Нестабилността блокира много процеси
Високите разходи в публичната сфера може да предизвикат висок дефицит, което да застраши присъединяването ни към еврозоната
Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в „Бизнес компас 2025“ на списание „Икономика“:

© ECONOMIC.BG / ИПИ
Прогнозите, които правим, допускат липсата на непредсказуеми събития. Нито пандемията, нито войната в Украйна бяха възможни за предсказване. Затова и сега прогнозите се правят по траекторията от последните години и очакванията са да не се случи подобно гигантско и силно променящо средата събитие.
Очакванията сочат нормализация и задържане на икономическия ръст у нас в нивата на около 3%. Сега ЕК ни дава малко по-висока прогноза от финансовото министерство, за разлика от миналата година, когато беше обратно. Но разликите са в порядъка на 0,2-0,3 пункта, което е в рамките на потенциалната грешка на прогнозите.
Не се очаква експлозия за растеж
Нито пък се чака тласък към рецесия в следващите няколко години. Напоследък сме в инфлационна реалност, като за тази година обаче повечето очаквания са инфлацията да се успокои в нивата около 2%. Няма и дефлационни очаквания от никоя от институциите, които правят прогнози. Няма възможност и да се върнем към времената, когато на практика инфлацията отсъстваше, а доходите на домакинствата растяха бързо. Големият въпрос и за нашата, и за европейските икономики, е какво ще се случи в Германия. Виждаме политически размествания на пластовете в Западна Европа, но дори и в Румъния, а у нас се наблюдава голяма неспособност да се създаде стабилно правителство. Реалността е, че
няма визия за реформи
Има сектори, силно засегнати от високите енергийни цени, работната сила застарява, инвестициите намаляват – факт, който е характерен не само за нашата страна, но спъва развитието в повечето европейски държави. Има риск от въвеждане на агресивни американски мита за вноса, след като новата американска администрация влиза с намерения да разгаря търговски войни.
Въпреки политическите събития, бизнесът в България се оказва държалив. Но без стабилно политическо ръководство, трудно ще ни приемат в еврозоната. Пропускаме големите реформи в социалната система, която можеше да оптимизира и по-добре да насочи публичните разходи за социална защита. Пропускаме и реформите в образованието, в политиката на пазара на труда, насочена към подобряване на знанията и уменията на човешкия капитал. Все още
има потенциал
за експанзия на пазара на труда по отношение на заетостта чрез активиране на неактивни хора и на завръщане от чужбина, а и чрез внос на работници от трети страни.
Увеличението на минималната работна заплата размества структурата на българското производство и компании, които са на дъното на добавената стойност, обявиха намерения да се оттеглят от страната. Известен брой от тези хора ще може да се насочат към фирми с по-висока добавена стойност.
Политическата несигурност блокира много процеси. Инвеститорите ни заобикалят заради нея. Тя е задържащ фактор и за повишаването на кредитния рейтинг на страната. Към това се добавя и съдебната система, която не работи добре за спазване правата на собственост и за честния процес. Това също тежи на инвестиционните решения на компаниите, които гледат към нашата страна. Имаме нужда от правителство с готовност да поддържа стабилно управление чрез ясни цели, за което са важни Планът за възстановяване, еврозоната, провеждането на ключовите реформи, балансирането на бюджета. Високите разходи в публичната сфера може да избият във висок дефицит и да се застраши присъединяването ни към еврозоната.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.