На какво се дължи глобалното забавяне на икономиката

Барабанният тътен от предупреждения за глобална рецесия става все по-заглушителен. Според последните TIGER индекси на Brookings-Financial Times, които проследяват глобалното икономическо възстановяване, темпът на растеж намалява почти във всички големи световни икономики. А това, което това предвещава в дългосрочен план, е зловещо, особено като се имат предвид ограничените възможности за макроикономическа политика за стимулиране на растежа.

Сегашното забавяне е главно в резултат на слабото бизнес и потребителско настроение, геополитическата несигурност и търговското напрежение. Тези фактори са намалили корпоративните инвестиции и могат да навредят на бъдещите перспективи за растеж. Ако спадът продължи, настоящите високи нива на публичния дълг и ниските лихвени проценти ще ограничат способността на политиците в големите развити икономики да предоставят солидни фискални или парични стимули. Междувременно, други, по-малко конвенционални мерки на паричната политика, крият значителни рискове и несигурни възвръщания .

В Съединените щати икономическата експанзия се забави с намаляването на ефектите от фискалните стимули и отслабващите позиции на заетостта и продажбите на дребно. Прогнозните индикатори за бизнеса и потребителското доверие и кривата на доходност, които остават относително равни, въпреки вероятността за по-големи бюджетни дефицити, предопределят по-нататъшни проблеми. Тъй като заплатите и инфлационният натиск все още са приглушени, Федералният резерв задържа плановете си за затягане в режим на изчакване.  В момента диалогът се върти около възможни съкращения и преустановяване отпускането на баланса на Федералния резерв.

Темповете на растеж се влошават и в Европа. Главният двигател, Германия, видимо губи мощ и се появяват слабости в основните и периферните икономики на еврозоната. Потребителските и бизнес настроения видимо са се влошили по всички показатели, което може да задържи нивата на растеж ниски.

В същото време в Обединеното кралство настъпва несигурност, свързана с Брексит, където се наблюдават слаби пазари на акции и застой на кредитния растеж. Но въпреки свиването на бизнес инвестициите реалната икономика засега се е задържала по-добре от очакваното. В Япония финансовите условия се влошават, дефлационните рискове се запазват, а напрежението в световната търговия заплашва да застраши износа и растежа.

Растежът на БВП на Китай видимо поддържа добри нива, но други показатели, като продажбите на дребно, инвестициите в дълготрайни активи и индустриалното производство, рисуват не толкова оптимистична картина. Износът и вносът са по-ниски от предходната година, отразявайки спада в глобално търсене и забавения растеж у дома. Усилията на правителството за коригиране на тази траектория на отслабващ растеж доведоха до някои подобрения в показателите, насочени към бъдещето, като например индекса за покупателна способност на мениджърите. И след като банковото кредитиране отново се раздвижва, има признаци, че инвестициите ще започват да се увеличават. Но продължителното неправилно разпределение на кредитите увеличава рисковете във финансовата система и също така застрашава дългосрочната производителност и растеж на производството, особено предвид неблагоприятната демографска картина на Китай.

Индия все още се разраства с бързи темпове, подпомогната от скромните фискални стимули преди предстоящите национални избори, както и от намаляване на лихвените проценти от страна на Резервната банка на Индия, което последно се случи на 4 април. Освен това перспективата за продължително ниските лихвени проценти в САЩ и ниските цени на петрола облекчиха краткосрочния натиск върху инфлацията, бюджета и дефицита по текущия баланс. Но забавените частни инвестиции и рязкото свиване на търговските обеми индикират за предстоящи проблеми.

Всякакво облекчение, което икономиките на развиващите се пазари като Индонезия можеха да изпитат от една по-благоприятна политика на Федералния резерв, беше компенсирано от по-бавния растеж на Китай, който засегна износа. Бразилия обаче показва признаци на устойчивост в обема на търговията и на пазарите на труда.

Бразилия, Мексико и Русия биха могли поотделно да отчетат растеж от около 2% през 2019 г., но всички те са крайно уязвими откъм потенциални сътресения на световното търсене и цените на суровините. Междувременно Турция е попаднала в рецесия, водена от спад в промишленото производство и негативни потребителски настроения.

По-бавният растеж на международната търговия би могъл да допринесе за непосредствените глобални икономически проблеми, което още повече затруднява възстановяването на общия растеж. Несигурността, причинена от напрежението в търговските отношения, би могла също да има неблагоприятно дългосрочно въздействие, като подкопава доверието в бизнеса и намалява частните инвестиции. Това, от своя страна, ще засегне растежа на производителността, която е слаба в периода на възстановяване от световната финансова криза от 2008 г. и ще стане още по-решаваща за поддържането на растежа на БВП, тъй като населението застарява.

Изправени пред все по-синхронизираното забавяне на икономиката в глобален план, политиците трябва да наложат разумна комбинация от парични и фискални мерки, за да подкрепят растежа. В същото време те трябва да се обвържат към прилагането на по-широки реформи на пазарите на стоки, на труда и на финансовите пазари - огромна и незавършена задача. Това колко добре ще успеят да отговорят на това предизвикателство ще определи хода на световната икономика за години напред.

Есуар Прасад е професор по търговска политика във Факултета по приложна икономика и мениджмънт „Дайсън”, Университет Корнел.

Авторско право: Project Syndicate, 2019.