Младите фермери могат да получат 25 хил. евро по ПРСР
Субсидиите не трябва да са единственият мотив за производителите, а стимул за развитие, заяви Васил Грудев

Основният приоритет пред Министерството на земеделието и храните (МЗХ) относно „Програмата за развитие на селските райони“ (ПРСР) 2014-2020 г. е тя да достигне до възможно най-голям брой бенефициенти.
„Бюджетът е такъв, какъвто го договорихме. Той не може нито да бъде увеличен, нито да се пренасочва между различните направления“, категорична бе министърът на земеделието Десислава Танева по време на дискусия от кампанията „Деветте пътя към еврофондовете. Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.“, организирана от КРИБ и вестниците „Труд“, „24 часа“ и „Български фермер“.
Във форума взеха участие политици, висши банкери, експерти в областта на земеделието, земеделски стопани, представители на агробизнеса, на преработвателния бранш и медии, предаде репортер на Economic.bg.
„Земеделските стопани виждат перспективата в земеделието у нас. Придобили са административния капацитет да кандидатстват и интересът към програмата е огромен“, обясни още министър Танева.
Тя изрази надежда, че след излизането на официалния анализ и рамкирането на проектите от първия прием, ще се постигне консенсус по промяната на правилата за прилагането на ПРСР, така че да бъдат подкрепени значително по-голям брой земеделски стопани през този програмен период.
За изтеклия вече прием по инвестиционната мярка 4.1 са подадени над 3000 заявления, а размерът на поисканата помощ е над 1 млрд. лв. при бюджет от 300 млн. лв., обобщи Танева. Според нея резултатите от него показват изключителен интерес от агропроизводителите за инвестиции в техните земеделски стопанства.
Вече стартира и кандидатстването по мярка 6.1 за млади фермери, за която е осигурен бюджет от 35 млн. eвро.
„Помощта е насочена към земеделски производители, които са регистрирани по наредба 3 и са на възраст между 18 и 40 г., като икономическият размер на стопанството може да бъде между 8 до 16 хил. евро. Това е минимумът, който трябва да притежава един агропроизводител, за да има възможност да кандидатства по програмата“, обясниха от МЗХ.
Другото условие за кандидатите е да са стартирали своята дейност преди не повече от 18 месеца от датата на кандидатстване. Финансирането има за цел да подпомогне начинаещите в земеделския сектор, като се отпускат 25 хил. евро за период от 5 г. Те са разделени на 2 равни вноски.
Първият етап на плащането се извършва при одобрението на кандидатурата и е в размер от 12 500 евро. Още толкова се получават при изпълнен проект. Ангажиментът на младите фермери срещу получаването на субсидията е да продължават да развиват стопанствата си, като и да се повиши стандартния производствен обем.
С предимство ще бъдат кандидатите, които за завършили висше образование в областта на селското стопанство или икономическо със земеделска насоченост, за което се получават максималните 10 точки. Приоритетни ще бъдат проектите, насочени към инвестиции в секторите плодове и зеленчуци, животновъдство и биоземеделие.
Като цяло ПРСР цели създаването на заетост в селските райони, за което също ще се дават бонуси, стана ясно още по време на дискусията.
Следващата мярка, която предстои да бъде отворена за кандидатстване до края на годината е 4.2 – „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти“. Допустимите кандидати ще бъдат отново земеделски производители, но ще бъдат включени и преработвателни предприятия. И тук те трябва да имат стопанства с икономически размер от 8 до 16 хил. евро. Финансовата помощ варира в границите от 15 хил. до 1 млн. евро.
Зам.-министърът на земеделието Васил Грудев обясни, че е предвидено подпомагане на над 4000 бенефициента по Тематичната подпрограма. „Първата нотификация, която ще изпратим към ЕК, е да предложим изменение, позволяващо на животновъдния бранш да се включи по-удачно в Тематичната подпрограма, намалявайки капацитета на стандартния производствен обем на 6000 от 8000 евро. Това ще позволи да бъдат подпомогнати повече стопанства и индикативният им брой от малко над 4000 броя да бъде увеличен“, заяви Грудев.
Субсидиите трябва да бъдат адреналин, а не мотор на целия процес, т.е. да не са единственият мотив за участие в проекти в областта на селското стопанство, обобщи той.