Дянков заговори за отлагане на еврозоната – за 2027 г. или след това

Малко вероятно е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Това може да стане в началото на 2027 г. или по-нататък. За това предупреди наскоро избраният председател на Фискалния съвет Симеон Дянков в интервю за БНР.

Това е първият случай, в който формално избран държавен чиновник говори за изоставяне на целта за влизане на 1 януари 2026 г. Припомняме, че Дянков беше назначен за председател на консултативния орган от Народното събрание преди две седмици.

Миналото лято парламентът задължи правителството да поиска извънредна конвергентна оценка, ако до края на 2024 г. България изпълни всички маастрихтски критерии, с идеята страната да се присъедини към еврозоната на 1 юли 2025 г. Това обаче не се случи, с което новата целева дата стана 1 януари 2026 г. и всички държавни представители говорят само на тази дата.

Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото банковата система трябва да се преформатира 2 пъти за година, а това е скъпо. Може да влезем на 1 януари 2026 г. или 1 януари 2027, ако дотогава изпълняваме критериите, може и да е по-нататък“, каза Дянков.

Според него датата 1 януари 2026 г. е „малко вероятно да стане“, а главната причина за това е дефицитът. Напомняме, че Бюджет 2024 завърши с дефицит от 6.1 млрд. лв., но той бе възможен поради отложени (и начислени) плащания за 2025 г., които обаче все пак влизат в сметките за дефицит на начислена основа.

Окончателните данни за този показател все още се чакат, като той може да се окаже по-висок от търсените 3% от БВП. Миналата седмица финансовият министър Теменужка Петкова изтъкна, че за да успее да запуши поне част от „дупката“ в държавната хазна, правителството ще разчита на заеми в „доста сериозен размер“.

Economic.bg напомня, че според заложените текстове в Бюджет 2025, максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18.9 млрд. лв., като една част от него – 7.2 млрд. лв. – е планирано да бъде налята в държавните предприятия, макар и все още да не е ясно с каква цел. 

Дянков съобщи, че миналата седмица е имало разговори с представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) в София, в които България е опитвала да ги убеждава „колко е важно да се върви напред“, но въпреки това той е с положително усещане от срещите. „Критериите са си критерии, ще се гледат до последния момент“, напомни Дянков.

Ние обясняваме, че нашата икономика, публични финанси и дефицитът се влияят от неблагоприятни развития (като войната в Украйна). Ако направят изключение за 2025 г., но и малко за 2024 г., за парите за въоръжаване, тогава ще покрием критерия и мисля, че сме убедителни“, сподели Дянков.

Първо преговори с ДБ, после с „ДПС – Ново Начало“

Той коментира, че управляващата коалиция ще трябва да се преформатира, ако темата „еврозона“ се проточи още една година. Според него ГЕРБ трябва да поднови преговорите първо с ДБ, защото „традиционно и исторически са най-близо до влизане в еврозоната“.

Ако пък не стане с ДБ, то той би се обърнал към „ДПС – Ново Начало“.

Когато имаме стабилно правителство, темата еврозона отпада", обобщи бившият финансов министър.

Разговорите продължават

Дянков сподели, че преговорите с Брюксел ще продължат през април и май, за да се проследи дали България устойчиво покрива инфлационния критерий. Него страната ни успя за пръв път да покрие през февруари, когато средногодишната инфлация в трите страни членки с най-нисък ръст на цените бе 2.66%, а в България - 2.6 на сто. Данните за месец март предстои да бъдат публикувани през следващата седмица.

И особено да се види (бел. ред. - дефицитът) на начислена основа, където имаше милиарди неразплатени дългове от предишни правителства. Това трябва да се види, дали ще е под 3% дефицита", обобщи финансистът.