Област Бургас: икономиката расте, но бавно

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Бургас продължава да се увеличава, въпреки че ръстът му е сравнително ограничен. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в област Бургас се запазват относително високи. Делът на автомагистралите и първокласните пътища е голям, но качеството на пътната настилка остава ниско. Бургас е сред областите с най-високо ниво на местното данъчно облагане. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ се повишават.

Демографските показатели в Бургас поставят областта в челната четворка. Средният успех на учениците на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2023 г. е сравнително висок. Успехът на матурата по български език и литература обаче се запазва относително нисък. Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на общопрактикуващи лекари. Броят на престъпленията се повишава и остава над средния за страната. Делът на горските територии е висок. Бургас е областта с най-високата оценка в сферата на културата и туризма.

Икономическо развитие

Доходи и стандарт на живот: И през 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Бургас продължава да се увеличава, въпреки че ръстът му е сравнително ограничен. Със стойност от 19,5 хил. лв. той подрежда областта на осмо място в страната. Заплатите също нарастват, но и тяхното увеличение е по-ниско от средното за страната. През 2022 г. средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Бургас достига 16,3 хил. лева. През 2023 г. средната месечна пенсия пък се увеличава до 872 лв. и остава значително по-висока от средната в страната (784 лева). Подоходното неравенство в областта е по-ниско от средното за страната, а делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява, макар че е над средния за страната – 21,0% в област Бургас при 20,6% в страната.

Пазар на труда: Делът на населението в трудоспособна възраст в областта намалява леко до 58,7%, но се задържа над средното за страната ниво (58,5%). Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига средната стойност за страната – 76,2%, а този на безработица остава сравнително нисък въпреки слабото увеличение до 4,2% (при 5,3% в страната) през 2023 година.

Образователният статус на работната сила в областта постепенно бавно се подобрява. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 23% (при 31% в страната), а делът на това с основно и по-ниско образование – 18% (при 15% в страната).

Инвестиции и бизнес: Инвестиционната и бизнес активност в област Бургас се запазват относително високи и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението е 84 на хиляда души и е вторият най-висок в страната (след този в столицата). Бургас продължава да е и сред областите с най-висок относителен обем на преките чуждестранни инвестиции, нареждайки се отново на трето място (след столицата и София) с 5,5 хил. евро на човек от населението. Увеличение се наблюдава при разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението, както и при произведената продукция. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби намалява леко до 26% и за първи път е под средния за страната (29%).

Изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта също нарастват и вече са много близо до средната стойност за страната към 30 юни 2024 година. В рамките на областта най-много средства са усвоили общините Приморско, Созопол и Малко Търново.

Инфраструктура: Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Бургас е сравнително ниска и през 2023 година. Делът на автомагистралите и първокласните пътища е висок (26% при 19% в страната), но качеството на пътната настилка остава ниско (30% в добро състояние при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет продължава да е висок – 91% (при 89% в страната). Сравнително добър е и достъпът до канализация в областта (79% при 75% в страната), като почти цялата е свързана и с пречиствателни станции за отпадъчни води (72% при 67% в страната).

Местни данъци: Бургас остава сред областите с най-високо ниво на местното данъчно облагане и през 2024 година. Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и търговията на дребно. Именно Бургас отново е областта с най-високо облагане на превозните средства – средно 1,81 лв./kW (при средно 1,56 лв./kW в страната).

Созопол е общината с най-високи местни данъци както в областта, така и в страната. Сравнително високи са и тези в туристическите общини Поморие, Приморско, Бургас. В рамките на областта най-ниски са данъците в община Малко Търново.

Администрация: Делът на собствените приходи от общите приходи на общините в областта е третият най-висок в страната (след този в столицата и област София) – 35% при 27% средно за страната през 2023 година. Областта е и сред първенците по покритие на общинските разходи с местни приходи вероятно поради доброто развитие на туризма и на имотния пазар.

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ през 2024 г. се повишават и също са сред най-високите в страната.

Прозрачността в работата на местните администрации намалява, но остава над средната оценка за страната, макар и с малко.

Социално развитие

Демография: Демографските показатели в Бургас поставят областта в челната четворка (след столицата, Сливен и Варна). Коефициентът на естествен прираст продължава да е отрицателен, но стойността му е сред най-високите в страната с –5,3‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Област Бургас привлича и много нови жители – коефициентът на механичен прираст е вторият най-висок в страната (след този в област Кърджали) – 20,6‰. Делът на децата до 4-годишна възраст в областта е сходен със средния за страната – 4,4% в областта при 4,5% в страната, но делът на населението над 65 години остава сравнително по-нисък – 22,5% (при 23,8% в страната).

Близка до средната за страната е и гъстотата на населението в урбанизираните територии в областта Бургас – 1246 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната.

Образование: Делът на децата в местните детски градини леко се свива, но остава около и малко над средния за страната през 2023 година.

Коефициентът на записване на населението в V–VII клас в областта пък продължава да е под средния за страната и през 2023 година. Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката нараства и вече е над този за страната.

Средният успех на учениците от областта на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. е сравнително висок – 45,3 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература обаче изостава – през 2024 г. той е „Добър“ 4,14 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 11,7% (при 8,7% средно в страната).

Броят на студентите в университетите спрямо населението в областта намалява през 2023 г. до 14,5 на хиляда души от населението.

Здравеопазване: Делът на здравноосигурените в областта остава сравнително нисък и през 2023 година – 90% (при 95% в страната). Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на общопрактикуващи лекари – на един местен лекар се падат по 2085 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на леглата в многопрофилните болници се повишава значително, достигайки 5,8 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Увеличава се и използваемостта им – 59% (при 56% в страната) през 2023 година. Достъпът до аптеки е най-висок в страната.  

Коефициентът на детска смъртност намалява и през 2023 г. е сходен със средния за страната. Средната продължителност на живота пък се повишава до 74,0 години (при 73,5 години в страната).

Ред и сигурност: Бързината и натовареността на местната съдебна система през 2023 г. са сходни със средните за страната. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок в област Бургас, е 88% (при 91% в страната), на гражданските дела – 72% (при 65% в страната), а на делата в административните съдилища – 73% (при 72% в страната). Съдиите в Окръжния съд разглеждат средно по 11,9 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния – 13,8 дела (при 14,8 в страната).

Броят на престъпленията в областта се повишава и остава над средния за страната. През 2023 г. в областта са регистрирани 13,6 престъпления срещу личността и собствеността на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията се увеличава, достигайки 52% (при 53% в страната). Броят на полицаите също е сходен със средния – 4,5 на хиляда души в областта при 4,2 на хиляда души в страната.

Околна среда: През 2022 г. Бургас отново е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци – 543 кг на човек (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също е голям – 93% (при 76% за страната).

Инсталираните ВЕИ мощности остават сравнително ниски, но се повишават и към 30 юни 2024 г. са 0,6 kW на човек (при 1,0 kW на човек в страната). Делът на горските територии е висок (41% при 33% в страната), а на нарушените – нисък (0,2% при 0,4% в страната) през 2023 година.

Култура и туризъм: Културата и туризмът в област Бургас са силно застъпени и областта води класацията в тази категория. През 2023 г. относителният брой на посещенията в кината и библиотеките е над средния за страната, а в театрите и музеите – под, но близо до средния. Посещенията в кината достигат 769 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната), в музеите – 767 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), в библиотеките – 844 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната), а в театрите – 303 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната).

Бургас е областта с най-висок относителен брой на леглата в местата за настаняване (382 на хиляда души при 56 на хиляда души в страната), както и на реализираните нощувки (25 257 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната) и на нощувките, реализирани през онлайн платформи на споделената икономика (2674 на хиляда души при 500 на хиляда души в страната).

Източник: Институт за пазарна икономика