Може ли „Супер Марио“ да спаси Италия, както направи с еврото?

… в основен избор за оглавяване на ново коалиционно правителство в Рим във време, когато страната е изправена пред тройния удар на COVID-19, икономическия колапс и политическия хаос.

Президентът на Италия Серджо Матарела отчаяно искаше да назначи човек с възможности да изведе страната от дълбока рецесия и да противодейства на евроскептицизма на десните партии. Кой би се справил по-добре от „Супер Марио“ - човекът, който изрови единната валута от дълбоката дупка през 2012 г., пита реторично The Guardian в свой анализ.

Мястото, на което бе изречена фразата, бе Лондон, точно преди Олимпийските игри. Поводът бе финансова конференция, организирана от Мервин Кинг, тогава управител на Bank of England. На фона бяха спекулативни атаки срещу италиански и испански облигации, които поставиха под съмнение самото оцеляване на единната валута.

Централните банкери рядко правят запомнящи се изявления. Някои - като Алън Грийнспан, бившият председател на Федералния резерв на САЩ - всъщност са сметнали за добра идея да оставят пазарите да гадаят, като бъдат възможно най-загадъчни. Но това беше екзистенциална криза за еврото и Драги - едва наскоро назначен за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) - знаеше, че е време за яснота, а не за замъгляване.

След като каза на спекулантите, че подценяват политическия капитал, вложен във валутния съюз, Драги продължи:

В рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо за запазване на еврото. И повярвайте ми, ще бъде достатъчно”.

Пазарите получиха посланието: ако искат да продължат да продават италиански и испански облигации, ще трябва да поемат ЕЦБ и нейната значителна огнева мощ. Малцина бяха готови да поемат този риск и още преди базираната във Франкфурт институция да купи една облигация, натискът върху правителствата в Рим и Мадрид отслабна.

Драги има дълга и разнообразна кариера. Роден в следвоенна Италия през 40-те години, той е академик, работи за Световната банка и италианската хазна, преди да замине на работа в частния сектор при Goldman Sachs през 2001 г. След четири години той става управител на Банката на Италия и беше назначен да ръководи ЕЦБ през 2011 г.

Онези, които смятаха, че Драги ще бъде само фигура в ЕЦБ, с реалните решения, взети от Германия и нейните съюзници в Северна Европа, бързо се оказаха в грешка. Централната банка, която традиционно беше бавна и скована в мисленето си при своя предшественик Жан-Клод Трише, стана много по-интервенционистка и новаторска. ЕЦБ прие количествено облекчаване: програмата за печатане на пари, която включва централната банка да създава пари чрез покупки на облигации.

Когато Драги смяташе, че икономиката на еврозоната все още не получава достатъчно стимули, той спечели големия спор и ЕЦБ изтласка един от ключовите си лихвени проценти на отрицателна територия - първата голяма централна банка, която направи това. Германия изрази опасения, но не можа да попречи на Драги да установи своя поглед над политиката.

Председателят на ЕЦБ се оказа политически оператор, както и умел комуникатор.

По време на престоя си във Франкфурт Драги редовно настояваше, че ЕЦБ не може да излекува всички проблеми на еврозоната чрез ниски лихвени проценти и покупки на облигации и че националните правителства трябва да използват повече данъците и разходите, за да стимулират растежа.

Сега той трябва да използва своя опит и достоверност, за да разреши проблемите на икономика, която - след катастрофалната 2020 г. – се върна обратно в 1999 г.