80% от българите се опасяват от нова световна икономическа криза

Терористичните атентати, радикалният ислям и бежанците са трите най-големи заплахи според българите. Те до голяма степен са свързани с нарастващите в последните години страхове, свързани с проблемите около Близкия изток. Германия е страната, която събира най-много симпатии, а десетилетие след присъединяването ни в ЕС България по-скоро е спечелила от членството си.

Това са основните изводи от национално представително проучване на Изследователски център "Тренд". Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани чрез лични стандартизирани интервюта в периода между 2 и 11 юли. Теренът е реализиран непосредствено преди трагичните събития в Ница и опитът за военен преврат в Турция. 

Притесненията от нова глобална икономическа криза са налице. Близо 80% от всички запитани оценяват като заплаха евентуална нова световна криза свързана с икономиката. Слабото икономическо възстановяване в Европа, санкциите срещу Русия, както и новините около "Брекзит", логично допринасят за страха от икономически проблеми.

Историческа обусловеност, както и събитията от началото на годината, свързани с ДПС и тиражираните в публичното пространство опасения за намеса на Турция във вътрешните работи на България, вероятно оказват влияние за това около две трети от българите да смятат турското влияние в страната ни като заплаха.

Малко над половината от анкетираните виждат в едно ново противопоставяне между САЩ и Русия заплаха за България. Традиционните русофилски чувства сред немалка част от българите вероятно са причината само една четвърт от всички да смятат евентуална руска агресия за заплаха. Демографската разбивка по този въпрос сочи, че по-възрастните респонденти смятат в по-малка степен руската агресия като заплаха за България.  

Изследователски център "Тренд" тества и отношението на пълнолетните български граждани към различни държави и организации.

Най-сериозни симпатии сред българите събира Германия, като 65% от всички изразяват по-скоро положително отношение към тази страна, а само 6% изразяват по-скоро отрицателно мнение. Исторически предопределените русофилски настроения личат и при отношението към Русия, като 60% изразяват по-скоро положително отношение към страната. Демографската разбивка на този въпрос сочи, че симпатиите доминират най-вече сред по-възрастните групи и симпатизантите на БСП.    

По-скоро положително (35%) е и отношението към САЩ. 30% са на обратното мнение и близо толкова не могат да определят отношението си.  

Отдалечеността на Китай от страната ни, както и липсата на дълбоки връзки с азиатската държава е основната причина 43% от всички запитани да не изразяват категорично мнение, посочвайки, че отношението им към най-многолюдната държава в света е нито положително и нито отрицателно. Въпреки това симпатиите (31%) имат превес над антипатиите (14%).

Отново исторически са и причините за подчертано негативните нагласи към Турция, като близо половината от запитаните декларират по-скоро отрицателно отношение, а само една пета изразяват положително отношение към съседката ни.

Въпреки множеството проблеми и кризи, които сполетяха Европейския съюз, високите стойности на положително отношение към него се запазват (68%), като само една десета са на обратното мнение.

Положителното отношение (44%) към НАТО има превес над отрицателното (19%), като тук се проявяват по-нюансирани нагласи, в сравнение с ЕС по различни демографски критерии.

Близо десетилетие след присъединяването на България в Европейския съюз тествахме твърдение дали страната ни по-скоро печели от членството си в съюза или по-скоро губи. Възможността за свободно пътуване, достъпният пазар на труда в страните от ЕС, както и усвояването на еврофондове са основните причини българите да смятат, че страната ни по-скоро печели (60%), отколкото губи (22%) от членството си в ЕС.