„Експертите в МФ са в стрес“: Неразплатените разходи за 2024 г. скочиха до 4 млрд. лв.

Бюджет 2025 ще трябва да покрие отложени от 2024 г. плащания в размер на 4.068 млрд. лв. Това са забавени плащания, за които вече има издадени фактури или поети ангажименти.

Такава информация изведе министърът на финансите Теменужка Петкова по време на изслушването си в Народното събрание в четвъртък.

Цялата тежест от Бюджет 2024 г., прехвърлена към 2025 г., е 4.068 млрд. лв. Това е сметката, която бюджетът трябва да плати от 2024 г.“, посочи Петкова.

Щом има издадени, но неплатени в рамките на годината фактури, сумата по тях би трябвало да бъде включена в дефицита на начислена основа за 2024 г., според правилата на Евростат.

Петкова увери, че Бюджет 2025 ще е с дефицит до 3% от БВП и разходи до 40%.

Мисията е изключително трудна, но приоритетът пред нас е членството на България в еврозоната“, заяви Петкова.

Както Economic.bg писа преди време, бавенето на плащания, включително такива за капиталови разходи, започна в последните месеци на 2024 г. Тогава от различни асоциации сигнализираха, че липсата на пари за капиталови разходи предизвиква създаването на „критична ситуация“.

Фактурираните (т.е. начислени, но неизплатени) разходи за 2024 г. са на стойност 1.8 млрд. лв. За извършени сертифицирани разходи, за които няма фактура, са начислени 1.6 млрд. лв.

Има информация, че е казвано на контрагентите, че няма необходимия ресурс и е по-добре тези фактури да не бъдат издавани“, обясни Петкова.

Отделно по подписани споразумения за разсрочване на разходи, които са били разплатени през последните години, в т.ч. за лихви, дела и компенсации, се дължат 913 млн. лв.

Държавата е поела ангажимент и да покрие оформилия се дефицит във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в размер на 444 млн. лв.

Важен детайл е, че това са данните, получени към момента от първостепенните разпоредители с бюджета (министерства и ведомства) и от общините, т.е. не е изключено сумата да е по-голяма, ако до края на месеца постъпи допълнителна информация.

Така например по време на вчерашното заседание на парламентарната регионална комисия стана ясно, че по груби сметки АПИ се нуждае от около 1.8 млрд. лв., с които да плати всичко, генерирано като задължение от 2024 г. „Ако АПИ предостави данни за извършени дейности през 2024 г., които не са сертифицирани, но ще подлежат на плащане, картината би била доста по-различна и още по-притеснителна“, предупреди финансист №1. 

Официални данни за дефицита на начислена основа ще има в началото или средата на април“, заяви Петкова.

Тя обясни, че в срок до 28 февруари ведомствата подават информация до финансовото министерство, откъдето тя бива изпратена към НСИ и впоследствие към Евростат за потвърждение.

Експерти в стрес

Финансовото министерство вече почти седмица се бави с предварителните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 януари 2025 г. В последните дни депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и бивш финансов министър Асен Василев неколкократно се обърна към Петкова, за да пита какво се случва с въпросните данни.

"Медиапул" излезе с данни, базирани на неназовани източници, че през януари държавата е излязла на излишък от 500 млн. лв., а не на дефицит от 407 млн. лв., както прогнозира на 23 януари финансовият министър.

„Отделни политически субекти се опитвате да манипулирате и да жонглирате с данните, всеки ги интерпретира по различен начин“, каза Петкова днес.

Ще изложим данните, когато сме на 100% сигурни, когато са окончателни и няма да водят до заблуждения. Ескпертите в МФ са в стрес от това, което се случва“, добави Петкова.