Модерна и светска Турция е против Ердоган
Турският президент губи подкрепата на кюрдите, които му помогнаха да дойде на власт
Д-р Калоян Методиев, политилог и университетски преподавател:

© ECONOMIC.BG / БНР
След референдума в Турция разговаряме с политолога д-р Калоян Методиев за резултатите и последствията от него, амбициите на президента Реджеп Ердоган, както и бъдещите отношения на страната със съседите й, както и с Европейския съюз.
- Д-р Методиев, какво
ще се промени в региона след референдума в Турция?
Трудно е да се каже. Има две мнения по въпроса. Първото, което има по-малко привърженици е, че президентът Реджеп Таийп Ердоган ще се успокои, защото получи това, което искаше и ще се концентрира върху вътрешната ситуация в страната. От друга страна проблемите, които възникнаха след референдума и политиката на Турция в региона през последните години, навеждат към мисълта, че може да се търси изнасянето им извън територията на страната, което означава в региона на Балканите, Сирия и др. В това Турция се чувства силна, защото тя е най-голямата страна в региона.
За България най-големият проблем е проектът ДОСТ на Лютви Местан, който продължава да съществува и очевидно ще се радва на подкрепа на управляващите в Анкара. Партията на Местан взе много категорична позиция по отношение на референдума в Турция с подкрепа за Ердоган и неговите усилия за превръщане на властта в еднолична. Мисля, че тази подкрепа ще продължи, но от друга страна положителна новина е, че в България турците, имащи право на вот, макар и малко на брой, гласуваха против референдума в солидарност със светската линия, която изповядват противниците на Ердоган. Проблемът е ДОСТ и чрез него тепърва Турция ще се опитва да се намесва в българската политика. Разбира се, инструментът това да се случва са мигрантските потоци, които режимът на управляващата партия умело насочва към южната ни граница и може всеки един момент да ни постави в неприятна ситуация.
- Каква трябва да бъде реакцията на България?
Най-вече по отношение на сигурността – обезопасяване на границата по модела на всички държави със сходни проблеми – Унгария, Словакия, Израел, включително с изпращане на армията, за да няма средства за изнудване. Тук вече е ролята на правителството, както и на цялото общество, с общи усилия за ограничаване на това влияние. Това може да стане и с премахване на инструмента за гласуване в Турция, или т.нар. изселнически гласове, които са около 200 хил. гласа. Това са хора, които нямат никаква връзка с държавата ни – повече от 30-40 години живеят там и не говорят дори български. В един момент това нещо трябва да се прекрати, защото се създава напрежение в нашето общество, поляризация и нямаме нужда от такива емоции. Трябва да се концентрираме върху вътрешните си проблеми и всяка намеса отвън, каквато представлява миграцията и създаването на политически проекти като партия ДОСТ, са дестабилизиращи фактори.
- Но промените, касаещи уседналостта, инициирани от президента Румен Радев, доведоха до разнопосочни мнения ...
Румен Радев имаше добри намерения, но ги направи по-много нескопосан начин. Това се дължи на липсата на политически опит. Трябваше нещата да се случат много по-елегантно, по установения ред, а не да се събира с някакъв директор на дирекция (бел.р. Любомир Талев, директор на Дирекция "Съвет по законодателството" в Министерство на правосъдието), за да обсъжда такива важни промени. Това трябва да става с основните политически сили, с основните институции и да се изгради един консенсус, на който да се прекрати тази намеса.
- Ще продължи ли конфронтацията на Ердоган срещу Европейския съюз?
Не само ще продължи, но и ще се задълбочи. Там вече не става въпрос за различия, а за дълбаене на пропаст, но това може и да е положително. Най-накрая ще може да се сложи ясна граница между нас и тях. Това са два различни цивилизационни проекта, които се развиват в различна посока, ако щете се намират дори на различни континенти, така че трябва да се прекрати тази 63-годишна агония на преговори за членство на Турция в Европейския съюз, които всъщност бяха една лицемерна стъпка от страна на Европа и вече са изчерпани като инструмент за натиск върху Турция да се демократизира. Страната пое друг път.
- Какви са заплахите от страна на режима на Ердоган за Евросъюза?
Най-голямата заплаха са мигрантските потоци, които могат да взривят България и Гърция, непосредствените съседи на Турция. При една милионна вълна от хора, както се случи през лятото на 2015 г., буквално могат да експлодират като държави. Това няма да потопи Европейския съюз, защото ние сме геополитическата му периферия. За разлика от България резултатите от референдума са съвсем различни в Германия, Холандия и Австрия. Там четвъртото поколение граждани на съответните страни с произход Турция подкрепи ясно и категорично Ердоган в опитите му за налагане на едноличен режим и за връщане на исляма в политиката, т.е не само нямаме интеграция на третото и четвърто поколение, ами и говорим за общности в рамките на няколко милиона, създаващи проблеми на самите общества в Германия, Австрия, Холандия, Франция – все държави, които са ключови за Европейския съюз. Ердоган във всеки един момент може да ги използва за вътрешна дестабилизация на Съюза. Никога не трябва да забравяме, че турската армия е втората по големина в НАТО. И това е нещо, което Европа няма.
- Протестите в Турция може ли да доведат до Гражданска война?
Имаше опит Гези парк в Истанбул, както и опит чрез преврат миналото лято – все неуспешни. В момента Турция е в извънредно положение, а сега ситуацията е още по-напрегната. При анализа трябва да имаме предвид две неща. Първото е, че светска, модерна Турция без забрадки и мустаци е срещу Ердоган. Това са големите градове – Анкара, Истанбул, европейската част на Турция, както и крайбрежието. Новото в уравнението са кюрдите, които категорично се обособиха като група и застанаха срещу управлението. Това е важно, защото президентът дойде на власт и се укрепи благодарение на подкрепата на кюрдските общности, на които той даде изключително много права – да използват майчиния си език, както и достъп до големи бизнеси по време на строителния бум в южната ни съседка. В момента той губи тази общност и въпросът е до какво степен ще продължат тези протести, до каква степен тази светска Турция и кюрдите ще успеят да се справят с Анадолската Турция, която олицетворява Ердоган и режима му. Трудно ще е, той много добре се окопа.
Със съжаление видях позицията на американския президент Доналд Тръмп, който изпрати поздравителен адрес при положение, че още не е приключила самата процедура по обявяване на резултатите от допитването.