40% от стажантите по ОПРЧР остават на работа

За Оперативните програми (ОП) и напредъка на България в усвояването им, младежката безработица и мерките за справянето с нея, изискванията и регулациите на трудовия пазар, Economic.bg разговаря със Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика и доказан специалист в областта на ОП и европейските фондове.

- Госпожо Русинова, как оценявате опита на България в Оперативните програми (ОП) и въобще европейските проекти през изминалия 7-годишен период? Къде се нареждаме спрямо останалите европейски страни?

Това е един доста труден въпрос, защото изминалият програмен период беше първият за нас. Когато говорим за първите 7 години, често се сещаме за тези от детството, свързваме ги с развитието на човека. За нас това бяха първите 7 години на стажант, който току-що е завършил училище, теоретично подготвен е и му се е наложило да навлезе в реална работна среда. Те могат да изглеждат като успешни или неуспешни за различните програми, за Европейския социален фонд, по чиято линия финансира Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР). Ние сме дори над средното европейско ниво като усвояване. Това е програмата, която никога не е имала тежки констатации или спирания от страна на Европейската комисия (ЕК), а наскоро получихме втори одитен доклад от Европейската сметна палата без нито една забележка и сме на път да усвоим 100% от ресурса за стария програмен период.

- Да разбираме ли, че не са регистрирани почти никакви сериозни нарушения, съответно няма и санкции?

Разбира се, че има регистрирани нарушения, има и наложени санкции, но това показва, че контролните механизми при усвояването на тези средства работят.

- А какво ще кажете за настоящата ОПРЧР? С какво тя се различава от предишната?

Предстоят ни доста предизвикателства. Това беше първата ОП, одобрена от ЕК на 28.11 м. г., първата програма, по която има вече стартирали мерки за безработни младежи до 29 г., които могат да стажуват в различни предприятия. Разликите са в няколко аспекта: много по-силен акцент на социалното включване и социалните дейности, ресурсът за новия програмен период е 680 млн. евро, със 70% повече от предишния период, много повече възможности за интегриране на младите хора на пазара на труда, за тези, които не са нито в сферата на образованието, нито в тази на заетостта, които са извън пазара на труда и са безработни с много повече средства, възможности и разнообразие на мерките.

- Да, това е важно, защото за съжаление в една неблагоприятна за нас статистика България е на челните места сред европейските държави по отношение на младежката безработица.

По отношение на младежката безработица е така, наистина има и тревожни тенденции с ръст на младежката безработица на фона на сравнително оптимистичните прогнози за понижаване нивата на безработица в страната. Имаме доста ангажименти съвместно с Министерство на образованието по отношение сближаване на мерките, свързани с образованието и хората, които завършват образование с изискванията на пазара на труда. Не само ресурсът е по-голям, но има и много повече възможности за активност на местните власти и на неправителствения сектор да участват съвместно с правителството в активизирането на тези млади хора, така че те да имат желание да влязат в реален работен процес.

- Тоест може да се каже, че има един сериозен обществен дебат, включващ различни обществени слоеве и е насочен към трудовото интегриране на младите хора?

Да, така е. За съжаление една от тревожните тенденции е, че все повече от младите хора отпадат от последните класове на образователния процес. След това възможностите за работа пред тях са ограничени, затова имаме доста амбициозни цели още през тази и следващата година да имаме целенасочени мерки, които да активизират тези млади хора, там, където е необходимо да им дадем възможности за допълнителна квалификация и преквалификация, възможност за придобиване на първоначален стаж и първоначален опит в реална работна среда.

- Смятате ли, че планираните мерки ще изпълнят заложените цели?

Това е нашият ангажимент и амбиция, в момента правим доста задълбочен анализ на мерките от предишния програмен период по отношение на ефективността, постигнатите резултати, за да можем да използваме научените уроци. Има мерки, които считаме, че не са показали очакваните резултати, те няма да стартират по същия начин в този програмен период. Разбира се, не можем да гарантираме, че ще имаме 100% постигане на резултатите. Това е въпрос на съвместни усилия, затова изключително много разчитаме на партньорството с местните власти, те са един от основните бенефициенти в тази ОП, на работодателите, на неправителствения сектор, на социалните партньори.

- Мислите ли, че кадрите, които завършват образованието си и тепърва навлизат на пазара на труда, отговарят на нуждите и изискванията на бизнеса? Какво може да се направи, ако не отговарят? 

Вероятността един човек да завърши средно или висше образование и да е готов веднага да влезе в реална работна среда, независимо дали в частния или публичния сектор, е много малка. Има нужда от много повече целенасочена работа, за да подпомогнем младите хора още в образователния процес и веднага след като завършат, те да придобият умения за работа. Става дума не само за знанията, които са натрупали в училище и в университета, а и чисто социални умения – как се работи в екип, как да се адаптираш към работната среда, трудови навици, трудова дисциплина. Това са част от ангажиментите ни. Както вече споменах, работим съвместно с Министерството на образованието, така че самата образователна система да е по-адекватна на нуждите на реалния пазар на труда.

- Досега обсъждахме младежката безработица, нека обърнем внимание и на една друга много уязвима група – тази на кадрите над 54 г., в новата ОП има ли изработена схема и за тях?

Групата над 54 г. и по-специално тази на дълготрайно безработните ниско квалифицирани над 54 г. са част от акцентите ни за новия програмен период. В министерството в момента работим за стартиране на мярка още през април т. г., която ще е насочена точно към подпомагане на работодателите, за да наемат такива хора и да ги задържат на работа и стимулиране на самите хора по-активно да си търсят работа. За разлика от младите хора, тук нямаме необходимост от такава активизация, защото това са хора, които не са загубили работните си навици, те искат да намерят работа. Тук е съвместният ни ангажимент с работодателите как да задържим тези хора на пазара на труда, защото знаете, че в един кризисен момент, когато на работодателя се наложи да прави съкращения, това са хората, които са най-потърпевши.

- Какво ще кажете за тези, които са били наети по предишната ОП и след приключване на стажа са освободени? Те ще могат ли отново да се възползват от настоящата програма, или вече няма да имат подобно право?

Принципът е много прост – един човек не може да се възползва 2 пъти от една и съща мярка. Той може да използва друг вид програми, ако има необходимост от това. Нашият ангажимент е да следим и да подготвим самото участие на хората, така че да не допускаме участие 2 пъти в една и съща програма. Анализът, който правим в момента е, че голяма част от мерките имат положителен ефект. Мога да дам пример с мерките за стажуване на хора до 29 г. от предишния програмен период. Там около 40% от стажантите са останали на работа при същия работодател, а едва 11% отново са се върнали в бюрата по труда. С важната особеност, че в едногодишния период след приключване на стажа, през различни периоди те все пак са намирали друга работа при работодател. Ще продължим да работим в тази насока и да стимулираме работодателите да задържат тези млади хора при себе си.

- Ще има ли по-специални мерки за справяне с безработицата в най-уязвимия регион на България, вероятно и на Европа – Северозападния? Наскоро излязоха данни, че в Белоградчишко и Видинско безработицата достига тревожните 60%.

По линия на европейската гаранция за младежта България получава допълнителни средства, като Северозападният регион е един от целевите региони, за които ние получаваме допълнително финансиране. В момента работим по първите мерки, които ще стартират през април и ще са насочени към регионите с най-висока степен на безработица, особено Северозападния. Важен е фактът, че макар София да е един от районите с нисък процент на младежка безработица, в столицата има много по-голяма номинална бройка безработни, които можем да обхванем и поради тази причина пускаме мерки, които са на територията на цялата страна.