НАСА пише история: Сондата „Паркър“ се приближи рекордно близо до Слънцето

Космическа сонда на НАСА влезе в историята, след като оцеля при най-близкото доближаване до Слънцето някога, пише BBC.

Учените получили сигнал от слънчевата сонда „Паркър“ малко преди полунощ източно стандартно време в четвъртък (бел. ред. -  към 3 сутринта в петък, българско време), след като в продължение на няколко дни нямали контакт със сондата.

НАСА каза, че сондата е „в безопасност“ и че работи нормално, след като е преминала само на 3.8 млн. мили (6.1 млн. км) от слънчевата повърхност.

Сондата се „потопи“ във външната атмосфера на Слънцето в навечерието на Коледа, издържайки на брутални температури и екстремна радиация в стремежа на човечеството да разбере по-добре как работи тази звезда.

Движейки се с до 682 хил. км/ч, космическата совалка е издържала на градуси до 980°C.

„Това близко изследване на Слънцето позволява на „Паркър“ да направи измервания, които помагат на учените да разберат по-добре как материалът в този регион се нагрява до милиони градуси, да проследи произхода на слънчевия вятър (непрекъснат поток от материал, излизащ от Слънцето), и да открие как енергийните частици се ускоряват до скорост, близка до скоростта на светлината“, казаха от агенцията.

Векове наред хората са изучавали Слънцето, но не може да усетите атмосферата на дадено място, докато наистина не отидете там да го посетите. Затова и не можем наистина да усетим атмосферата на нашата звезда, освен ако не прелетим през нея“, каза по-рано днес д-р Никола Фокс, научен ръководител в НАСА.

Слънчевата сонда „Паркър“ бе изстреляна през 2018 г., насочвайки се към центъра на нашата слънчева система. Тя вече е преминала покрай Слънцето 21 пъти, приближавайки се все повече, но обиколката на Бъдни вечер постави рекорд като близост.

И макар разстоянието да не звучи особено близо, д-р Фокс даде разяснения.

Ние се намиране на разстояние от 93 млн. мили от Слънцето, така че ако сложим Слънцето и Земята на един метър една от друга, слънчевата сонда „Паркър“ е на 4 см от Слънцето – това е близо“, каза Фокс.

Сондата, издържала тези високи температури и радиация, е била защитена от въглероден композитен щит с дебелина 11.5 см, но тайната се крие в тактиката, при която сондата влизала и излизала бързо от атмосферата.

Всъщност това е най-бързото придвижване на който и да е било летателен обект, създаден от човека – движението на сондата е еквавилент на полет от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди. Скоростта на „Паркър“ се подпомага и от огромното гравитационно привличане, докато пада към Слънцето.

Защо човечеството цели да „докосне“ Слънцето?

Учените се надяват, че докато космическият кораб преминава през външната атмосфера на нашата звезда - нейната корона - той ще е събрал данни, които ще разрешат дългогодишна мистерия.

Короната е наистина, наистина гореща и нямаме представа защо“, обясни д-р Дженифър Милард, астроном от Fifth Star Labs в Уелс.

„Повърхността на Слънцето е около 6000°C или нещо такова, но короната, тази слаба външна атмосфера, която можете да видите по време на слънчеви затъмнения, достига милиони градуси – и това е по-далеч от Слънцето. Така че как тази атмосфера става по-гореща?", добавя д-р Милард.

Мисията трябва също така да помогне на учените да разберат по-добре начина на работа на слънчевия вятър, или това е постоянният поток от заредени частици, изригващи от короната. Когато тези частици взаимодействат с магнитното поле на Земята, небето светва с ослепителни полярни сияния.

Но този т. нар. „космически климат“ може да предизвика и проблеми, като „извади от строя“ електрически мрежи, електроника и комуникационни системи. „Разбирането на Слънцето, неговата активност, космическия климат, слънчевия вятър е толкова важно за ежедневието ни на Земята“, каза д-р Милард.