Интервю | Банките кредитират разумно въпреки скока при жилищните заеми

Г-жа Петя Димитрова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на Банките в България (АББ). Тя е и председател на УС на Фондация „Буров“. Член е на УС на КРИБ, на Университетския съвет на Американския университет в България, на Съвета на директорите на „Борика“ АД.

Петя Димитрова е и главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка (с правно име „Юробанк България“ АД). Професионалният ѝ път в банката започва още през 2003 г. като главен финансов директор на осемте дъщерни компании на „Юробанк И Еф Джи Груп“ в България. През 2005 г. заема и длъжността прокурист на Пощенска банка. Две години по-късно е назначена за изпълнителен директор и член на УС на ДЗИ Банк. След юридическото сливане на ДЗИ Банк и Пощенска банка тя оглавява обединената банка.

Тя е дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон, има EMBA степен от Университета в Шефийлд, Великобритания, и две магистърски степени по „Финанси и банково дело“ и „Туризъм“ от Университета за национално и световно стопанство и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Г-жо Димитрова, как бихте обобщили 2025 г. за банковия сектор в България, особено на фона на нелекия процес по преминаване към еврото, изнесен в голяма степен от банките в България?

2025-та година беше добра година, но същевременно изпълнена с много предизвикателства за банковия сектор у нас.

Въпреки повишените обеми на кредитиране спрямо предходната година, разширяването на продуктовото портфолио и най-вече фокусът върху удовлетвореността на клиентите, банковият сектор реализира сходен резултат с миналогодишния (с 1.8% по-нисък спрямо 2024 г.). Към края на 2025 г. нивото на ROA (възвръщаемостта на активите) се понижава до 1.8% спрямо 2.1% година по-рано. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) също спада до 14.5% спрямо 17.3% за същия период.

Преминаването към еврото беше основен фокус за банките през 2025 г. Това беше дългоочакван момент за сектора. Финансовите институции се подготвят от  няколко години, защото, както знаете, имаше очаквания за присъединяване към еврозоната още предходната година. Въпреки това, за по-малко от шест месеца банките трябваше да финализират редица процеси – да адаптират изцяло системите си, да обучат персонала, да осигурят цялата логистика, свързана с изтеглянето на левовете от обращение, както и да предвидят възможността от всевъзможни рискове.

Благодарение на добрата подготовка, обединението на сектора и добрата синхронизация с институциите, възможните негативни сценарии бяха избегнати. Това се случи благодарение на усилията на над 25 000 служители, наети в банковия сектор.

Може ли конкретно да разкажете кое беше най-голямото предизвикателство пред банковия сектор в този процес – технологичният преход, огромното количество пари, които се изсипаха на касите в клоновете, или нещо друго?

Най-голямото предизвикателство пред банковия сектор в този процес не беше само едно, а комбинация от няколко ключови фактора.

На първо място стоеше технологичният преход. Банковите системи трябваше да бъдат адаптирани към работа с новата валута – това включваше промени в основните банкови софтуери, платежните системи, банкоматите, онлайн банкирането и картовите разплащания. Всички тези системи трябваше да преминат през тестове и синхронизация, за да се гарантира, че няма да има грешки при превалутирането, двойната визуализация, обработката на трансакции или отчитането на сметки. И всичко това да се случи по такъв начин, че клиентите практически да не го усетят. Но успяхме да се справим с тази задача.

Вторият съществен фактор беше огромният логистичен натиск върху клоновата мрежа. В началото на процеса в банковите клонове постъпиха големи количества кеш, които трябваше да бъдат преброени, проверени, съхранени и обменени. Това изискваше допълнителен персонал, удължено работно време и сериозна организация на сигурността и транспортирането на паричните средства.

За да илюстрирам мащаба, ще отбележа, че след въвеждането на еврото потокът в банковите клонове беше изключително голям и на ден преминаваха над 120 хил. души. Клоновете на много банките работеха през почивните дни през януари именно с цел да облекчат обмяната на левовете.

Не по-малко важно предизвикателство беше и комуникацията с клиентите. Банките трябваше ясно да обяснят на гражданите и бизнеса как ще протече обменът, какви са сроковете, че няма да има такси и как ще се отрази промяната на техните сметки, кредити и депозити.

Но най-трудната част от всичко беше именно синхронизирането на всички тези процеси в рамките на много кратък период – не само в една банка, а в цялата система. Като е важно да се отбележи, че тук говорим за много разнородни процеси – технологични, логистични и комуникационни. Тук беше и съществената роля на Асоциация на банките, към която има създадена Работна група „Въвеждане на еврото“ и чрез която се координираха между банките и институциите процесите, свързани с присъединяването на страната към еврозоната. Именно управлението на този комплексен преход се оказа най-сериозното изпитание за банковата система, но то беше преодоляно напълно успешно.

Държавата обяви процеса по преминаване към еврото за „приключен“. Според Вас така ли е, от гледна точка на банките?

От гледна точка на държавните институции процесът може да бъде обявен за „приключен“, защото основните етапи – въвеждането на еврото като официална валута, обменът на левове и адаптирането на основните системи – вече са почти приключили. От гледна точка на банковия сектор обаче процесът по-скоро навлиза във финалната си фаза, отколкото да е напълно приключил.

Има оперативни процеси, които продължават. Част от клиентите все още обменят налични средства, а банките трябва да обработват останали левови наличности и да управляват изтеглянето им от обращение. Към момента са изтеглени 89% от левовете, което означава, че остават 3.4 млрд. лв., но немалка част от тях никога няма да бъде изтеглена – поради нумизматична стойност или други причини (унищожаване, незнание и други). Банките ще обменят левове за евро, без такса, до края на месец юни 2026 г., а в БНБ обменът ще бъде безсрочен.

Асоциация на банките продължава да участва активно в Координационния център към Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България при Министерския съвет.

Не бива да се подценява и адаптационният период за клиентите и бизнеса. Банките продължават да предоставят информация и съдействие, тъй като за много хора това е първият реален опит с новата валута в ежедневните банкови операции.

Затова може да се каже, че основната част от прехода е успешно завършена, но от банковата гледна точка има още довършителни дейности. Трябва да подчертая също, че еврозоната не е крайна цел, а една стъпка в правилната посока. Успешният преход всъщност ни постави на една нова писта, на която ни очакват нови възможности.

АББ има ли крайната „сметка“, която финансовите институции платиха за процеса по преминаване към еврото?

Преките разходи по преминаването към еврото надхвърлят 200 млн. евро, като в тази сума влизат основно инвестициите в IT системи, адаптиране на платежната инфраструктура, обновяване на банкомати, логистика и обучение на персонала.

Важно е обаче да се подчертае, че това не е пълната „сметка“ на процеса. Част от разходите трудно могат да бъдат изчислени и често остават извън официалните оценки – като значителните логистични разходи по извличане на левовете от обращение, допълнителното натоварване на клоновата мрежа, удълженото работно време, вътрешните организационни ресурси и пропуснатите ползи от пренасочване на капацитет към този процес.

Всъщност, какви са най-важните ползи от членството в еврозоната за българската икономика, бизнеса и домакинствата, според банковия сектор?

От гледна точка на банковия сектор, ползите от членството в еврозоната са както непосредствени, така и дългосрочни и засягат едновременно икономиката, бизнеса и домакинствата.

На макрониво най-важната полза е повишаването на финансовата и икономическата стабилност. Присъединяването към еврозоната означава достъп до механизмите на Европейската централна банка и по-дълбока интеграция във финансовата архитектура на ЕС, което намалява риска за страната и повишава доверието на инвеститорите.

За бизнеса ключов ефект е премахването на валутния риск. Отпадат и разходите за превалутиране, което директно подобрява ефективността, особено за фирмите с износ или работа с партньори от ЕС, а над 64% от българския износ е насочен към партньори от ЕС.

Друг съществен плюс е свързан с по-добри условия за финансиране на бизнеса. В средата на еврозоната лихвите по кредити обикновено са по-ниски или по-стабилни, а достъпът до капитал е по-лесен.

За домакинствата ползите се изразяват най-вече в по-ниски разходи и по-голяма предвидимост. Премахват се таксите за обмяна при пътуване и онлайн покупки в евро, цените стават сравними във всички 21 държави в еврозоната.

Не на последно място е репутационният ефект – членството в еврозоната ни представя като страна с добре разпознаваема валута. Това води до повече сигурност и очаквания за инвестиции, по-висок кредитен рейтинг и като цяло по-благоприятна бизнес среда.

За банките най-голямата полза не е в един конкретен ефект, а в комбинацията от по-нисък риск, по-ниски разходи и по-високо доверие, които заедно ускоряват икономическото развитие.

Какви бяха основните фактори, които повлияха върху търсенето на кредити от домакинствата и бизнеса през 2025 г.?

През 2025 г. търсенето на кредити беше основно повлияно от ниските нива на лихвените проценти и очакванията за тяхното развитие, увеличението на възнагражденията и съответно нетния разполагаем доход на населението, както и подкрепено от стабилния пазар на труда. Друг съществен фактор беше високата конкуренция между банките и високата ликвидност в сектора. Статистиката бележи ръст на отпуснатите кредити на физически лица за миналата година – с 21.7%, достигайки до 29.9 млрд. евро.

Ипотечните заеми скочиха с близо 30% през 2025 г. Някои икономисти твърдят, че има за какво да се притесняваме от подобно „избухване“ на пазара. Какво е Вашето мнение по този въпрос, и какви са очакванията Ви за 2026 г.?

Данните показват, че този ръст е резултат от комбинация от фактори – ниски лихви, висока ликвидност в банковата система, ръст на доходите и силно търсене на жилища, както и еднократни ефекти около въвеждането на еврото. В този смисъл става дума по-скоро за ускоряване на вече съществуваща тенденция, а не за рязко отклонение от фундаментите.

Трябва да отбележа, че банките кредитират разумно и отговорно, спрямо индивидуалния кредитен профил на всяко едно лице. Считано от 1 октомври 2024 г. БНБ въведе допълнителни макропруденциални изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.

Разбира се, необходимо е да отчетем и че непрекъснатият ръст на възнагражденията и повишаването на разполагаемия доход оказва влияние и върху номиналната стойност в размера на кредитиране. Това е видно и в обратната посока – от гледна точка на депозитите, виждаме, че техният номинален размер продължава да нараства с устойчиви темпове. Същевременно София е една от най-достъпните столици като цена на кв. м в Европа.

БНБ посочва, че инвестициите в жилища се очаква да бъдат стимулирани през 2026 и 2027 г. както от страна на предлагането предвид продължаващата тенденция към нарастване на цените на жилищата, така и от търсенето в съответствие с растежа на разполагаемия доход на домакинствата и благоприятните условия на финансиране.

На последно място, но не и по важност – делът на необслужваните кредити в брутния кредитен портфейл (с просрочие над 90 дни) за жилищните кредити е на ниво едва от 0.32%

Бизнес кредитирането расте доста по-умерено. Очаквате ли раздвижване през 2026 г. и какво, според Вас, ще е влиянието на еврозоната върху желанието – както на бизнеса, така и на самите банки – да участват на кредитния пазар?

Да, очакванията са през 2026 г. да има постепенно раздвижване на бизнес кредитирането, но по-скоро като умерен и устойчив ръст, а не рязък скок. През 2025 г. компаниите бяха по-предпазливи заради несигурността и изчакваха по-голяма яснота около икономическата среда и въвеждането на еврото.

Именно еврозоната ще бъде ключов фактор за промяна на това поведение. От една страна, тя ще доведе до по-нисък валутен риск и по-голяма предвидимост, което насърчава бизнеса да планира дългосрочни инвестиции и съответно да търси финансиране. От друга страна, за банките това означава по-стабилна среда и по-добър достъп до ликвидност, което увеличава готовността им да кредитират.

Ефектът обаче няма да е мигновен – по-скоро ще се прояви чрез постепенно нарастване на инвестиционната активност, особено в сектори като индустрия, енергетика и технологии. Този ефект ще е своеобразен израз на изменението на БВП, склонността на бизнеса да инвестира в условията на геополитически конфликти, повишаване цените на енергийните ресурси, разходите за труд и единица продукция. В този смисъл 2026 г. се очаква да бъде година на възстановяване на инвестиционния цикъл, подкрепен от еврозоната, но без прекомерно ускоряване на кредитния пазар.

Как се промени поведението на спестителите през 2025 г.? Наблюдавахте ли промени в предпочитанията между депозити, инвестиции и други финансови инструменти?

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на декември 2025 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 86 млрд. евро, отбелязвайки годишен ръст от 16.4%.

В края на 2025-та година се наблюдаваше продължаващо интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро поради присъединяването на България към еврозоната. Това беше и най-лесният начин наличните средства да бъдат превалутирани, т.е. банките да свършат всичко вместо своите клиенти.

През 2025 г. поведението на спестителите се запази по-скоро консервативно. Депозитите останаха основен инструмент, но все по-често се наблюдава тенденция към диверсификация. Банките предлагат различни инвестиционни продукти, спрямо профила на клиента, в т.ч. и т.нар. структурирани депозити.

От една страна, повишаването на доходите и натрупаните спестявания запазиха интереса към банковите депозити като сигурен и ликвиден инструмент. От друга обаче, средата на ниски или слабо нарастващи лихви насочи част от спестителите към алтернативи с по-висока доходност – като инвестиционни фондове, застрахователно-инвестиционни продукти и дори директни инвестиции в имоти.

Очакванията за въвеждане на еврото също изиграха роля – те повишиха доверието във финансовата система, но и насърчиха по-активно управление на спестяванията, включително търсене на по-добра доходност.

Очакваме през 2026-та година и по‑широко участие на физически лица в инвестициите в държавни ценни книжа (ДЦК).

Всъщност, как решенията на Европейската централна банка относно лихвените проценти ще се пренасят към българския кредитен пазар? Какъв ефект могат да имат върху лихвите по кредити и депозити през 2026 г.?

Присъединяването към еврозоната се очаква да допринесе за засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка към монетарните условия в страната.

Според Макроикономическата прогноза (Декември’25) на БНБ, в средносрочен хоризонт може да се очаква засилване на трансмисията от паричната политика на ЕЦБ към българската икономика с тенденция към постепенно приближаване на лихвените проценти по привлечените средства до средните за еврозоната. От БНБ прогнозират лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия да продължат да се понижават до средата на 2026 г., след което да започнат плавно да се повишават в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната.

След като приехме еврото, Българската народна банка вече е част от Евросистемата и участва в няколко основни процеса:

• БНБ ще изпълнява решенията на Европейската централна банка, като следва указанията на ЕЦБ за лихвени проценти и други инструменти на паричната политика;
• Участие в съвета на ЕЦБ: Представител на БНБ ще участва в заседанията на Съвета на управляващите на ЕЦБ, като представител на България. Въпреки това, решенията за паричната политика се вземат от всички членове на ЕЦБ, а не само от представителите на отделните национални централни банки;
• Монетарна политика: ЕЦБ ще контролира създаването на паричната база, а БНБ ще следи и регулира местните банкови активи в съответствие с правилата на Евросистемата;
• Нивото на задължителните минимални резерви се понижи от 12 до 1%, каквото е нивото в еврозоната, което освободи над 8 млрд. евро, които банките могат да използват за други цели, вкл. за кредитиране;
• Ще има пряка интеграция на българската банкова система в системите за ликвидност на ЕЦБ;
• БНБ ще трябва да координира усилията си с ЕЦБ относно финансовата стабилност, включително при следене на системни рискове и пазарни дисбаланси.

От 2020 г. България е член на Единния надзорен механизъм и Валутен механизъм II (ERM II), поради което банковият сектор практически в голяма степен вече е част от еврозоната. Големите банки отдавна докладват не само пред БНБ, но и пред ЕЦБ. Практически по отношение на надзор и изисквания те са в еврозоната още от 2020 г., но едва сега ще могат да се възползват от предимствата и възможностите, които тя предоставя.