Най-добрата камила за нашето богатство

В какво да инвестираме в това време на инфлация и нестабилност? В злато? „Златото съхранява стойността на богатството и няма да направи никого по-богат. Когато виждаме, че златото поскъпва, това означава, че цената и на мерцедеса, и на хляба, на компютъра, на водата и тока, на всичко се е покачила долу-горе с толкова, с колкото се е покачила цената на златото.

Цената на валутата е паднала, а не цената на златото се е покачила. В идната декада ще продължим да виждаме задлъжняване на правителства и поскъпване на златото“, предупреждава Макс Баклаян, основател и изпълнителен директор на Tavex България. Това е компанията, която е създател на пазара на инвестиционно злато у нас през 2009 г. И само 15 години по-късно България се нарежда на трето място по покупка на инвестиционно злато в сравнение с БВП на глава от населението: „Приемам продажбата на злато като мисия, защото съм видял, че има периоди в икономическата история, в които

ако нямаш „застраховка“

може да загубиш голяма част от трудно спечелените си пари. Златото завършва своя бичи цикъл в края на 70-те години на миналия век с покачването на цената със 100% в рамките само на една година. Сега във всяка от държавите данъците започват да се покачват. А те се покачват по една проста причина - някой трябва да плати сметката. И ако тази сметка не може да бъде платена с данъците, които плащаме в момента, те ще започнат да се покачват до ниво, на което ние ще се опълчим. И когато се опълчим, тогава се налага другият по-тежък данък - данъкът на инфлацията. Когато виждаме, че цената на златото се покачва, това не означава, че вие можете да си купите повече със злато“. 

 Макс Баклаян - Снимка Tavex

През 1997 г. родителите на Макс Баклаян загубват цялата покупателна способност на своите спестявания. Тогава той е на 15 г., но осъзнава колко пагубен е

ефектът на инфлацията

върху благосъстоянието на едно семейство, а и на всяка държава. Когато години по-късно разбира, че инвестиционното злато е естественият противовес на инфлацията, открива възможност, чрез която да помогне на повече хора да се предпазят от този най-тежък данък. Според него в България най-често злато се купува, когато цената расте, и се продава, когато тя пада. Това не е начин, по който добрият инвеститор се държи. Затова апелира хората да не купуват, а първо да се образоват и чак тогава да вземат инвестиционно решение: „Започнете да отделяте по 1 час на седмица, за да повишите своята финансова култура. Само след шест месеца вече ще знаете в какво да вложите парите си. Активите са най-различни, волатилността им е различна, възвръщаемостта – също. Едни ще искат да станат експерти по криптовалутите. Други обаче шест месеца по-късно ще разберат, че са пасивни инвеститори. Тогава най-добре да складирате парите си в нещо, което не губи стойност. Златото е базов актив, над който се надграждат други активи, които имат по-висока възвръщаемост, но те имат и по-висок риск. Възвръщаемостта и рискът са двете страни на една и съща монета. Първо - ограмотявайте се. Второ, спестявайте“.

Проучване на Tavex България показа, че само 22% от българите спестяват. Но по-голямата част от тези хора

не спестяват, за да инвестират

а за да отидат на екскурзия, за да направят ремонт на апартамента, да си купят по-добра кола. Това показва, че българинът спестява, за да може да харчи повече: „Затова – ограмотете се и спестявайте, но не за бъдещи харчове. С ограмотяването ще накарате парите си да заработят за вас, вместо само вие да работите за парите си. В този процес ще разберете кой е финансовият актив, който е за вас“.

Най-разумната инвестиционна стратегия е всички яйца да не се слагат в една кошница. Златото може да е само част от вашия инвестиционен пакет. Освен него е добре да има и друго. Най-лошата „инвестиция“ е да оставим спестяванията си някъде. Затова посланието е – „Правете нещо с парите си!“. Но преди да инвестирате в каквото и да било, си задайте въпроса „Колко знания имам по темата?“. Ако нямате знания, не инвестирате, а спекулирате и

шансът да загубите парите си

е огромен. Ако го правите от незнание, няма да сте наясно защо се покачва цената на криптовалутата. И ще сте щастливи, щом тя расте. Цикълът на всеки финансов актив обаче не е само нагоре. Когато цената поеме надолу, шансът да се изплашите е огромен. Появи ли се страхът, най-вероятно ще продадете. Ако продадете, когато цената пада, най-вероятно ще загубите, което е най-грешната стъпка в една инвестиция. Освен това Баклаян предупреждава, че криптовалутите са много и има само една – биткойн – на която може да се обърне внимание. Другите са спекулативни активи.

Още един важен въпрос е колко голяма волатилност моят рисков профил може да понася. В такъв случай колко голямо място има биткойн в портфейла на инвеститора, зависи от нивото на неговите знания и от

нивото на риска

което той може да поеме. Така идва ред на следващия съвет: „Диверсификация - това е деветото чудо на света. В света има водещи финансови анализатори и всеки трябва да намери онзи от тях, който създава усещането за доверие у вас. Но и нещо много важно - той не бива да ви продава нищо. От него се очаква само обективно мнение. Не следвайте анализатори, които ви продават“. И тук идва място за един анекдот, който Макс Баклаян пренася от Албания: „Двама бедуини търговци се срещат на оазис в пустинята. Разговорът се завърта около предимствата на едната камила, която почти не пие вода и почти не се храни, издръжлива е, не знае почивка. Единият поискал да купи камилата от притежателя ѝ, но той казал, че тази най-добра в света камила не се продава. Накрая след много уговорки собственикът се съгласил да я продаде за 100 хил. долара. След няколко години двамата отново се засекли в един оазис и купувачът на „страхотната“ камила се насочил към онзи, който някога му я продал. Започвал да го обижда и да крещи как го е излъгал и ограбил. Той го попитал какъв точно е проблемът. Последвала гневна тирада от обяснения колко лоша е камилата. В отговор чул само: Слушай какво, човече, ако някога искаш да си продадеш камилата, никога недей да злословиш срещу нея“. Според Макс Баклаян сега се намираме в период, в който „камилата е добра“, защото според Аристотел златото е пари и то все още е пари. А това, което държим в портфейла си, е валута. В проинфлационните времена

валутата не е добър съхранител

на нашето богатство и затова е препоръчително да прибегнем към „застраховката“ на златото. Но не инвестирайте от алчност: „Диверсификацията на активите е да сложите в инвестиционния си портфейл два или най-добре 12 актива от различни области, които са напълно некорелиращи един с друг и не се движат заедно с движението на цялата икономика. Така може да намалите с 80% волатилността на целия си инвестиционен портфейл, като запазите възвръщаемостта си. Друг аспект на деветото чудо на света е да имате висока възвръщаемост при нисък риск. Това е постижимо с един час време седмично, което да посвещавате на развитие на своята финансова грамотност. Когато имате достатъчно натрупвания, в един момент сами започвате да виждате финансовата картина. Иначе може да имате пари, но да не знаете какво да ги правите. Готови сте да губите от инфлация, вместо да рискувате, тъй като знаете, че нищо не знаете и може да загубите всичко“.

И все пак Макс Баклаян продава своята „камила“. Всеки на собствена отговорност решава дали да се вслуша в съветите му, тъй като материалът не е препоръка за инвестиционно решение.

Златната пътека от Виена до София

Времето е най-мъдрият съветник, тази максима стига до нас чак от древността. Времето дава оценка на всички наши действия и наистина мъдри инвеститори са били онези, които преди 35 години са вложили пари в златната монета „Виенска филхармония“, тъй като сега цената ѝ е поне 10 пъти по-висока. Монетата е създадена през 1989 г. и обединява иновациите на съвременните технологии с вековните златарски традиции. Досега  от нея са продадени над 5 млн. броя, като през това време тя се утвърждава като символ на прецизност и изключително майсторство. „Ако трябваше да положим златна пътека от Виена до София, съставена от продадените през последните 35 години златни монети „Виенска филхармония“, бихме могли да я изминем пет пъти“, изчисли Aндреа Ланг, директор „Маркетинг и продажби“ в Австрийския монетен двор, основан още преди 830 години. Според нея монетата се продава така добре, защото тези, които са били във Виена, обикновено отиват да видят и сградата на Виенската филхармония. Знае се, че централната банка, т. е. държавата, стои зад тази монета и това също е известна гаранция за създаването на доверие.

За последните 11 години Tavex са продали над 1 тон от златната монета „Виенска филхармония“. Ръководството на тази компания уверява, че Австрийският монетен двор е не просто производител на монети, а е еталон и емблема в индустрията на инвестиционното злато. Периодът около 1989 г. е бил един от най-неспокойните и не е бил добър момент за начало на нов инвестиционен продукт. Но да си пръв изисква вяра, визия, дългосрочност и кураж и Австрийския монетен двор показва, че притежава тези качества, тъй като започва дейност в момент, неблагоприятен за финансовия актив злато. Tavex България също дава начало на своята дейност в момент, когато инвестиционното злато е непознато в България, но вече е ексклузивен партньор на рафинерии и монетни дворове.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.