Младите китайци вече отказват да работят във фабриките

Израснал в китайско село, Джулиан Джу вижда баща си само няколко пъти в годината, когато се връща за ваканция от изтощителната си работа в текстилна фабрика в южната провинция Гуангдонг. За поколението на баща му работата във фабриката е спасение от селската бедност. За Джу и милиони други по-млади китайци обаче ниското заплащане, дългите часове тежък труд и рискът от наранявания вече не са жертви, които си заслужават да бъдат направени.

След известно време тази работа прави ума ви вцепенен“, казва 32-годишният мъж, който е напуснал производствените линии преди няколко години и сега изкарва прехраната си с продажба на млечни формули и извършване на доставки със скутер за супермаркет в Шенжен, южния технологичен център на Китай. „Не издържах на повторението“, каза той пред Reuters.

Отхвърлянето на работата във фабриките от Жу и други 20- и 30-годишни китайци допринася за задълбочаващия се недостиг на работна ръка в Китай, който произвежда една трета от стоките, потребявани в световен мащаб.

Шефовете на фабрики казват, че ще произвеждат повече и по-бързо, когато по-млада кръв замени застаряващата им работна сила. Но предлагането на по-високи заплати и по-добри условия на труд, които по-младите китайци искат, рискува да подкопае конкурентното им предимство.

А по-малките производители казват, че големите инвестиции в технология за автоматизация са или непосилни, когато нарастващата инфлация и разходите за заеми ограничават търсенето на ключовите експортни пазари на страната.

Повече от 80% от китайските производители са изправени пред недостиг на работна ръка, вариращ от стотици до хиляди работници тази година, което се равнява на 10 до 30% от тяхната работна сила, показа проучване на CIIC Consulting. Министерството на образованието на Китай прогнозира недостиг на близо 30 милиона работници в производството до 2025 г., което е повече от населението на Австралия.

На хартия работната ръка не е дефицит: приблизително 18% от китайците на възраст 16 – 24 години са безработни. Само тази година кохорта от 10.8 милиона висшисти навлязоха на пазара на труда, който, освен в производството, е много потиснат. Икономиката на Китай, ударена от ограниченията, наложени заради COVID-19, спада на пазара на имоти и регулаторните репресии срещу технологичните и други частни индустрии, е изправена пред най-бавния си растеж от десетилетия.

Клаус Зенкел, който председателства Европейската търговска камара в Южен Китай, се премести в региона преди около две десетилетия, когато завършилите университет бяха по-малко от една десета от тази година, а икономиката като цяло беше около 15 пъти по-малка по текущите цени в щатски долари. Той управлява фабрика в Шенжен с около 50 работници, които правят стаи с магнитно екраниране, използвани от болници за ЯМР изследвания и други процедури.

Зенкел казва, че главоломният икономически растеж на Китай през последните години е увеличил стремежа на по-младите поколения, които сега виждат работата му като все по-непривлекателна.

Ако сте млад, е много по-лесно да вършите тази работа, да се изкачвате по стълбата, да извършвате някаква работа с машини, да боравите с инструменти и т.н., но повечето от нашите монтажници са на възраст от 50 до 60 години“, каза той. „Рано или късно трябва да привлечем повече млади хора, но е много трудно. Кандидатите ще погледнат бързо и ще кажат „не, благодаря, това не е за мен“.

Националната комисия за развитие и реформи, китайската агенция за макроикономическо управление и министерствата на образованието и човешките ресурси не са отговорили на исканията за коментар на Reuters. 

Модерни времена

Производителите казват, че имат три основни възможности за справяне с несъответствието на пазара на труда: жертване на маржове на печалба за увеличаване на заплатите; инвестиране повече в автоматизация; или преместване към по-евтини дестинации, като Виетнам или Индия.

Но всички тези възможности са трудни за изпълнение.

Лиу, който управлява фабрика във веригата на доставки на електрически батерии, е инвестирал в по-модерно производствено оборудване, с по-добри цифрови измервания. Той казва, че по-възрастните му работници се опитват да се справят с по-бързите обороти на работа и да четат данните на екраните.

Лиу, който като други шефове на фабрики отказва да назове пълното си име, за да може да говори свободно за икономическото забавяне на Китай, коментира, че се е опитал да примами по-младите работници с 5% по-високи заплати, но не се е получило.

Това е като с Чарли Чаплин“, каза Лиу, описвайки представянето на работниците си, намеквайки за сцена от филма „Модерни времена“ от 1936 г. за тревогите на индустриалните работници в САЩ по време на Голямата депресия. Главният герой, Малкият скитник, изигран от Чаплин, не успява да се справи със затягащите болтове на поточната лента.

Китайските политици наблегнаха на автоматизацията и промишленото обновяване като решение на застаряващата работна сила.

Страната с население от 1.4 милиарда души, на ръба на демографския спад, представлява половината от инсталираните роботи през 2021 г., което е с 44% повече на годишна база, съобщи Международната федерация по роботика.

Но автоматизацията има своите граници.

Доти, генерален мениджър във фабрика за обработка на неръждаема стомана в град Фошан, е инсталирал автоматизирано опаковане на продукти и почистване на работните повърхности, но казва, че подобна корекция за други функции би била твърде скъпа. И все пак, младите работници са жизненоважни за продължаване на производството.

Нашите продукти са наистина тежки и се нуждаем от хора, които да ги прехвърлят от една процедура на обработка към друга. Това е трудоемко, при високи температури и имаме трудности при наемането на работници за тези процедури“, каза тя.

Брет, мениджър във фабрика за производство на контролери за видеоигри и клавиатури в Донгуан, казва, че поръчките са намалели наполовина през последните месеци и че много от колегите му се местят във Виетнам и Тайланд.

Той „само мисли как да оцелее в този момент“ и очаква да уволни 15% от своите 200 работници, тъй като има нужда от по-млади мускули на поточните си линии.

Конкурентоспособността на експортно ориентирания производствен сектор на Китай се изгражда в продължение на няколко десетилетия върху субсидирани от държавата инвестиции в производствен капацитет и ниски разходи за труд. Запазването на това статукво сега се сблъсква със стремежите на поколение от по-добре образовани китайци, които имат стремеж за по-добър живот, отколкото ежедневието, което имат техните родители – сън-работа-сън за осигуряване на утрешното хранене.

Вместо да се задоволят с работа под образователното си ниво, рекордните 4.6 милиона китайци кандидатстваха за следдипломно обучение тази година. Има 6000 кандидатури за всяка позиция в администрацията, съобщиха държавните медии този месец.

Много млади китайци все повече възприемат минималистичния начин на живот, известен като „лежане на плоско място“, правейки само толкова, че да не се налага да спят при плъховете.

Икономисти казват, че пазарните сили може да принудят както младите китайци, така и производителите да ограничат стремежите си.

Ситуацията с безработицата сред младите хора може да стане много по-лоша, преди несъответствието да бъде коригирано“, каза Жиу Чен, професор по финанси в университета в Хонконг.

До 2025 г. може да няма голям недостиг на работници, „тъй като търсенето със сигурност ще намалее“.

„Чувстваш се свободен“

Първата работа на Джу е била да завинтва фалшиви диаманти върху ръчни часовници. След това работи в друга фабрика, формовайки тенекиени кутии за лунни сладкиши, традиционен китайски хлебен продукт. Осъзнавайки, че може да избегне да повтори живота на баща си, изпълнен със зловещи трудови злополуки, той напуска.

Сега, занимавайки се с продажби и доставки, той печели поне 10 000 юана (1421 долара) на месец, в зависимост от това колко часа влага. Това е почти двойно повече от това, което би спечелил във фабрика, въпреки че част от разликата отива за наем, тъй като много фабрики имат собствени общежития.

Това е тежка работа. Опасно е по натоварените пътища, при вятър и дъжд, но за по-младите хора е много по-добре от фабриките“, каза Джу. „Чувстваш се свободен.“

Сяоджин, на 27 години, сега печели от 5000 до 6000 юана на месец като масажистка в престижен район на Шенжен след тригодишен престой във фабрика за принтери, където е изкарвала 4000 юана на месец.

„Всички мои приятели, които са на моята възраст, напуснаха фабриката“, каза тя, добавяйки, че ще бъде трудна задача някой да я убеди да се върне.

Ако плащат 8000 юана преди извънредния труд, може.“