ООН с историческо споразумение за защита на океаните

Организация на обединените нации (ООН) постигна историческо споразумение за защита на световните океани след 10 години преговори. Договорът за открито море (The High Seas Treaty) поставя 30% от моретата в защитени зони до 2030 г. с цел опазване и възстановяване на морската природа, предава BBC.

Споразумението беше постигнато в събота вечерта, след 38 часа преговори, в централата на ООН в Ню Йорк. Преговорите бяха в застой от години поради несъгласия относно финансирането и правата за риболов. Последното международно споразумение за защита на океаните е подписано преди 40 години през 1982 г. и е уредено в Конвенцията на ООН за морско право.

Новото споразумение създава зона, наречена открито море - международни води, където всички страни имат право да ловят риба, кораби и да правят изследвания - но само 1.2% от тези води са защитени. Морският живот, живеещ извън тези защитени зони, е изложен на риск от изменението на климата, прекомерния риболов и корабния трафик.

Според последната оценка на световните морски видове, близо 10% са изложени на риск от изчезване, според Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

Тези нови защитени зони, установени в договора, ще поставят ограничения върху това колко риболов може да се извършва, маршрутите на корабоплаването и проучвателните дейности като дълбоководен добив - когато минералите се вземат от морско дъно на 200 метра или повече под повърхността.

Еколози са загрижени, че минните процеси могат да нарушат местата за развъждане на животни, да създадат шумово замърсяване и да бъдат токсични за морския живот. Международният орган по морското дело, който контролира лицензирането, каза пред BBC, че занапред „всяка бъдеща дейност в дълбокото морско дъно ще бъде предмет на строги екологични разпоредби и надзор, за да се гарантира, че се извършва устойчиво и отговорно“.

Рена Лий, посланик на ООН за океаните, удари чукчето след две седмици преговори, които на моменти заплашваха да се провалят.

Мина Епс, директор на екипа на IUCN Ocean, каза, че основният проблем е относно споделянето на морски генетични ресурси. Морските генетични ресурси са биологичен материал от растения и животни в океана, от които може да има ползи за обществото, като например фармацевтични продукти, промишлени процеси и храни.

По-богатите нации в момента разполагат с ресурси и финансиране за изследване на дълбокия океан, но по-бедните нации искаха да гарантират, че всички ползи, които открият, се споделят поравно.

Д-р Робърт Бласиак, океански изследовател в Стокхолмския университет, каза, че предизвикателството е, че никой не знае на колко се оценяват океанските ресурси и следователно как могат да бъдат разделени между държавите.

Ако си представите голям, широкоекранен телевизор с висока разделителна способност и ако само три или четири от пикселите на този гигантски екран работят, това е нашето познание за дълбокия океан. Открили сме около 230 000 вида в океана, но се смята, че има още над два милиона.“

Лора Мелър, борец за океаните за Грийнпийс Северна Европа, похвали страните за това, че „оставиха настрана различията и изготвиха договор, който ще ни позволи да защитим океаните, да изградим устойчивостта си на изменението на климата и да защитим живота и поминъка на милиарди хора“

Това е исторически ден за опазването и знак, че в един разделен свят защитата на природата и хората може да триумфира над геополитиката“, добави тя.

Държавите ще трябва да се срещнат отново, за да приемат официално споразумението и след това ще трябва да свършат много работа, преди договорът да може да бъде приложен на практика.

Лиз Каран, директор на екипа за управление на океана на Pews Trust, каза пред BBC: „Ще отнеме известно време, за да влезе в сила. Държавите трябва да го ратифицират, за да влезе в сила. След това има много институционални органи като Научно-техническият комитет, който трябва да бъде създаден.“