Машините, без които (не) можем

Извънредната 2020 г. показа, че бизнесът не може както без хора, така и без автоматизация. Периодът на социална изолация предизвика криза в секторите, в които нито машините могат без човешка намеса, нито хората могат без тях, за да продължат напред и останат устойчиви.

Според проучване на Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA) от 2019 г. българската роботика и автоматизация през 2019-та в цифри представлява над 24 компании, които разработват роботи, автономни системи или софтуер и компоненти за такива. В България са готови за работа и две умни фабрика. Но дали извънредната ситуация превърна автоматизацията в неизбежна необходимост за производствата, или просто ускори стратегическите намерения?

Кристиян Михайлов, съосновател на PARA, казва, че за 25% от запитаните компании у нас основният  мотив за автоматизация е повишение на качеството. Най-често секторите, които се възползват от внедряването на автоматизирани и роботизирани решения, са от производствената сфера като хранително-вкусовата промишленост, автомобилна индустрия, мехатрониката.

Рецесията и коронавирусът засилват автоматизацията. Пазарът е този, който най-често е виновен за внедряването на иновации. Проучване на консултантската компания Earnst&Young от март показа, че 41% от 3000 от най-големите фирми се стремят все повече процеси да бъдат автоматизирани, за което е необходим допълнителен бюджет. У нас автоматизацията на производствата доскоро бе движена повече с европейско финансиране. Заради кризата ще има  забавяне в търсенето на автоматизирани решения, поради чисто пазарен принцип“, прогнозира той.

Николинка Хинкова, член на борда на директорите на "Мехатроника" АД, е на различно мнение. Като ръководител на компания, която разработва и произвежда уникални автоматични линии, тя определя стремежа към автоматизация и дигитализация като вътрешна осъзнатост, подсилен от външни обстоятелства. „Продуктите ни са над 95% за износ. Без иновации и без дигитализация няма да оцелеем на международния пазар. Производството ни изисква в голямата си част умствена и прецизна работа, много познания и прилагане на практика на основни физични закони. Най-голямото предизвикателство е добрата теоретична подготовка на инженерите и умението им да я прилагат. Но при конструирането на нови машини дигитализацията позволява бързо подготвяне на програмите за изработката на детайлите; при събиране на детайлите за възлите се използва цифров склад; и т.н.“, пояснява тя.

Магдалена Сергиева, HR директор на производителя на захарни изделия "Престиж 96", също е на мнение, че хората са двигателят на успеха - със своя творчески подход, визионерство, комбинативност, аналитичност и умения за управление на риска. Макар и част от процесите в компанията да са автоматизирани – както в самото производство, така и при получаване на заявки, планиране, продажби, в повечето случаи те имат за цел да подпомагат хората, а не да ги заместят изцяло. „В производствения процес това е пътят, по който постепенно всички процеси да бъдат автоматизирани. Възможностите и инвестициите за автоматизация и дигитализация са част от бизнес плана ни за всяка година. Разглежда се възвращаемостта от проекта за определен период, влиянието, което той има върху качеството на продуктите и процесите. Съществено влияние при оценката на проектите има и състоянието на трудовия пазар и прогнозите за неговото развитие, цената и качеството на труда като алтернатива на роботизацията“.

Разговорът се насочва към акцента, който Кристиян поставя - целта на всяко производство е да премести по-високата стойност от роботите към хората. „Неправилно планираното заместване на човек с робот може да изкриви процеса и да доведе до грешни резултати. Много често роботите, които виждаме, се използват за точно определени  програмируеми действия. Без правилното планиране на процесите няма как да говорим за последваща икономическа ефективност“, предупреждава той.

Но преди това производственият сектор трябва да открие, обучи, привлече и задържи хората, които да застанат до и заедно с машините. „Мехатроника“ залага на млади инженери, като им предоставя възможност да работят и да учат в компанията. Николинка Хинкова цитира опита и на свои колеги от СТС Пак Холдинг, според които дигитализацията и автоматизацията помагат на хората да бъдат по-производителни, но изисква по-висока квалификация. „В някои производства, въпреки автоматизацията, трудът е едно от основните пера във формиране на себестойността. Некомпетентността, нежеланието за работа и лошото управление на производствения процес може рязко да повиши процента на труда в себестойността на продукта, и тогава той става непродаваем“, пояснява тя.

„Използвайте технологиите в помощ на хората, а не хората в помощ на технологиите. Решението за автоматизиране и дигитализиране на бизнеса трябва да води до подобрена ефективност и качество, а не да е самоцелен процес под влияние на общите тенденции и модерните решения на пазара“, съветва Магдалена Сергиева.

Кристиян препоръчва да се опростяват производствените процеси и да се обучават служителите да носят по-висока стойност по веригата. Така те ще са готови за следващия етап от развитието на икономиката – „всички рутинни, монотонни дейности да бъдат елиминирани и потенциалът на хората да бъде насочен към по-квалифицирани, изискващи творчество операции”, пояснява Магдалена.

„За крайните решения все още основен фактор не са математическите модели, а опитът и уменията на хората, които създават решения, управляват процеси на базата на тези данни и модели. Зад всеки бранд, продукт или услуга, стоят хора“, завършва тя.

Текстът е част от бр. 97 на сп. "Икономика".