„Най-голямата ми грешка“: Връзката на Айнщайн с атомната бомба
Америка е първата и единствена засега държава, използвали ядрено оръжие срещу свой противник
Алберт Айнщайн е смятан от някои за най-великия учен, живял досега. Големите му открития са легендарни, но в крайна сметка и той е човек, който прави грешки като всички нас. Дали обаче сериозността на последствията от тези грешки е еквивалентна на гения?
На 11 октомври 1939 г. група учени, сред които е и Алберт Айнщайн, връчват на американския президент Франклин Рузвелт писмо, в което го предупреждават за огромната опасност от разработваната в нацистка Германия атомна бомба. Но малко преди това, в началото на август, в първото си писмо до държавния глава, Айнщайн е този, който го убеждава да започне разработка на страховитото оръжие. Той подчертава важността САЩ да създаде запас от уран и да започнат научните изследвания, особено имайки предвид, че нацистка Германия може да направи същото. Едва няколко години по-късно ученият съзнава злокобната си роля в този исторически момент и започва дълбоко да съжалява за позицията, която е изразил.
Военните действия ускоряват производството на атомната бомба. За първи път тя е изпробвана с цената на невинни жертви в Хирошима и Нагасаки. А Алберт Айнщайн признава: „Аз направих най-голямата грешка в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба“.
Писмото на Айнщайн
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и при необходимост – бързи действия от страна на Администрацията. Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и препоръки.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи, подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.
Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и бивша Чехословакия, но най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването на доставената за САЩ уранова руда.
б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване.Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн“
Проектът „Манхатън“
На 9 октомври 1941 година президентът Рузвелт одобрява атомна програма, която след това се превръща в проекта „Манхатън“. Това е кодово название за американските усилия да се разработят и тестват ядрени оръжия по време на Втората световна война. Създаването на истинската атомна бомба е ръководено от Генерал Лесли Гроувс под наблюдението на физика Робърт Опенхаймер, който е началник на лабораторията Лос Аламос, където се прави разработката.
Работниците не знаят какво разработват
Между 1942 г. и 1946 г. са разработени два вида атомни бомби – урановата „Little Boy“ („Малчугана“), както и две плутониеви бомби – „Fat Man“ („Дебелака“) и „Тринити“. Целият проект се осъществява при изключително секретни условия, като голяма част от работниците не знаят какво разработват. Въпреки цялата тайнственост съветски шпиони успяват да проникнат вътре и разбират, че САЩ са създали атомни бомби.
На 16 юли 1945 г. „Тринити“ става първото детонирано ядрено оръжие. По-малко от месец по-късно, президентът Хари Труман разрешава използването на ядрено оръжие над Япония. На 6 август 1945 г. „Малчуганът“ е хвърлен над японското пристанище Хирошима, а на 9 август „Дебелакът“ е хвърлен над Нагасаки. В резултат на тези атомни бомбардировки загиват близо 400 000 души.
Америка е първата и единствена засега държава, използвали ядрено оръжие срещу свой противник.
Това остават единствените ядрени бомби, използвани в историята на човечеството досега, а проектът „Манхатън“ става нарицателно за катастрофалните последствия, които може да има от един научен проект с такъв мащаб, когато липсва глобален контрол и разбиране.
Взривът на атомната бомба над Хирошима има мощност от 15 000 тона тротилов еквивалент или 15 килотона. За сравнение, теглото на атомната бомба е едва 64 килограма. В радиус на километър от епицентъра моментално загиват около 70-80 000 души. Оцелелите са изпепелени от топлинната вълна, която се разразява на площ 11 кв. км с температура до 4000 градуса по Целзий. Така, само за няколко секунди, са убити над 30% от населението на Хирошима. Близо 70% от постройките в града са сринати до основи, а 10% тежко увредени.
Вследствие на експлозията са унищожени всички болници, като над 90% от медицинския персонал в Хирошима загива. Това допринася за броя на жертвите, който расте в часовете след експлозията. В следващите 5 години от лъчева болест умират още 120 хиляди. Радиацията повишава драстично броя на хората с рак, левкемия. Увеличават се бебетата, родени с увреждания.
Дори днес темата колко точно са жертвите на атомната бомба в Хирошима е спорна, като в зависимост от метода на оценяване и източниците броят на жертвите варира от 100 000 до над 200 000 души.
По-късно Айнщайн нарича атомната бомба страшна опасност за човечеството и в писмата си до бизнесмена Кливланд Додж. Предприемачът става един от инициаторите на движението срещу оръжията за масово унищожение след създаването през 1946 година от Айнщайн на Извънредния комитет на атомните физици с цел предотвратяването на подобни трагедии в бъдеще.
На карта е поставено съществуването на нашата цивилизация“, пише в едно от писмата си до Додж великият учен през месец октомври 1946 година.
Атомната бомба като политическо оръжие
Ядреното превъзходство на САЩ е съставна част от рецептата по превръщането на страната в призната днес от всички глобална суперсила. Атомната бомба и плановете й за по-нататъшна употреба действа като спирачка пред евентуалните намерения на Сталин да увеличи сферата си на влияние извън определените преди това граници. Според историците ядреното супероръжие е една от причините СССР да не изпрати помощ на гръцките комунисти в гражданската война, която се води в южната ни съседка между 1946 и 1949 година. Съветският съюз изоставя амбицията си да разпространи комунизма в Западна Европа и спазва начертаните зони на влияние.
По-късно, когато Москва се сдобива със своя атомна бомба, страхът от глобален ядрен конфликт и взаимното самоунищожение, кара политиците от двете страни на Желязната завеса да не рискуват превръщането на Студената война в „топла“. Въпреки това, дори днес светът е само „на един бутон“ от пълното си унищожение...