Няма механизъм за изключване на Гърция от еврозоната

Гърците няма от какво да се плашат, ще спечелят битката, заяви Томас Лафчис

Няма механизъм за изключване на Гърция от еврозоната

За Томас Лафчис се знае много. Бивш футболен вратар и мениджър, строителен предприемач, баща на пет деца. У нас той е най-известен с това, че бе президент на ПФК "Левски" от 1991 до 1999 г. Потърсихме г-н Лафчис, за да разберем какво е неговото становище за кризата в Гърция, както и какви са начините тя да бъде преодоляна.

- Как се стигна дотук и коя според Вас е основната причина за кризата с гръцкия дълг?

Причина номер едно за мен е финансовата криза, която в Гърция не бе овладяна навреме. Друг фактор от решаващо значение е харченето на повече пари, отколкото се изкарват. Това е световен феномен. В България също харчим повече, отколкото произвеждаме. Като причини за ситуацията в Гърция със сигурност може да се добавят още много, като например неправилното изразходване на средства, грешното структуриране на държавния бюджет през годините, раздутия щат на държавните и местни ведомства. Рано или късно всичко това води до срив във финансовата система на всяка държава.

- Удачно ли е решението на правителството да проведе референдум за дълга? На пръв поглед това е въпрос за финансистите и банкерите в държавата, а не за обикновените граждани. Какъв очаквате да е резултатът от допитването?

Въпросът за излизане от еврозоната вече бе поставен преди време в Исландия. След като дълги години политици и банкери бяха изпаднали в серия от взаимни услуги, новият президент реши да направи референдум и да попита хората дали това, което той и много други смятаха за изнудване, трябва да бъде прието или не. Случаят с Гърция е абсолютно идентичен. След гласуването исландският президент заяви, че това е волята на народа. Чуха се заплахи от Международния валутен фонд, държави като Холандия и Англия, които също са страна и по гръцкия въпрос. Исландия обаче не поддаде и в момента икономиката им се развива доста добре. Може би това също повлия на правителството в Гърция да вземе решението за референдум. Кабинетът пожела да покаже по този начин на т.нар. Тройка, която се превърна в омразна дума в страната, че има начин да се отстояват правата, казвайки на МВФ и кредиторите „Народът реши така”. Гърците вече се произнесоха какво искат да се случи и по кой път да тръгне страната им на изборите през януари. За мен думите на Ципрас не бяха „чист популизъм”, както го определяха много анализатори, а истинско решение, реална възможност да бъде намерен изход от безизходицата.

Що се отнася до моите очаквания, на първо време трябва да кажа, че спрямо това, което виждам и чета в последните дни, не е изключено референдумът да бъде анулиран поради скоростните действия на ЕС и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. При ново предложение и последвало споразумение, което включва мораториум върху плащанията за определен период, изключване на МВФ от бъдещото обслужване на тези кредити, мисля, че Гърция е в състояние да анулира референдума и да подпише споразумение. То следователно отменя старите договори и по този начин се дава шанс за съживяване на гръцката икономика.

- Споменавайки Исландия, трябва да отбележим, че това решение се отразява доста тежко на обикновените хора там, главно заради високите цени на наемите, хранителните и битови стоки и услугите. Не е учудващо, че една такава промяна води до трус в държавата. Какви мерки могат да бъдат взети, за да бъдат намалени ефектите и тази промяна да протече по-безболезнено в Гърция?

В Исландия, като във всички скандинавски страни, има висок стандарт на живот. Съвсем нормално е цените на стоките и услугите да са високи, но в същото време не трябва да забравяме, че и това, което получават скандинавците за своя труд, е нерядко в пъти по-високо от средното за ЕС. Истината е, че няма механизъм за изключване на Гърция от Еврозоната. За такъв може би е мислено, но не е създаден. Това означава, че се поема изключително голям риск и от двете страни, но никой не може да каже дали няма да е много по-добре за Гърция да видим „ефект на доминото”. От едната страна мисълта, че драхмата може да е много по-полезна за гръцката икономика от еврото, е стряскаща за европейските лидери. В същото време няколкото години, които ще се изискват за преминаването към национална валута, могат бъдат много критични не само за икономиката, но и за самото съществуване на държавата Гърция. Със сигурност стагнацията в икономиката ще бъде силно изразена.

Все пак обаче през тези 5 години, в които икономиката на страната бе направлявана от „Тройката”, тя стигна дъното, а всички привилегии бяха загубени. Намалиха се заплатите, пенсиите, вдигна се възръстта за пенсиониране, ограничиха се социалните плащания, така че едва ли има накъде още да спадне моралът на обществото. Значително се увеличиха самоубийствата, причинени от финансовата безизходица на хората, многократно нарастна безработицата, икономическият растеж остана в историята. Премиерът Ципрас заяви, че Гърция е преминала през много трудности в историята си и множество тежки моменти, но винаги се е справяла сама с проблемите. Споделям същото мнение – няма от какво да се плашат гръците, и тази битка ще бъде спечелена от тях.

- Смятате ли, че именно Ципрас е човекът, който може да поведе страната към изход от ситуацията?

Да, той няма опит в управлението и е млад, но това не го прави неспособен. През всичките тези 40 години след Хунтата, страната се управляваше от 2 партии – социалистическата ПАСОК и дясната „Нова демокрация” и именно те доведоха Гърция до това положение. Не искам да бъда разбран погрешно – в тези партии има много добри, сериозни политици, но за съжаление има и такива, които са влезли в тях с цел лично облагодетелстване. Говорим за десетки милиарди евро, източени под една или друга форма. Много са политиците с милиони на влог във Швейцария, а години наред никой не говореше за това.

Със сигурност СИРИЗА е израз на надеждата на хората. Трудно е обаче да определим дали тази партия има човешкия ресурс да се справи без чужда помощ. Едно е сигурно – СИРИЗА отстоява позициите си и именно заради тях партията бе определена да управлява страната на последните парламентарни избори. В Гърция има достатъчно добри политици, а и не бива да забравяме, че именно там е „люлката” на демокрацията, така че вярвам, че страната ще се справи.

- БНБ заявява, че няма опасност за гръцките банки у нас и българските такива с участие на гръцки бизнесмени. Съгласен ли сте и възможни ли са косвени ефекти в България?

Смятам, че българската банкова система е доста стабилна и не мисля, че има опасност да се повтори случката с КТБ. От гръцките банки в България, само една е клон на гръцка банка, а не е българско дружество с чужд собственик. Това означава, че те са в компетентността на нашата централна банка и не виждам риск да се стигне до липса на ликвидност. Напротив – възможно е българските разклонения на гръцки банки да придобиват допълнителни ресурси, които да бъдат източени от основното дружество.

Проблемът с гръцкия бизнес у нас може би ще е по-сериозен. Голяма част от гръцките фирми се финансират основно от гръцките банки и това е сериозен риск за съществуването на тези дружества. Въпреки това съм оптимист от това, което ще се случи в Гърция и не смятам за необходимо да се обсъждат най-тежките възможни последици.

Лошо впечатление ми правят хора, главно в социалните мрежи, които злорадстват по темата с Гърция. Всички знаем поговорката за мечката при съседите и трябва да се има предвид, че една такава финансова криза е почти неизбежна в малки страни със слаба икономика и не е изключено нещо такова да се случи и при нас. Преди години същото лошо впечатление ми направиха някои коментари по отношение на ембаргото за бивша Югославия. Не трябва да забравяме, че на Балканите живеем заедно от хиляди години и трябва да бъдем сплотени, а не да търсим причини да злорадстваме по повод на съседското нещастие. Надявам се, че ситуацията в Гърция ще се реши скоро и ще остане в историята като един кошмар, който се е разминал с най-лошото.

- В последните дни се заговори за миграция на бизнеси от Гърция към България. Възможно ли е да се случи нещо такова?

Има доста фирми в България, които са гръцка собственост. В самата Гърция не се гледа с добро око на такова преместване на фирми, защото тук със сигурност има определени условия, които са по-добри за развитието на бизнеса, най-вече данъците. Но всички гръцки компании, които мигрираха през последните години, в последствие бяха разнищени от финансовите и данъчни власти. Не мисля, че такава практика може да се превърне в тенденция, но трябва да отбележим, че всяка нова фирма у нас е в плюс за икономиката на страната и в помощ на справянето с безработицата.

- В пограничните райони се забелязва наплив на гърци, които пазаруват в България. Възможно ли е това да се превърне в трайна тенденция?

И преди тази криза имаше слоеве от населението, които пазаруваха в България. У нас много от хранителните стоки са по-евтини, така че в това няма нищо странно и гърците в магазините около границата не са новина. Същевременно обаче има и доста българи, които пазаруват в Гърция. Това е нещо, което след няколко години, когато България най-сетне бъде приета в Шенген и ако Гърция е още част от споразумението, ще бъде съвсем нормално. Не бива да забравяме, че тъкмо това е една от основните цели при създаването на Европейския съюз – всички да живеем в един общ дом. За съжаление в последните години тази идея се измени и се надявам скоро ЕС да се върне към първоначалния замисъл – няма нищо по-хубаво от това да имаш възможността да избереш къде да работиш и живееш.

- Говорейки за „общ дом”, смятате ли, че той е разклатен?

Той се клати от доста време и го клатят от много страни - британците с намеренията си да не са част от него, американците и руснаците като стоящи от двете страни на Европа, мигриращите бежанци от Африка - всички по свой начин застрашават сигурността в ЕС. За съжаление винаги има хора, които под една или друга форма създават напрежение и несигурност, което в никакъв случай не е желателно. Европа трябва да е единна в желанието си да е единна.

Коментари: 0