формира около 45% от глобалното търсене на петрол, като делът варира значително – от около една трета в Южна Корея до две трети в части от Европа и Латинска Америка. В по-богатите икономики леките автомобили са основният фактор, като представляват около 60% от енергийното потребление в пътния транспорт.

Стратегията на МАЕ обаче не се ограничава само до пътищата.

Базираната в Париж агенция предлага също така ограничаване на въздушните пътувания там, където има алтернативи. В краткосрочен план бизнес полетите могат да бъдат намалени с около 40%, което би понижило търсенето на авиационно гориво с между 7 и 15%, ако се приложи масово.

В отговор на кризата няколко държави вече разшириха дистанционната работа. Филипините и Пакистан въведоха четиридневна работна седмица за държавните служители, а Шри Ланка затвори публичните институции в сряда.

Лаос, Тайланд и Виетнам активно насърчават работа от вкъщи. Подобни мерки бяха приложени и в Европа по време на енергийната криза през 2022 – 2023 г., когато правителствата призоваваха служителите да работят дистанционно, за да се намали потреблението на петрол.

Стратегическите резерви не са достатъчни

Въпреки освобождаването на стратегически резерви в размер на 400 милиона барела, експертите предупреждават, че светът не може да разчита единствено на увеличаване на предлагането, за да стабилизира пазарите. При нестабилна и несигурна среда МАЕ ясно подчертава, че глобалната икономика не може просто да „произведе“ изход от петролен шок – необходимо е адаптиране към по-ниско потребление.

Това е шестият случай, в който страните членки на МАЕ координират извънредни действия за стабилизиране на петролните пазари от създаването на организацията през 1974 г. Подобни интервенции са осъществявани през 1991, 2005, 2011 и два пъти през 2022 г.

Настоящата криза надхвърля петрола и включва смущения в доставките на природен газ, с последици за сигурността на електроснабдяването и цените.

Йоханес Раубал, старши анализатор на суров петрол в търговската компания Kpler, заяви, че ако Ормузкият проток остане затворен още два месеца, рисковете за доставките „ще нараснат рязко“.

Последните количества петрол от Близкия изток, насочени към Европа, все още пристигат, така че непосредственият ефект от намалените потоци все още не се е проявил напълно“, коментира той пред Euronews.

Според него тези високи разходи могат да поставят европейските рафинерии под сериозен натиск при най-лошия сценарий, което вероятно ще доведе до спад в търсенето и принудително намаляване на производството.

Настоящата криза се очертава като най-голямото прекъсване в доставките на суров петрол в историята на световния пазар. Потенциалната загуба на около 10 милиона барела суров петрол и кондензат от Близкия изток – приблизително 10% от световното потребление – представлява силен краткосрочен шок“, добави Раубал.

Отвъд петрола

МАЕ предупреждава също, че нарастващите енергийни разходи ще засегнат най-силно най-бедните домакинства и призовава правителствата да осигурят целева финансова подкрепа. В Европейския съюз лидерите обсъдиха на ключова среща мерки за краткосрочно облекчаване на сметките за електроенергия, включително национални данъци, мрежови такси и въглеродни разходи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че войната срещу Иран има „незабавно въздействие“ върху енергетиката.

Досега лидерите на ЕС определяха ситуацията основно като криза на цените на енергията. Но за първи път Урсула фон дер Лайен заяви, без да дава подробности, че настоящата криза „повдига въпроси за бъдещи рискове за доставките“ и подчерта: „трябва да предприемем действия“.