Може ли Ким Чен-ун да възроди икономиката на Северна Корея?

Дядо му е измислил „Чучхе” – политика на самоподдържаща се икономика, баща му – „Сонгун”, легитимирала водещата роля на армията.

Откак пое властта през 2011 г. Ким Чен-ун демонстрира своята „Бьонджин” –политика на ядрено и икономическо развитие.

Политката навлиза в през тази седмица, като управляващата Корейска работническа партия ще проведе в петък своя 7-и Конгрес – рядко и потенциално значимо събиране.

Ядрената политика на севернокорейския лидер направи особено впечатление през последните месеци, но се очаква конгресът да му даде възможност да покаже и икономическата страна на своята „Бьонджин”.    

Икономическа вест

„Очакваме някаква голяма новина на партийния конгрес, най-вероятно свързана с икономическата политика”, заяви Джени Таун от Американо-Корейския институт.

„Фокусирането върху икономическото развитие би било стъпка в положителна посока, но недобре изчислена, защото дори постоянното парадиране с ядрените възможности да е само за целите на вътрешната пропаганда, то трудно ще повлияе положително на икономическите обещания”, обясни тя.  

Когато най-младият Ким пое кормилото, той обеща да подобри стандарта на живот на хората. Ограничени селскостопански и трудови реформи подпомогнаха икономическото развитие и страната отбеляза скромен икономически растеж и по-добри условия за живот, сочи доклад на американския Конгрес.  

Въпреки това Северна Корея все още е на последно място в класацията, определяща икономическата свобода.

Ролята на санкциите върху севернокорейската икономика

Остава под въпрос способността на режима в Пхенян да расте икономически, изправен пред по-строги международни санкции, наложени в отговор на ядрените опити. Дори за изолирана държава като Северна Корея външната търговия е важена фактор за растежа.

Санкциите може да саботират усилията на Ким Чен-ун в областта на икономиката, въпреки осезаемите му успехи в ядрената област, твърди Скот Снайдер, отговорник за американо-корейската политика в Съвета за външни отношения.

„Той се нуждае и от двете , но ако целите в икономически план са блокирани, ще му се наложи да заложи само на ядрените постижения”, посочва Снайдер.       

Въпросът е точно колко ефективни ще бъдат по-строгите санкции.

Санкциите срещу Северна Корея

-проверка на товарите на севернокорейските самолети и кораби

-забрана за износ на природни ресурси

-забрана за продажбата на малокалибрени оръжия на Пхенян

-забрана за доставките на авиационно гориво и акостирането на чуждестранни самолети и плавателни съдове

-забрана за обучение, което би подпомогнало ядрената и ракетната програма

-експулсиране на севернокорейски дипломати и граждани, участващи в незаконни дейности

„Ефектът на това въздействие в дългосрочен план  ще зависи от това как всички страни ще решат да приложат санкциите”, отбелязва Таун. Според нея дори Китай да се присъедини към тях (това значително би утежнило положението на Северна Корея, б.р.), Пхенян има други търговски партньори, към които може да се обърне в опит да ограничи търговските си загуби.

Всичко зависи от това колко последователно и до каква степен държавите ще изпълняват тези ограничения. „Ако изпълнението е спорадично, въздействието върху Северна Корея ще бъде минимално”, посочва Таун.   

Според колегата й Джош Уит санкциите от години са част от живота в изолираната държава и за последното десетилетие са се променили твърде малко неща.

„Новите санкции са по-строги... скоро няма да видим никаква промяна и може изобщо да не видим такава”, отбелязва Уит.