ОББ очаква спадът на инфлацията да охлади имотния пазар

Нажеженият до червено жилищен пазар в България може би скоро ще се охлади въпреки продължаващите твърдения от страна на брокери и агенции за недвижими имоти, че ситуацията е стабилна и не се очакват големи промени.

Според експертите на най-голямата банка по активи в България – ОББ – нарастването на заплатите в комбинация с политическата нестабилност създава ограничения за конкурентноспособността на икономиката.

На този фон е логично ръстът на заплатите да се забави. Оттук, и поради забавянето на общата инфлация, се очаква ръстът в цените на жилищата също постепенно да се успокои“, се казва в анализ на банката.

Очакванията на банковата институция са през 2024 г. средно нарастване на цените на имотите до 9.9%, колкото беше миналата година.

Какво показва статистиката?

През първото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата нараснаха с 16% спрямо същия период на миналата година, по данни на Националния статистически институт (НСИ).

Това е далеч по-бързо от общата инфлация в страната и от осреднения ръст на цените на жилищата в ЕС, който бе 1.3%.

Ускорено се увеличиха цените както на новите, така и на съществуващите жилища, съответно с 19.3 и 14.1%.

Устойчивото увеличение на средната работна заплата (+17.8% за първото тримесечие), надхвърлящо ръста и на инфлацията, и на цените на жилищата, окуражи търсенето на имоти, което пък от своя страна подхрани повишението на цените.

Тези процеси идват у нас с известно закъснение. Така по-рано с ръста на инфлацията драстично се ускориха цените на жилищата в еврозоната. За да се справи с тези проблеми, ЕЦБ въведе рестриктивна парична политика и повиши лихвените проценти. В резултат, инфлацията в еврозоната се забави, а цените на жилищата в някои страни регистрираха спадове“, разясни главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

Националната икономика е тясно обвързана с еврозоната, поради което всички тези процеси се пренесоха и в България. БНБ частично ги подкрепи, тъй като във валутен борд не може да провежда монетарна политика

И наистина, под влияние на тенденцията в еврозоната инфлацията в страната осезаемо забави темпа си. От друга страна, проинфлационната фискална политика и свръхликвидният банков сектор подкрепиха цените на жилищата в страната“, добавя още експертът.

Той уточни, че ръстът при цените е подхранен и от желанието на българите да притежават собствено жилище, както и концентрацията на населението в големите градове.

Свиване на индустрията

Българската индустрия отбеляза 6.3% спад през май спрямо година по-рано. Това е пореден месец на свиване на индустриалната продукция след големия ръст от 2022 г.

От друга страна, за пореден месец строителният сектор реализира увеличение (4.5% за май), движено от публични проекти, докато сградното строителство се задържа около нулата.

Вследствие от развитието на икономиката и несигурната политическа ситуация общият индикатор за бизнес климата отбеляза лек спад - от 25.4% през април на 24.5% през май. По браншове се наблюдава по-слаб песимизъм в търговията на дребно и строителството и по-силен при услугите и индустрията“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

През юни потребителската инфлация нарасна на 2.5% спрямо година по-рано. В същото време нарастването през месец май е било в размер на 2.3%, а хармонизираната и базисната инфлация (без храни и горива) се срещнаха на 2.8%.

Възможно е много леко ускорение на инфлацията през някои от летните месеци, последвано от продължаващо забавяне наесен.

Вследствие на всичко това анализаторите на ОББ смятат, че е възможно България да изпълни критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната.