Образованието – ключът към изхода от демографската катастрофа

Населението на България е намаляло с 844 хил. души (11.5%) за десетте години от 2011 г. до 2021 г., показва предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването миналата година. Намалението е най-голямото от последните 4 преброявания. Оповестените данни не са учудващи, шокиращи са обаче мащабът и степента, с които България се свива. В момента страната ни е абсолютен рекордьор по степен на отрицателен естествен прираст.

От една страна, статистиката сочи, че всяка година в България се раждат около 64 хил. деца, но умират 108 хил. души. За съжаление, този процес е устойчив през последните 20 г. От друга страна, починалите през последните две години се увеличават заради пандемията от коронавирус – през 2020 г. те са 124 хил., а през 2021 г. – 148 хил. Нивото на смъртност доближава рекорда от 1918 г., последната година от Първата световна война и времето на испанския грип в Европа.

Какво ни показва демографската картина?

В крайна сметка оценката от Преброяване 2021 потвърждава задълбочаването на негативните демографски тенденции, съществуващи през последните 30 години в страната – намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на отделни територии на страната вследствие на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси.

„В това отношение показателен е коефициентът на т.нар. демографско заместване, който показва с колко влизащи в трудоспособна възраст, заместваме излизащите в пенсионна. През 2001 г. този коефициент беше 100 на 124, т.е. позитивен, преди 2 години коефициентът на демографско заместване стана 100 на 62, сега предполагам, че ще падне под 60“, обясни пред Economic.bg доц. Георги Бърдаров, специалист по демография и зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет.

По думите му демографската картина в България ни представя само няколко „острова“, където ситуацията е малко по-благоприятна – Бургас, Варна, Пловдив и, разбира се, София-град.

Пак без изненада имаме няколко „демографски депресивни района“, както ги наричам аз, където тенденциите са в пъти по-негативни от тези в страната – това са Северозападна България, Централна Северна България, Североизточна България, Краището, Странджа и Сакар. В Северозапада обаче положението е наистина трагично”, подчерта доц. Бърдаров.

„София се оказа големият печеливш откъм население в последните 10 години. Прогнозите на статистиката бяха, че столицата ще достигне това население около 1.5 млн. души чак през 2035 г., но очевидно имаме изпреварване на събитията с почти 15 години“, заяви Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Оказва се обаче, че не само България попада в черната статистика, въпреки че процесите тук са най-тежки. Демографската криза в Югоизточна Европа се задълбочава – младите бягат в западните страни, а оттам се връщат само пенсионерите, които искат да завършат живота при корените си.

„В Централна и Източна Европа не само, че няма емиграция, има дори имиграция. На Балканския полуостров ние и Сърбия сме в най-тежкото положение. За Сърбия е обяснимо, тя мина през военен период, през ембарго и други сътресения, докато за нас не е толкова обяснимо“, каза Бърдаров.

Пазарът на труда без 844 хил. българи

Няма как негативните данни от преброяването да не окажат влияние върху пазара на труда. В този аспект анализаторите очакват както краткосрочни, така и дългосрочни последици.

Сега се наблюдава една негативна промяна – увеличаването на пенсионната възраст и намаляването на трудоспособното население. Вече имаме една четвърт нетрудоспособно население на ниво държава. На ниво области, както е във Видин например, имаме над 30% нетрудоспособно население“, каза доц. Георги Бърдаров.

Оказва се, че пенсионно-осигурителната система е едно от предизвикателствата, пред които е изправен пазарът на труда, който трябва да се пригоди за по-възрастни работници. Експертите твърдят, че трябва да има политики главно в посока съхранение на финансовата ѝ устойчивост, защото това е едновременно и социална, и финансова система.

„Най-голямата пречка пред външни, сериозни инвеститори дори не е корупцията в България, а е липсата на работна ръка. Ако нямаме квалифицирана работна ръка, няма как да се развиваме“, допълни Бърдаров.

„Лошото обаче е, че ние се свиваме все по-бързо и по-бързо, тъй като видяхме това практическо преобръщане на демографската пирамида в рамките на 30 години. Все по-малко и по-малко хора ще навлизат на пазара на труда в близкото бъдеще, тъй като младежите са все по-малка част от общото население. Това ме насочва към една доста остра нужда от това как ще изглеждат осигуровките и как ще се финансира пенсионната система“, обърна внимание Адриан Николов.

В момента в България виждаме рязък недостиг на работна ръка в определени индустрии.

Бях много учуден, когато видях последния доклад на Агенцията по заетостта за търсенето на работна сила, тъй като се оказа, че много предприятия докладват именно липса на работна ръка, но в индустрии, които разчитат много на труд, например шивашките и мебелните фабрики и т.н. В тях трудът е наистина с много ниска добавена стойност и всичко се прави на ръка“, твърди Николов.

По думите му свиването на работната система означава, че лека-полека тези индустрии или ще преминат към други модели на работа, или ще престанат да работят в България, тъй като ще се окаже, че те просто вече няма да са подходящи за местния пазар.

Липсата на персонал винаги може да се реши чрез вноса на работници, но процедурите за наемане на служители от други страни са дълги и тромави.

„За това решение традиционно се говори, но някак COVID обърка тази ситуация, защото пътуването и получаването на документи се оказа много трудно. Докато обаче не премине ситуацията с пандемията, вносът на работници не е някакво адекватно решение – няма да е достатъчно голямо, за да запълни дупките“, заяви Николов.

По-малко активно работещи хора – ръст на пенсии и доходи?

На фона на негативната демографска картина, в която броят на работещите се е свил с 844 хил. души, увеличаването на пенсии и доходи звучи като оксиморон. По думите на Адриан Николов това има как да се случи, но чрез много дълбока икономическа трансформация. По думите му на нас ни се налага да дофинансираме пенсионните плащания всяка година, т.е. това, което работещите дават като пенсионни осигуровки, никога не стига, за да изплати това, което получават пенсионерите в рамките на същата година. Според икономиста този проблем ще става все по-дълбок.

„Кога и дали изобщо ще мислим за промяна на пенсионния модел, тъй като ще се окаже, че все повече и повече ни се налага да дофинансираме пенсионния фонд с приходи от данъците през бюджета, което никога не е положение, в което човек иска да се намира“, каза още той

Според Адриан Николов реалната реформа би била изцяло към спестовни сметки, т.е. човек да има собствен фонд, в който реално получава и инвестират средствата, а в момента, в който се пенсионира, да ги получава обратно. Той обясни, че точно в България преходът към този етап винаги е бил много труден.

Очевидното решение е много бързата и рязка смяна на начина, по който функционира икономиката – ние трябва да загърбим всички производства с ниска добавена стойност, които разчитат на много ръчен труд. Това, което трябва да се търси са инвестиции в капиталоемки индустрии, които изискват много по-специализиран труд, много по-малко работници, много повече механизация. Съответно работниците да станат експерти, които работят най-вече с капитал, т.е. повишаването на добавената стойност на труда е единственият подход, който би могъл да реши тези проблеми“, обясни Николов.

Мерки и политики от страна на управляващите

Пазарът на труда в България се променя много бързо през последните две години и вече няма място за дългосрочни планове и стратегии. Все по-трудно става за бизнеса да намери квалифицирани кадри с потенциал за развитие и изградени трудови навици. Липсата на кадри може да доведе до забавяне на цялата икономика на страната ни, затова са нужни решителни мерки, които да дадат бърз и видим резултат в следващите месеци.

Аз чух изрази от сорта на това, че всеки един законопроект трябва да се съобразява с демографските кризи. Имаме конкретни сектори, в които трябва да се инвестира, за да може да се отрази това на демографията – образование, здравеопазване, социална сфера, повишаване на доходите, паричните инвестиции. Просто страната трябва да стане привлекателна за младото активно население. Това е многосекторна и хоризонтална политика. Реално всяко едно министерство има отношение към този процес. Но не очаквам да се отделят пари за демография“, обясни доц. Бърдаров.

Голямото завръщане на село

60-70 години след като българинът започна масово да напуска селото и да отива да живее в града, наблюдаваме една обратна тенденция. До началото на 50-те години на миналия век 6-милионното тогава население на страната е разделено почти наполовина – 3.5 млн. души живеят в градовете, а останалите – в селата. Сега това съотношение е почти 75% към едва 25%. Нещо повече, 40% от населението живее не къде да е, а само в 6-те най-големи града.

Прави впечатление, че търсенето на къщи за живеене извън големия град така се увеличи, че само за последната година средните цени на такива жилища нараснаха драстично. Тази тенденция съвпада с оживлението на имотния пазар след големия срив, до който го докара световната финансова криза, като върви паралелно с презастрояването на големите градове.

По думите на доц. Бърдаров по време на пандемията от COVID-19 все повече хора са започнали да се завръщат по селата. Става дума за младите хора, дигиталните номади – онези, които могат да работят от всяка точка онлайн, където и да са. Много от тях се ориентират към малки населени места близо до столицата, където живеят и работят онлайн.

В село Чавдар например има 5 млади семейства, 3 от тях нямат нищо общо със селото, просто са се заселили там и работят дистанционно. Така че този процес вече е отключен и ще продължава твърде ускорено“, обясни Бърдаров.

„Редица сектори могат много лесно да работят от разстояние и появата на дигиталните села изглежда като естествена проява. Много хора предпочитат да се махнат от шума на града, от гъстото население, просто да живеят в много по-добри условия. Жилищните площи също имат значение – апартаментите ни бяха място за спане, а впоследствие се превърнаха в офис. Изведнъж достъпът до къща, двор и подобни неща, се оказа много по-важно”, каза Адриан Николов.

Той обаче се съмнява, че завръщането на хора от чужбина, ще е дългосрочно, защото през първите няколко месеца на пандемията е имало голяма вълна от завръщащи се, но ако съдим по първите данни от преброяването, много малка част от тези хора са останали в България.

„Иначе това излизане от големия град го виждаме доста ясно, дори в миграционните данни, тъй като 2020 г. имахме едно много сериозно изтичане на хора от големите градове – от Пловдив, от Варна, от София към други общини“, допълни Николов.

По думите му дигитализацията обаче няма как да решат проблема с липсата на кадри.

„Няма как хората, които работят в мините, металургията, в преработващо предприятие или в сферата на обслужването (бармани, сервитьори и т.н.) да работят от разстояние. Това пречи да се мине изцяло към една такава нова икономика. Разбира се, за голяма част от услугите, включително за т.нар. свободни професии, онлайн преходът се оказва изключително лесен въпреки нежеланието на някои по-големи фирми да преминат онлайн към хибридни модели на работа“, каза Адриан Николов.

Образованието – най-правилният ключ

Тенденцията към увеличаване недостига на квалифицирани служители все повече започва да създава проблеми на бизнеса. Голяма причина за случващото се е дисбалансът в средното образование в България. В продължение на дълги години голяма част от специализираните техникуми, а след това професионални гимназии, спряха да произвеждат кадри. Буквално бяха закривани цели училища за строители, работници в машиностроенето, монтажници, работници в леката и тежката промишленост. За сметка на това пък масово се разкриха професии като брокери, икономисти, финансисти, компютърни специалисти, от които един на сто приблизително излиза качествен специалист. Този дисбаланс създаде днешната тeнденция за кадрите, които бизнесът търси, но никои не произвежда.

„Разбира се, голям проблем е и статутът на днешното образование, тъй като ние в момента финансираме специалности, за които на практика няма кой знае колко голяма реализация на пазара на труда, но пък са маркирани като приоритетни, ако щете защитени, от МОН”, заяви Адриан Николов.

Също така самото качество на висшето образование, пък и на средното професионално, е от голямо значение и това всъщност доколко те отговарят на структурите и потребностите от кадри. Ако ние финансираме социолози и икономисти, да речем, а има нужда предимно от IT специалисти и сервитьори, то очевидно този модел няма как да работи.

„В този смисъл може би не се говори достатъчно за потребността от реформиране на професионалното образование, тъй като ние преди няколко години направихме един опит да сравним структурата на план-приема на мезониво – на област в случая – със структурата на местната икономика. И намерихме много големи разлики. Финансират се специалисти с професионално образование, за които на практика няма да има реализация на пазара на труда“, каза още той.

Необходими са спешни реформи в средното образование и то не поредните изписани стотици страници хартия и килограмови стратегии, от които нищо не става ясно в крайна сметка. Необходим е общ диалог с бизнеса, който трябва да каже от какви специалисти има нужда и в това няма нищо лошо, защото в крайна сметка бизнесът плаща сметката за образованието, а за да плаща, той трябва да работи. Няма лошо да се обучават кадри за административна дейност, но страшното е когато те са в пъти повече отколкото тези, които реално ще работят в производството като строители, монтажници, заварчици, автомобилни специалисти, оператори на машини и др.

Мерките за подкрепа на бизнеса от страна на държавата би следвало да се изразяват именно в обявяване на годишни план приеми в средното образование съобразно потребностите на предприемачите.

Според мен трябва радикална реформа в образователната система, защото ако демотивираме младите хора още от средното училище, това ще рефлектира и впоследствие. Нашата система не е адекватна, тя изостава драстично на фона на целия свят заради технологиите и това, което се случва на пазара на труда. Нужно е в България да има условия, за да може младите семейства да остават тук“, заяви доц. Георги Бърдаров.

„Преквалификацията у нас е много слабо застъпена, но може би това ще е някакъв голям преход, който евентуално бихме могли да направим, т.е. да забравим този модел, в който човек завършва някакво висше или професионално образование и си остава с него до края на живота, а вместо това продължава да се обучава и да развива своите умения, включително да сменя напълно сферата си на работа в хода на живота си, като му излизат нови възможности. Всъщност това го виждаме вече в някои сфери, основно високотехнологичните, но е доста бавно като настъпване на тенденция“, обясни Адриан Николов.

Ще е интересно между другото какво ще се случи и с Плана за възстановяване в това направление, тъй като там има заложени доста сериозни инвестиции именно за подобряване на ученето през целия живот, преквалификацията и т.н.“, допълни той.

Според него, ако се финансира професионалното образование и се комбинира с появата на някакви по-сериозни частни инвестиции, хората може да се задържат в малките населени места.

„Всъщност ние виждаме най-големия успех, когато говорим за професионално образование там, където се прилагат моделите на т.нар. дуално такова – от една страна, хората са в процес на професионално образование, но и същевременно с това и практикуват, като работят във фирми, които са склонни след това и да ги наемат. Но това, разбира се, е възможно там, където има работещи бизнеси“, обясни Николов. По думите му в по-малките общини като Видин, Враца или Монтана кадрите просто няма къде да се реализират, следователно няма как да говорим за задържане на младите хора в малките райони.

В крайна сметка образованието и адекватното трансформиране на системата се оказват най-правилният ключ, който може да промени цялостната демографска картина в бъдеще.