Никой няма инвеститорски интерес към АЕЦ „Белене“

На кръглата маса на тема „Рискове и перспективи за енергийната сигурност на Югоизточна Европа”, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, предни дни се очертаха едни и същи проблеми в енергийния ни сектор. Основна тема беше изграждането на интерконектора Гърция – България (IGB). Защо той се забави толкова много години?

Има много фактори, но според мен проектът се саботира от проруски интереси още от 2009 г. насам. Проектирането на тръбата, начинът по който беше разписано финансирането, размерът на тръбопровода - всички тези неща бяха определени по такъв начин, че проектът да стане твърде скъп. Така съответно цената по преноса да е доста над средните в Европа и азерският газ от Шах Дениз да е неконкурентен на руския.

Вероятно азерският газ ще идва на премиум надценка над цената на руския газ. Договорът с Шах Дениз като компоненти е почти идентичен с този на „Газпром” и пак е петролно индексиран, но идеята беше, че с преноса на алтернативен газ ще може да се договори по-ниска цена на руския газ и съответно да се получи конкуренция. При настоящата ситуация обаче „Булгаргаз” ще е длъжен да купува 1 млрд. куб. метра газ от Азербайджан на по-висока цена от руския и едновременно с това да купува от „Газпром”.

И сега, когато държавата преговаря за дългосрочни договори с руската компания, е в по-неизгодна позиция да претендира за по-изгодни условия от "Газпром", защото няма как да докаже, че има по-добра алтернатива. Неслучайно „Булгаргаз” от сутрин до вечер говори, че договорът с руската компания е най-изгодният, след като през 2015 г. Русия намали цената на природния газ за България и тя падна под средните за Централна и Източна Европа, като така убиха всякаква конкуренция. Сега „Булгаргаз” нито се опитва да търси алтернативни доставки, например на втечнен природен газ, нито Министерството на енергетиката бърза с реализацията на интерконектора с Гърция, който ще подобри преговорната ни позиция.

Все пак е по-вероятно интерконекторът трябва да бъде завършен навреме и да започнем да получаваме газ от находището Шах Дениз до края на 2020 г. Това ще се случи въпреки всички атаки срещу проекта. Той може да стане и ценово конкурентен, ако капацитетът на тръбата се запълни до край, тоест поне 3 млрд. куб. метра газ, като в момента тя е заета на 1.57 млрд. куб. метра. Ако се запълни целият капацитет, цената на преноса пада, но за да се случи това, а и разширение до 5 млрд. куб. метра, трябва да се отключи трансграничният пренос на север – тоест компании да продават газ в Румъния, в Украйна, в Австрия, като транзитират през България. В момента това е физически невъзможно заради липсата на сътрудничество между операторите на газопреносните мрежи. IGB може да ни даде такава пазарна сила, каквато сме нямали досега и наистина да можем да започнем да поставяме условия на основния доставчик - „Газпром” и да се превърнем в търговец на различни видове газ.

Актуалната в момента тема е „Турски поток”. Преди дни руското издание „Комерсант” написа, че по негови източници „Газпром” е избрал маршрутът, който минава през България. Какъв е наистина шансът да мине през страната ни?

Според мен най-изгодно за „Газпром” би било „Турски поток” да мине през Гърция, защото евентуално може да се използва капацитетът на Трансадриатическия тръбопровод, ако той бъде увеличен, и защото ТАП има изключение от Третия енергиен пакет на ЕС. Но смятам, че като цяло не е реалистично такъв голям руски проект да мине през Балканите, просто икономически не е обосновано. Разбира се, за „Газпром” би било чудесно да види Балканския полуостров опасан с руски тръби, но това е по-скоро нереалистичен вариант и се върви към план "B". Според него благодарение на свързаните с продължението на "Турски поток" проекти на територията на България, като разширяването на газопреносната инфраструктура и построяването на тръбопровод до границата със Сърбия с подобни параметри на тези на "Южен поток", ще могат да се захранят местни олигархични структури, които имат интерес да участват като подизпълнители в големите проекти. Ако това не се случи, има и план "C". В него се цели "Турски поток", както беше и с "Южен поток", да отклони вниманието на българското правителство още години наред, така че да не си свършим основните задачи, а именно диверсификацията на източниците на газ, разширяването на газохранилището „Чирен” и изобщо либерализирането на местния и регионален пазар на газ.

Години наред руските проекти имат за цел да ни разсеят и това наистина го постигат чудесно. Или е „Южен поток”, или е „Турски поток”, или хъб „Балкан”, но не се работи по това да се промени статуквото. Реално „Турски поток” ще запази статуквото - да зависим изцяло от руски газ и за съжаление ще повлияе негативно върху преговорната ни позиция за дългосрочните договори с „Газпром“. Имам усещането, че българската страна не смее да предяви никакви искания към руската компания, включително за пропуснати ползи, защото се надява да се отделят средства за ключови групировки в България, които имат интерес както и по-рано към „Южен поток”. Той трябваше да се реализира от „Стройтрансгаз” на Генадий Тимченко, санкциониран от ЕС и САЩ олигарх и пет български компании, три от които бяха свързани с Делян Пеевски. Когато проектът се развали след фалита на КТБ и натиска на ЕК, тези интереси не спряха, защото става въпрос за много пари – 2.1 млрд. евро и тези пари трябва да се получат под една или друга форма. Интелигентният начин, по който те го направиха, е чрез разширяване на газопреносната ни система, което е строителство на газопроводи и компресорни станции от „Булгатрансгаз”. Когато държавното дружество контролира поръчките, е много по-лесно те да бъдат манипулирани. Тази стратегия се тестваше няколко пъти през годините – чрез проекти без голяма икономическа полза за България, но често в интерес на транзита на руски газ през страната.

В изграждането на голям руски газов проект имат интереси и банки в България, които закупиха земи по поречието на "Южен поток", както например "Първа инвестиционна банка". Тяхната стойност значително се обезцени след спирането на проекта и сега се търси да се намери алтернатива за реализацията им. Нещата са много навързани и се обясняват през едни илюзорни думички като хъб, които никой не разбира какво означават. Хъбът не се строи, а се създава по естествен начин, когато има достатъчно източници на газ и има газова борса, която функционира като либерализиран пазар.

Другата актуална тема е „Белене”. Все още нямаме точни критерии по процедурата, но непрестанно се говори за голям инвеститорски интерес. Проектът обаче, както стана ясно, ще се забави с още една година, в която вероятно пак ще се дават едни пари на едни хора. Това ли беше целта на забавянето и има ли бъдеще този проект?

Винаги в този период може да се пусне някоя друга обществена поръчка, но по-скоро целта е да се създаде впечатлението за конкуренция и реално търсене на инвеститор. Създава се една фасада, за да може след една година да кажат: „ами няма интерес към проекта, но държавата може да го реализира, например през заем руската банка ВТБ". Но дори тогава аз не смятам, че проектът ще се осъществи.

Интересното е, че в Националната енергийна стратегия 2030 г., която в момента се подготвя, при моделирането на националния енергиен план, който се изготвя, не се предвижда нова ядрена мощност до 2030 г. Причината е, че всички анализи показаха, че такава мощност няма да е конкурентна на цената на електроенергията на пазара в момента, пък и в близко бъдеще.

Тоест, вие смятате, че ако сега тръгне търгът за АЕЦ „Белене”, няма да има интерес от нито един от посочените досега потенциални инвеститори?

Да, и това моето лично мнение. Китай има много интересна стратегия, те искат да създадат впечатление, че са гиганти, които могат да предложат финансиране на всякакви големи инфраструктурни проекти. Това е ПР стратегия на Китай за цяла Европа, не само за България. Те искат да докажат, че проектът „Един пояс, един път” вече се реализира, дори в рамките на ЕС. Все пак, едно е да строиш пътища в Сърбия, Македония и Черна гора, където не трябва да се спазват строгите правила на ЕС за обществените поръчки и конкуренцията, а съвсем друго е ядрена централа, която да изпълнява изискванията на Евроатом и да се реализира без държавна помощ.