Офшорни вятърни паркове в Черно море – мисията (не)възможна
Нова коалиция за възобновяемата енергия ще подпомага сътрудничеството между различни заинтересовани страни
В България все още няма закон, който да урежда и регулира изграждането на офшорни вятърни паркове и по тази причина засега няма такива проекти в Черно море. Такава стъпка беше направена през есента на миналата година, но законопроектът мина само през Комисия по енергетиката и не стигна до гласуване в зала.
Именно офшорната вятърна енергия е едно от усилията на Европа към прехода за нисковъглеродно бъдеще и за нея се заговори все по-усилено през миналата година, когато се търсеха и насърчаваха всякакви инвестиции, които биха спомогнали за отказа от руски газ.
И докато в скандинавските страни такива проекти вече се развиват ускорено, в региона все още изоставаме, а потенциалът за развитие е огромен.
Нова коалиция ще подпомага развитието
По тази причина експерти от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) заедно с партньори и заинтересовани страни от Гърция и Румъния учредяват Черноморска коалиция за възобновяема енергия. Асоцииран партньор на новата енергийна коалицията е OCEAN.
Целта е да се създаде една платформа за сътрудничество между различни заинтересовани страни, като оператори на мрежи, екологични организации, разработчици на проекти, бизнесът и др. Идеята е да заработят заедно, за да може планирането да се случи по устойчив начин, който да е съобразен с целите по отношение на биоразнообразие и опазване на околната среда.
Стартираме тази инициатива, тъй като искаме да репликираме добрия опит на европейско ниво, който е с подобна коалиция на име Ocean. Организацията, която моделира тази коалиция – Renewable Grid Initiative, ще ни подпомогне през следващите две години, докато успеем да създадем платформа между различни заинтересовани страни".
Ние трябва да работим като един екип и да стъпим върху вече реализирания опит на други европейски организации за вятърната енергия като например кралския институт на Белгия, да обменяме опит, информация и да усвоим методологията, защото времето ни притиска, каза Кристина Симиоли, ръководител на програма "Офшорна енергия и природа" към германския институт за ВЕИ инициативи, координатор на Коалицията OCEAN.
Липсва законодателство
В Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) няма регулации, свързани с офшорния вятър, но имаше Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници в морските пространства, който беше внесен и разглеждан в Комисията по енергетиката миналата година.
Надяваме, че той отново ще бъде внесен в Комисията и съответно ще влезе този път в зала“, допълни пред журналисти Мария Трифонова, научен сътрудник към програма „Енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията.
Тя обясни, че за момента „знаем за различни компании, които проявяват интерес, но официално нямаме инвеститор, който да е заявил ясно такъв“.
По думите ѝ това е разбираемо, защото всъщност за проекти от такъв мащаб инвеститорите съответно търсят регулаторна рамка.
Дори в момента да дойде конкретен инвеститор и да каже в Министерство на енергетиката нямат по какъв път да му дадат разрешително да проучва такъв тип зони“.
Затова първа и важна стъпка за отпушването на този вид инвестиции е създаването на рамка, която да работи за инвеститорите.
В момента е изключително важно да имаме такава регулаторна рамка. Има много и финансови инструменти и такива за техническа помощ, които да подпомогнат държавата да отпуши тези инвестиции и да създаде рамка, която да работи за инвеститорите“.
За да се случи това обаче Трифонова посочи, че е необходимо до края на тази година да бъдат разработени зоните за развитие на вятърни електроцентрали, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
По думите ѝ Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и министерството на регионалното развитие и благоустройство работят върху общ устройствен план за реализирането на такива проекти. Експертите настояват да има обслужване на едно гише като услуга за инвеститорите в сферата на ВЕИ централите. Трифонова констатира, че законотворчеството в тази посока трябва бъде уредено час по-скоро и работните групи в съответните министерства да се отворят за участие от страна на инвеститорите.
Важно е регионът да работи заедно
Към развитието на офшорната вятърна енергия в Черно море България и Румъния трябва да гледат заедно, тъй като инвеститорите гледат двете държави като свързани пазари.
Офшорната вятърна енергия ще стане факт в Черно море, защото е необходимост, коментира вицепрезидентът на Асоциацията за вятърна енергия в Румъния Ливиу Гаврила.
Важно е как ще се планира мрежовата инфраструктура в синхрон между двете държави, както и това законодателните рамки да бъдат синхронизирани“, обясни Мария Трифонова.
В Гърция вече има законодателна рамка и картографират зони, докато в Румъния все още работят върху законодателство, използвайки техническа помощ по линия на Световната банка, която им помага за създаването на пътна карта.
Зоните в българската акватория в Черно море, около Шабла, които са най-благоприятни за развитието на този тип енергия са много близко до зоните, които вече са идентифицирани в Румъния, обясни експертът от ЦИД.
Затова е много важно Министерствата на енергетиката и от двете държави да работят заедно, да подпишат необходимите споразумения за сътрудничество и да подадат процедурата, която сама по себе си не е толкова сложна, но ако веднъж бъде одобрена дава един етикет на подобен проект, за да може той да получи техническа помощ и да бъде разработен в по-напреднал етап, като съответно да получи и финансиране“, допълни Трифонова.
За новата организация важна тема е и пристанищната инфраструктура, която също може да бъде използвана и от двете страни. Пристанищната инфраструктура, виждаме го като тенденция и в Западна Европа, се превръща в т.нар. „декарбонизационни хъбове“ и пристанищата стават места, в които не само се инсталира такъв тип оборудване, съхранява и пренася, но става все по-често и производител като място, на което се инсталират електролизери и се произвежда водород“.
Има огромен потенциал не само в Черно море, но и в Егейско и Каспийско за вятърни енергийни проекти, допълни Вели Билгихан Яшакан, вицепрезидент на турската Федерация за офшорна енергия в Черно море. Той даде пример със САЩ, където в момента реализират много бази за производство на вятърна енергия и нашият регион вече е закъснял с инвестициите в тази посока.
Финансиране
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕИБ) е и основна финансираща институция на този тип проекти, свързани с декарбонизация и енергийна трансформация.
Офшорната вятърна енергия се превърна в ключов глобален стратегически приоритет. Целите на Европейския съюз за възобновяема енергия от морски източници за 2023 г. изискват незабавни действия“, коментира Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Съществуващите пазари в Северно и Балтийско море сами по себе си не могат да постигнат реализация на тези проекти.
По линия на механизма „Свързана Европа“ е възможно България да получи финансиране за първоначалните проучвания и за развитието на т.нар. „Трансгранични търгове“, заедно с Румъния.
Средства за развитието на офшорна енергия има като за България те могат да дойдат основно от RePowerEU, в който ЕИБ е основн финансираща институция. Банката е решила да предостави допълнителни 30 млрд. евро на ниво ЕС за инвестиции от този тип.
Така че финансирането е на лице, важно е да се подготви добре рамката, добри проекти, за да може инвестицията да стане възможна“, каза още Павлова.
Теоретично пари за развитието на офшорна енергия биха могли да се използват и от Плана за възстановяване, но неговото усвояване е съвсем скоро и проектите трябва да са в много напреднала фаза на подготовка.
Модернизационният фонд също би могъл да бъде използван от държавите бенефциенти, каквито са България и Румъния.
Освен чистият инвестиционен финансов ресурс, който ЕИБ може да осигури, както за публичния така и за частния сектор, можем допълнително да допринесе и подпомогне с техническа и финансова консултантска помощ, допълни тя.
Това е много важен елемент за подпомагането на публичните власти да създадат необходимото законодателство, необходимата административна и финансова рамка за реализацията, за присъединяването и за всичко, което ще създаде една добра рамка за този тип инвестиции“.
Точно такъв тип трансгранични проекти биха били още по-успешни, защото те могат да привлекат по-сериозен финансов и инвестиционен интерес, допълни Павлова.
По думите ѝ за да бъдат инвеститорите заинтересовани те трябва да имат сигурност в законодателството. Основен компонент е и присъединяването, защото какъвто и проект да правиш трябва да има добра инфраструктура за присъединяване. Затова и ролята на системните оператори и на двете държави е ключова в процеса.
Всяка политическа нестабилност във всяка от държавите допринася за това да нямаме яснота дали има стабилно, устойчиво законодателство дали има добра инвестиционна среда в държавите“.