„Малкият влак“ на Корсика: Пътешествие на релси из острова (снимки)

Остров Корсика съчетава скалисти планински върхове с лазурни плажове на Средиземно море, колоритни исторически градове, тучни гори и равнини. Нищо чудно, че древните гърци са го нарекли Калисте (най-красивият). Дори французите, на които е трудно да се хареса нещо – които придобиха острова в все още противоречива сделка с италианската Генуезка република през 1760 г. – го наричат L'Île de Beauté (Островът на красотата), предава BBC.

Населението е около 340 хил. души, но годишно островът се посещава от 3 млн. туристи. Често те наемат коли, за да се любуват на извивките на Корсика и за да посетят градчетата по хълмовете. Мнозина обаче не знаят, че Корсика има и железопътна линия. Влаковете осигуряват незабравим начин за потапяне в сърцето и историята на острова. Всъщност Le Chemins de Fer de la Corse – или U Trinicellu („Малкият влак“, както нежно го наричат местните) – не е просто едно от най-добрите пътувания с влак в Европа. То е едно и от най-достъпните –  едноседмичен билет за 50 евро покрива пътуването с влак навсякъде в Корсика.

„Малкият влак“ на Корсика всъщност е мрежа, свързваща три контрастни крайбрежни града на западния (Аячо), северозападния (Калви) и североизточния бряг на острова (Бастия). Първият етап от железопътната линия е открит през 1888 г. и докато се разширява през следващите десетилетия, тя преминава в планински долини, изкачва се по отдалечени хълмове и свързва исторически вътрешни градове като Корте.

Комбинацията от ретро и по-нови вагони на теснолинейната железопътна линия, ослепително разнообразие от пейзажи и бавното темпо на пътуването представляват отчетливо корсикански начин на правене на нещата - пътниците могат да се насладят на някои от най-дивите пейзажи в Европа при скорости, които рядко надвишават 80 км/ч.

Пътуването в по-старите вагони с дървена ламперия междувременно предлага намалена цена от винтидж блясъка на Orient Express. Добавете набора от „заявки за спирки“ на мрежата, където, с бърза дума на кондуктора при качване, авантюристично настроените пътници могат да бъдат оставени на отдалечени места във вътрешността на страната за пешеходен туризъм или да открият малки плажни убежища, свободни от градските тълпи.

Влаковете, които тръгват от Калви

Историята

Строена в продължение на две десетилетия в края на 19-ти век, тази 232-километрова желязна магистрала има нужда от 20 000 работници, за да изградят 32 тунела и 52 моста и виадукта през поразителен набор от върхове и клисури. Две години след завършването на прочутата си едноименна кула в Париж, Гюстав Айфел започва да строи грандиозния виадукт Pont du Vecchio близо до Корте, за да пренесе „Малкия влак“ над потопения пейзаж.

До 60-те години обаче „Малкия влак“ е изправен пред екзистенциална заплаха от нарастващата популярност на автомобила. Дори са предприети действия за затваряне на железопътната линия, провокирани от реч от 1959 г. на тогавашния министър на транспорта на Франция Робърт Бюрон, който се подиграва, че „коли и пет автобуса“ ще бъдат достатъчни, за да отговорят на транспортните нужди на Корсика.

Тази обида срещу земевладелците на континенталната част на Корсика довежда до протести и широко разпространени стачки из целия остров, като хиляди демонстранти маршируват по улиците, за да защитят влака на острова. Тъй като френските власти продължават да говорят за затваряне на линията, протестите продълживат повече от десетилетие, докато френското правителство не само отстъпва, но обеща да осигури нови влакове през 70-те години.

Маршрутът

Столицата на Корсика, Аячо, е родното място на френския владетел и горд корсиканец Наполеон Бонапарт. Мястото, на което е роден Бонапарт, сега е превърнато в дом музей. Оттук тръгва жп линията, която стига до планинския град Корте.

Сгушен сред амфитеатър от назъбени върхове в планинското сърце на острова, Корте е физическият и исторически център на Корсика. За кратко е бил столица на независима корсиканска нация през 1790 г. след успешното въстание на гражданския герой Паскал Паоли срещу френското управление. Влакът се изкачва от брега към планините, а двете страни на линията са заобиколени от дива гора от борови и кестенови дървета.

Влакът е идеален, за да ви отведе направо в сърцето на острова, с малко усилия“, казва туристката Габриела Финели точно преди тя и приятелят й да слязат в село Визавона и да изчезнат по пътека, която се вие в гората.

Районът е част от Регионалния природен парк на Корсика, 350 000 хектара защитени гори, езера и клисури, покриващи 40% от острова.

Спирката в село Визавона

Корте остава мястото, където националната идентичност на Корсика се усеща най-силно. Има усещане за местно значение във въздуха, тъй като този 8000-хиляден град е дом на главния университет на острова и неговия най-добър музей, Museu di a Corsica (Музей на Корсика). Разположен в крепост от 13-ти век на върха на извисяваща се скала, музеят по емоционален начин подчертава интригуващи аспекти от ежедневието на Корсика, като експонати, свързани с уникалния, горчиво-сладък аперитив на острова Cap Corse Mattei (направен от кора от цинхона, мистела и други местни растения), заедно с корсикански занаяти и стари плакати за пътуване с влака.

Оттук пътуването продължава до Калви. Маршрутът минава през дивата долина Навачия, покрай осеяни с камъни реки и отдалечени градове на хълмове, преди да стигне крайбрежието до пристанището от 18-ти век, превърнато в курорт L'Île-Rousse за последно 45-минутно пътуване в Калви. Влакът се движеше покрай идиличен участък от брега, известен като La Balagne, където релсите минаваха толкова близо до морето, че почти може да се докосне пясък от дюните.

От Калви може да се стигне до Бастия отново с влака. Линията се изкачва до обширно прерийно плато, като от филм за Дивия запад. След това се спусна към североизточното крайбрежие през пейзаж, осеян с лозя и гори, пресичаше пенливи реки по поредица от стари мостове, преди да навлезе в Бастия.

ЖП линията в близост до La Balagne

Бастия излъчва тихо величие, подобаващо на столицата на Корсика от пет века. Тук се намира стария пристанищен район (известен като Terra Vecchia), заобиколен от жилищни сгради от 18-ти век и осеян със славни църкви. Около пристанището ресторантите се надпреварват да сервират най-добрите версии на азимину – корсиканската версия на френската рибена супа буйабес.

На големия площад в Бастия всяка неделя се организира пазар. Там може да се открият стари корсикански железопътни картички. Въпреки че монохромните изображения улавят влаковете от преди един век, привлекателността на „Малкия влак“ остава вечна.