Миражът за глобално евро

Едно от гръмките твърдения за еврото беше, че ще съперничи на щатския долар като втора глобална резервна валута. Тези надежди не успяха да се материализират. Значимостта на еврото в световните резерви и финансовите пазари днес е приблизително същото като преди две десетилетия, когато еврото замени германската марка и десет други национални валути.

Но надеждата умира последна и в този дух Европейската комисия наскоро публикува съобщение, озаглавено „За по-силна международна роля на еврото“. Европейската комисия, както и повечето европейски политици, приема за даденост, че би било от полза за еврозоната, ако еврото има по-глобална роля. Но това не е непременно вярно.

Общото мнение е, че едно такова предимство произтича от широкото използване на евробанкноти извън зоната с единна валута. Поне при тази мярка, еврото бележи голям успех. Валутата в обращение се е увеличила повече от два пъти през последните 20 години, както в абсолютно изражение, така и като процент от БВП на еврозоната, а общата стойност на евробанкнотите в обращение сега възлиза на 1,2 трилиона евро (1,3 трилиона долара). Освен това, по обща оценка голяма част от еврото в брой се използва извън еврозоната.

Но икономиката на издаването на банкноти се е променила. Издаването преди е било печеливш бизнес за централните банки, защото те са можели да инвестират постъпленията в държавни облигации с добра печалба. С 5% лихвен процент и 1,2 трилиона евро банкноти в обращение, Европейската централна банка е можела да генерира приходи от около 60 милиарда евро годишно. Макар и малка в сравнение с общия БВП на еврозоната от 10 трилиона евро, тази сума е еквивалентна на почти половината от бюджета на ЕС.

При днешните отрицателни лихвени проценти, обаче, издаването на валута вече не е рентабилно. Това може да е още една причина, поради която ЕЦБ реши да спре издаването на банкнотата от 500 евро, която също така е много по-удобна от 100 доларовата банкнота за пренос на големи суми пари на черно. Осигуряването на удобен метод за сделки на черно в чужбина не би трябвало да се разглежда като предимство на еврото.

Друг аргумент за наличието на глобална резервна валута е, че чуждестранните заеми стават по-евтини. Това е "невероятната привилегия", която по времето, когато Валери Жискар д'Естен е финансов министър на Франция, пословично казва по адрес на САЩ, които се радват на статута на долара като основен валутен резерв в света. Но докато издаването на дълг, деноминиран в долари, е важно предимство за САЩ (най-големият длъжник в света), еврозоната е нетен кредитор. И като се има предвид, че реалните лихвени проценти са по-високи в доларово изражение, би било по-добре, ако външните активи на еврозоната бъдат деноминирани в долари, отколкото в евро.

Освен това, последиците от това да бъде стандарт за валута биха били доста проблематични за еврото. За щастие държавите, които обвързват валутата си с еврото, имат малка икономическа тежест. Представете си например, че Китай е обвързала валутата си с еврото, вместо с долара. В последствие, китайските власти биха определили валутния курс на еврото спрямо долара - валутата на най-големия търговски партньор и конкурент на ЕС. Да бъдеш стандарт за валута, всъщност, може да доведе до загуба на контрол.

Вярно е, че има и други причини, поради които може да е в интерес на Европа еврото да играе по-важна роля в глобален мащаб. Например, извън-териториалното прилагане на санкции от страна на САЩ прави изключително трудно за европейските компании да поддържат търговски връзки с Иран, защото по-голямата част от международната търговия на Иран се фактурира и заплаща в долари. Но възможността САЩ да прилагат толкова масово санкции се дължи главно на дипломатическата и военната им сила. Дори и еврото да играеше много по-голяма роля в световните финанси, САЩ биха продължили да доминират, що се отнася до непоклатимата им власт.

Наличието на глобална резервна валута е резонно за голяма икономика, която не се влияе твърде много от останалата част от света. САЩ отговарят на това условие. Не е особено смислено за по-малката икономика на еврозоната, където търговията със стоки и услуги представлява повече от една четвърт от общия БВП. Освен това, делът на еврозоната в световната икономика е спаднал от около 25%, когато еврото е въведено за първи път, до 15% днес, а скоро се предвижда да падне до под 10%.

Разбира се, относителната тежест на американската икономика също ще намалее, тъй като Китай и Индия продължават да растат все по-бързо. Но доларът ще запази стандартната си роля като ключова валута за международни търговски сделки, докато Китай продължава да ограничава движението на капитали, за да запази контрола върху своята национална икономика. Еврото, от друга страна, би могло да увеличи глобалната си роля само като забави относителния спад на икономиката на еврозоната чрез бърз растеж.

Но дори да предположим, че относителният спад на еврозоната ще продължи, това не означава непременно спад в нивото на жизнения стандарт. Делът на японската икономика в световния БВП е намалял наполовина през последните 20 години, докато жизненият стандарт там е продължил да се подобрява, макар и бавно.

И в двата случая е добре, че първоначалните надежди, че еврото ще стане значима глобална валута, не са се реализирали. В момента еврозоната е изправена пред достатъчно икономически предизвикателства без допълнителната тежест на издаването на валута за глобален резерв.

Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически изследвания

Авторско право: Project Syndicate, 2019.

www.project-syndicate.org