Няма пречки да се прекратят договорите на американските централи

Васил Велев е инженер, икономист, предприемач и общественик, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). С него разговаряхме за актуалните теми в енергетиката, старите и новите корупционни практики, които работодателите искат да предотвратят.

- Г-н  Велев, защо работодателите трябваше да стигнат до там, че да пускат жалба до омбудсамана Мая Манолова заради договорите с американските централи, след като бяха поети определени ангажименти от управляващите?

- Както бяха поети ангажиментите, така станахме свидетели на разнопосочно говорене. Министърът на енергетиката се опита да обясни, че всъщност не е ясно дали седмици, месеци или години ще отнеме приключването на тези договори. Според нас не се работи с нужната интензивност и няма необходимата настойчивост. Припомням, че тези централи ограбват труда на хората, това е един пладнешки грабеж, който продължава вече повече от 5-6 години - откакто централите са въведени в експлоатация.

- Каква е причината държавата да не предприема конкретни мерки за прекратяването на договорите?

- За нас няма уважителна причина. Има създадена практика от други държави, които са минали по този път. В Полша и в Унгария имаше договори с такива централи, даже инвеститорът е същият. И те бяха прекратени без отрицателни последици за съответните държави, а това стана преди повече от 5 години. При нас от 4 години има жалба в ЕК, работодателите също се оплакаха в ЕК. Но не се работи интензивно за прекратяването на тези договори. Това са огромни печалби, които се изземват от хората и бизнеса непазарно. Ако те са спечелени на пазара в резултат на труд, талант, ноу-хау, ние само ще ги адмирираме.

Договорените им преференциални цени са в пъти над пазарните. Ето днес на борсата цената на електроенергията е 58 лева/MWh, а ние купуваме енергията на ТЕЦ-1 на цени от 168 лв./MWh. Така те формират една огромна печалба, която очевидно служи за оказване на натиск и лобиране.

- По какъв модел трябва да бъдат прекратени договорите с американските централи и ще има ли неустойки за държавата?

- Полша и Унгария например не са платили неустойки, тъй като т. нар. „невъзвращаеми разходи” са компенсирани. По същата методика и според нашите изчисления, ТЕЦ-3 вече е изплатена, тоест невъзстановимите разходи са възстановени. За ТЕЦ-1 по наши анализи остава да се изплатят около 100 млн. лв., а ние всяка година надплащаме 486 млн. лв. Няма сериозна пречка тези договори да бъдат прекратени в съвсем обозрим срок. Ние не приемаме отговори като "ще видим", "когато стане", "много е сложно", "не знаем как". Нека наемем тези екипи, които са работили в Унгария и Полша, да им платим 1 млн. евро и да приключваме, вместо да плащаме 486 млн. лв. и да обясняват тези централи какви ценни инвестиции са направили. Пази Боже от такива инвеститори, които ограбват труда на хората. Това са "гнили ябълки".

Защо никой от тях не иска да работи на пазара, а нали сме прегърнали пазарната икономика. Трябва да продаваме продукцията си на пазара, а не като командо административно-планова икономика едно време. 30 години минаха откакто сме избрали този път на развитие.

Американските централи трябва да започнат да продават електроенергията си на Българската независима енергийна борса, както продава АЕЦ "Козлодуй" и държавният ТЕЦ „Марица Изток-2”. Виждате ли какъв парадокс се получава – държавните централи имат пазарно поведение и продават на пазара, а частните чужди инвеститори - в една корупционна среда, обзавели са се с грабителски договори с преференциални цени, от които, разбира се, не искат да се откажат. Как да се откажат като имат 55% рентабилност.

- Предстои още един парадокс - включването на ТЕЦ „Варна” в енергийния микс на страната. Как ще го коментирате?

- ТЕЦ „Варна” е внесъл заявление в КЕВР за над 2 млн./MWh, които да продаде на регулирания пазар и да участва в енергийния микс на страната на преференциална цена от 190 лв./MWh, при референтна пазарна цена от 70 лв./MWh. Той най-вероятно ще измести АЕЦ „Козлодуй” в енергийния микс, а дори да се намали административно цената на ТЕЦ-а до 165 лв./MWh, това ще е допълнително плащане над пазара на стойност 250 млн. лв., които ще са загуба за потребителите.

- Поиска ли ТЕЦ „Варна” от ЕСО увеличаване на количеството студен резерв?

- Много е вероятно. Няма никакви причини студеният резерв да се увеличава изобщо. Ние предложихме в резервирането на системата да участват и консуматорите, не само производителите. Резервирането на системата може да се постигне и като се изключват товари, а не само като се включват нови в критични ситуации. Може да се постигне и чрез внос на ел. енергия и това е пътят, по който вървят останалите европейски страни. По този начин студеният резерв може да се сведе до нула. Помните какво стана преди две години, когато трябваше да се задейства резервът. Тогава глобите, които понесоха неизрядните централи, бяха в пъти по-малко от печалбите, които са получили в резултат на тези гаранции. Не би трябвало такива централи изобщо повече да бъдат допускани в търгове за студен резерв.

- Политическа ли е причината, поради която държавата се опитва да включи ТЕЦ „Варна” в енергийния микс?

- Не мога да гадая каква е причината и не съм сигурен, че държавата се опитва да включи ТЕЦ „Варна”. Твърдя точно обратното. Ние изложихме тези факти и има разбиране и яснота, че това не бива да се допуска. Още през 2015 г., след протестите на работодателските организации, постигнахме обществен консенсус срещу присъединяване на нови производители на ел. енергия с преференциални цени. Тоест, тогава се сложи край на това безобразие и оттогава няма присъединяване на нови генерации с преференциални цени.

Опитът с ТЕЦ "Варна" просто не бива да бъде допускан, защото би било държавна помощ, която е недопустима по европейското право. Ако за целта трябва да бъде променено законодателството, има такава възможност и време да бъде променено. Не трябва да се оставя на КЕВР да преценява дали да включи ТЕЦ "Варна" или не. КЕВР не трябва да има право да включи в микса генерации, които имат преференциални цени и не следват европейската политика.

- Какво очаквате държавата да направи, за да не излезете на протест срещу американските централи и ТЕЦ "Варна"?

- Очакваме да бъдат дадени гаранции, че ТЕЦ "Варна" няма да бъде присъединен. Ако иска да продава на борсата, всеки е свободен да го направи. Това може да стане чрез съответни промени в законодателството, които са в ход и срокът затова е преди КЕВР да се произнесе за новия регулаторен период от 1 юли.

Дотогава ние ще бъдем в пълна готовност за протест и обратно - ако видим, че стъпки не се предприемат и усилията на ТЕЦ „Варна” да се закачи на същото кранче като американските централи продължават, ние ще направим протест пред ТЕЦ „Варна”, включително ако трябва палатков лагер ще разгънем там и няма да позволим този ТЕЦ да продължи да работи при непазарни условия. Ние не искаме много, искаме всички да работят на пазара, както правим това ние. Членовете на четирите работодателски организации създават 86% от БВП на България и дават работа на 82% от наетите лица, никой от нас няма преференциални цени.

Наскоро Националната енергийна камара излезе с един пасквил, в който обяснява какви важни инвеститори са. Пак повтарям, пази Боже от такива инвеститори, които разчитат на командно административни корупционни практики. Цинично е да се говори по този начин от въпросната камара.

- Според вас има ли нещо нередно в сделката по продажбата на ЧЕЗ?

Нередното в сделката е, че купувачът не ни убеждава, че има финансовата мощ, капацитета и експертизата да управлява такова дружество, което не ни дава спокойствие. Ако едно производствено предприятие фалира поради лош мениджмънт или недобро финансово състояние, това няма да е фатално. Ако фалира доставчикът на ел. енергията за 40% от българите и за 50% от бизнеса, тогава е фатално. Държавата има възможност чрез регулаторните органи навреме да противодейства. Включително чрез отстраняване на управителите, но защо трябва да се стига изобщо до там.

На първо четене мина проектозакон, който дава право на КЕВР да се произнася при прехвърляне на собственост на такива дружества по аналогия на това как БНБ се произнася при прехвърляне на участие при търговските банки.