Мечтите на Мартин Лутър Кинг, които завеща на света: Как започва всичко?
Често той повежда невъзможни на пръв поглед битки, а някои от думите му звучат актуално и днес – повече от 50 години след смъртта му

Снимка: Depositphotos
Мартин Лутър Кинг е мъжът, станал символ на битката за равенство на поколения, живели преди и след него. Той е баптистки пастор, водач на движението за граждански права и ненасилие, харизматичен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. На 14 октомври 1964 г. става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията си да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на гражданско неподчинение.
Как започва всичко?
Кинг става пастор в баптистка църква в Монтгомъри, Алабама през 1954 г., когато е само на 25 години. На 1 декември 1953 г. се случва събитие, което повлиява в значителна степен на целия му живот – афроамериканката Роза Паркс е арестувана заради отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина Мартин Лутър Кинг да оглави автобусния бойкот в Монтгомъри, продължил 381 дни и завършил с победа, тъй като Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.
През 1965 г. Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения относно ролята на САЩ във войната във Виетнам и обвинява Вашингтон в убийството на около милион невинни виетнамци – жени и деца. От този момент нататък Кинг започва да говори за фундаментални промени в цялостната политика и икономика на САЩ. Говори дори за възможността Америка да тръгне по пътя на демократическия социализъм. Нееднократно Кинг изразява позицията, че чернокожите и всички други онеправдани трябва да получат парични компенсации.
В международен план Мартин Лутър Кинг успява да вдъхнови борбата на движението за граждански права в Южна Африка. Съпругата му следва неговите стъпки и до края на живота си през 2006 г. се бори за социална справедливост, ненасилие и етническа и расова търпимост.
Речта, която промени света
Лутър Кинг ще се помни вечно и с една от най-знаковите публични речи, произнасяни в историята на човечеството – „Имам една мечта“. Това се случва на 28 август 1963 година. В публичното си слово, което е 17 минути, той призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Произнесена е на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди граждани, става символ на борбата за права на чернокожите в Съединените американски щати.
Значимостта на неговата реч няма само политически и културни аспекти, а е като капсула на времето, в която са запечатани специфичните филологически, социологически, психологически и социални артефакти на една отминала епоха. В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Мартин извират от всяка тяхна дума дори и десетилетия след като са изречени.
20 почетни докторски степени
Кинг завършва социология в Morehouse College през 1948 г. и Честърската теологична семинария през 1951 г. Получава докторска степен по философия от Бостънския университет през 1955 г. Има 20 почетни докторски степени от различни университети и колежи в САЩ и света. Жени се за Корета Скот през 1953 г., с която имат четири деца – Йоланда, Мартин Лутър Кинг III, Декстър и Бърнис.
Показно убийство
Убит е показно на 4 април 1968 година на балкона на мотел „Лорейн“ в Мемфис, Тенеси, където е трябвало да посети стачкуващи работници. Убийството му е посрещнато с вълна от бунтове в над 60 града, а на погребението му присъстват над 300 000 души. Президентът Линдън Джонсън прави прецедент и обявява национален траур. Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей, който се признава за виновен година по-късно и е осъден на 99 години затвор.
През 1999 г. вдовицата на Кинг печели гражданско дело срещу „неизвестните заговорници“ в светлината на новите разкрития, че ЦРУ и ФБР са взели участие в заговора и организирането на убийството на Кинг. През 2000 г. съдебният департамент извършва разследване на обвиненията за заговор и участието на правителствени организации в убийството, но не намира достатъчно доказателства и приключва делото.
През 1980 г. къщата на Кинг в Атланта и някои съседни сгради са обявени за Национален исторически обект, а от 1986 г. третият понеделник на януари се чества като национален празник, посветен на Мартин Лутър Кинг по решение на Роналд Рейгън от 1983 г.
Освен с Нобелова награда за мир за усилията си да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на мирни средства, вдъхновителят за милиони по света е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър. През 2004 г. получава и Златен медал на американския конгрес.
Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци“, са негови думи, уви, актуални и до днес.
Рекорди
Някои историци твърдят, че между 1957 и 1968 г. Мартин е изминал приблизително 6 213 712 мили по време на своите походи и протести. Полицията го арестува над 30 пъти, подложен е на насилие и репресии, въпреки че е пословичен в използването на ненасилствени методи.
Мартин Лутър Кинг повежда почти винаги невъзможни на пръв поглед битки. Следователно той знае за какво говори, когато казва:
Крайната трагедия не е потисничеството и жестокостта от лошите хора. А мълчанието за това от добрите хора.“