Общините ще вдигат данъци, докато не сменим модела

Броени дни преди да бъдат приети общинските бюджети за 2017 г., можем да очакваме, че немалко общини ще повишат местните данъци и такси. Пловдив, Бургас, Русе, Перник и Кърджали са една малка част от общините, където се обсъжда едно или друго покачване на местните налози.

Въпреки че 2016 г. беше много добра за приходите в държавната хазна, състоянието на общинските бюджети съвсем не е розово – към третото тримесечие на 2016 г. общинският дълг е на нива от над 1,2 млрд. лв. (половината е на столицата), просрочените задължения на общините вече са над 200 млн. лв., а 65 общини отчитат текущо дефицит. Един по-внимателен поглед върху данните показва, че около 1/3 от общините изпитват сериозни затруднения и увеличават просрочените си задължения. Съвсем очаквано немалка част от тях ще погледнат към възможностите за повишение на приходите.

Тази тенденция не е нова. През миналата година в Института за пазарна икономика регистрирахме 81 случая на увеличени местни данъци и такси, което е повече от общия брой повишения за 2014 и 2015 г. Случаите на намаление през 2016 г. бяха едва 17. Най-честите промени са по отношение на такса смет, но това обикновено са малки промени в промилите, които да отговорят на план-сметката за съответната година. Най-вероятно местните власти отново ще се фокусират върху имуществените данъци – това са данъците върху недвижимите имоти и превозните средства, както и данъкът върху възмездното придобиване на имущество. Това са на практика и налозите, които съставляват огромната част от собствените данъчни приходи на общините.

По-високите местни данъци обаче не са по вина единствено и само на местните власти. Неведнъж сме коментирали, че общинските бюджети страдат от хронична липса на собствен ресурс, което е предпо-ставка за финансови затруднения. Данъчните приходи на общините за миналата година са в рамките на около 800 млн. лв., което е под 1/5 от всички общински разходи (без да броим европейските средства) и едва около 3% от всички данъчни приходи по националния бюджет. Именно поради силно ограничените си възможности за данъчни приходи общините в затруднение често поглеждат и към т.нар. неданъчни приходи – това са най-различните такси, сред които за детски градини, за търговски обекти и ползване на тротоари, за паркиране в определени зони и т.н.

Интересното при местните данъци и такси е, че те като цяло са директно платими от джоба на данъкоплатеца, тоест те не се отчисляват от брутната заплата, както това се случва с осигуровките и подоходния данък например. Именно това ги прави проблематични за увеличение, тъй като предизвикват непосредствена негативна реакция от гражданите. Въвеждането на синя зона, покачването на таксата за детските градини или увеличението на билетчето за градския транспорт са традиционно драматични теми в общественото пространство. Въпреки това все повече общини са склонни на подобни стъпки – местните избори са далеч и приходните мерки остават по-примамливи от разходните такива.

В средата на миналата година беше въведен и механизъм за финансово оздравяване, чиято идея беше да се предостави безлихвен заем на най-проблематичните общини срещу изготвяне на план за овладяване на местния бюджет. Още тогава бяха обявени 36 общини, които влизат в процедура по финансово оздравяване – сред тях и областните центрове Видин, Кърджали, Ловеч, Перник, Сливен и Смолян. Само изброените поискаха общо над 50 млн. лв. безлихвени заеми, като в оздравителните планове на всички са залегнали по-високи местни налози.

Въпреки че бюджетната година вече започна, министърът на финансите все още не е одобрил нито един от предоставените му оздравителни планове, което хвърля огромна несигурност пред местните власти в някои от най-задлъжнелите общини. Те следва да приемат бюджет в идните дни, без да имат идея дали оздравителният им план някога ще бъде одобрен. Идеята за тези планове беше на текущия финансов министър, който е в оставка и ще бъде заменен със служебен такъв до края на този месец. Ролята на финансовия министър в процеса на оздравяване е толкова сериозна, че проблемните общини на практика стават заложници на политическите процеси и по-конкретно – на възгледите и позициите на служебния и впоследствие на редовния финансов министър.

Със или без безлихвен заем обаче, идеята за оздравяване на общини и покачване на местни налози може само временно да закърпи една или друга пробойна в местните финанси. Комбинацията от повече трансфери от държавата (разбирайте зависимост от централната власт) и допълнително изтръскване на джобовете на данъкоплатците е пробвана неведнъж през последните години, без реално да е подобрила финансовото здраве на общините. Това, което традиционно се пренебрегва, е всъщност отдавна заложената стратегическа цел, а именно – сериозно повишаване на собствените приходи на общините чрез преструктуриране на данъчната система и прехвърляне на част от преките данъци към местните бюджети.

Последното не предполага дискреционна власт на финансовия министър и не налага покачване на местните данъци. Напротив, подобна стъпка може дори да доведе до намаление на някои от местните налози. Този дебат беше стъпкан през последната година, но нарастващата нужда от ресурс в някои от най-големите общини, в т.ч. и столицата София, може в крайна сметка и да наклони везните в правилната посока.