Менда Стоянова: Знам колкото медиите за парите от Венецуела
Според председателя на парламентарната бюджетна комисия е възможно и да няма проблем с паричните преводи към България
~ 1 мин.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова не разполага с повече подробности, отколкото медиите, по случая с направени парични преводи от венецуелска държавната петролна компания към доверителна сметка в българска банка. Това каза самата Стоянова в предаването „Още от деня“ по Българската национална телевизия.
„Не съм запозната в детайли кой е подал сигнал, чия е доверителната сметка и с други подробности“, заяви председателят на парламентарната бюджетна комисия и добави, че България си има законова уредба за контрол над финансовите трансакции.
„Всички отделни финансови институции си имат правила да наблюдават различните финансови трансакции, дали им се струва, че става дума за нормални трансакции“, каза още Стоянова.
Тя коментира, че подобни международни трансакции се правят по целия свят и че сътрудничеството във финансовия сектор с другите европейски държави цели именно регистриране на такива проблемни трансакции.
Стоянова припомни, че миналата година българското правителство направи промени в закона срещу прането на пари, които реформи са целели пълното въвеждане на европейската директива в съответната област.
„Одитори, счетоводители и т.н. трябва да направят обучения как да се регистрират подобни съмнителни трансакции. До 15 февруари всички обхванати от законовите промени лица трябва да отчетат пред ДАНС проведените обучения“, каза председателят на парламентарната бюджетна комисия.
Не на последно място Стоянова допусна, че е възможно българската банкова система да е реагирала правилно на венецуелските парични преводи, тъй като все пак има шанс да не става въпрос за пране на пари.
„Не съм запозната в детайли кой е подал сигнал, чия е доверителната сметка и с други подробности“, заяви председателят на парламентарната бюджетна комисия и добави, че България си има законова уредба за контрол над финансовите трансакции.
„Всички отделни финансови институции си имат правила да наблюдават различните финансови трансакции, дали им се струва, че става дума за нормални трансакции“, каза още Стоянова.
Тя коментира, че подобни международни трансакции се правят по целия свят и че сътрудничеството във финансовия сектор с другите европейски държави цели именно регистриране на такива проблемни трансакции.
Стоянова припомни, че миналата година българското правителство направи промени в закона срещу прането на пари, които реформи са целели пълното въвеждане на европейската директива в съответната област.
„Одитори, счетоводители и т.н. трябва да направят обучения как да се регистрират подобни съмнителни трансакции. До 15 февруари всички обхванати от законовите промени лица трябва да отчетат пред ДАНС проведените обучения“, каза председателят на парламентарната бюджетна комисия.
Не на последно място Стоянова допусна, че е възможно българската банкова система да е реагирала правилно на венецуелските парични преводи, тъй като все пак има шанс да не става въпрос за пране на пари.
