Отлагането на цената на тока е безсмислено

Г-жо Русенова, Премиерът Бойко Борисов поиска отмяна и по-широка дискусия относно решението на КЕВР за 20% покачване на цените на тока за индустрията. Според премиера 20% са много. Смятате ли, че това искане е основателно? 20% наистина ли са много?

Реформата в енергетиката, която стартира с промените в Закона от месец март 2015 г., предвижда комплекс от мерки, които да стабилизират сектора, на основата на ясни правила, европейски политики, работещ прозрачно и професионално Регулатор, който да подготви и въведе либерализиран енергиен пазар през 2016 г.

Една от мерките в промените на Закона, вмени задължение на три министерства - на икономиката, на енергетиката и на финансите, да подготвят наредба, която да намали тежестта на цената на електроенергията за енергоинтензивните предприятия.

Забавянето на тази наредба създаде напрежението, защото тя трябваше да предхожда доклада и проекто решението на КЕВР, за да може мерките за намаляване на тежестта върху бизнеса да бъдат отразени в тях. Вече имаме обещанието на министерствата, че Наредбата ще бъде приета до няколко дни, което ще даде възможност до 1-ви юли, когато следва КЕВР да приеме окончателното решение, нейните разпоредби да бъдат калкулирани и отразени в цената. При такова стечение на обстоятелствата, отлагането на ценовото решение губи смисъл.

Още повече, че повишаването на цената за бизнеса на свободен пазар, който няма да попадне в обсега на защита от Наредбата е с до 7%, а не с 20%. Друг важен факт е, че за малкия бизнес, който съставлява 43% от защитения регулиран пазар и в момента плаща цената като на домакинствата, с излизането на свободен пазар, цената за електроенергия ще бъде намалена с 3%.

Какво е мнението Ви относно решението на Комисията? Как би се отразило подобно увеличение на индустрията?

Достойнство на доклада за новото ценово решение е коректното и аргументирано описание на ефектите от реформите в сектора. Анализът на въздействието им върху приходите на НЕК ЕАД, която не само ще ликвидира тарифния си дефицит, но и ще формира излишък в размер на около 200 млн. лв., както и рисковете и влиянието им върху крайната цена на електроенергията при забавяне и неслучване на реформите.

Мерките за бизнеса трябва да се съсредоточат в създаване на механизъм за подкрепа чрез по-ниска цена „Задължение към обществото“ на големите енергийноинтензивни потребители. Това трябва да е в съчетание с мерки за участие на пазара на балансиращи услуги. За малките и средни предприятия, които ще заплащат пълния размер на цена „Задължение към обществото“ – да се предостави облекчен и лесен достъп до програмите за енергийна ефективност и конкурентноспособност. Така, разходите за електроенергия, а не цената на заплащаната електроенергия, ще направят българските предприятия конкурентни.

Предимство на ценовото решение е фактът, че разпределя справедливо тежестта между всички потребители на електроенергия в страната. Така се преодолява проблемът с намалените приходи на Обществения доставчик при мигриране на клиенти от регулирания пазар, с цел плащане по-ниска цена „Задължение към обществото“.

Възможни ли са фалити на ЕРП-тата заради дефицитите?

Не мисля, тяхната цена е предвидено да бъде увеличена средно с 4%.Днес най-вероятно ще се гледа наредбата за таван за плащанията за зелена енергия за големите индустриални предприятия. Какво според Вас трябва да е решението в тази насока, също и относно цена „задължение към обществото“?

Прозрачното формиране на цена „Задължение към обществото“ е предпоставка за успешното въвеждане на либерализирания енергиен пазар. От компонентното изражение на формирането на цена „Задължение към обществото“ става ясно, че частта на разходите за възобновяемите източници е в размер на 15,92 лв/МВч от общата цена 40,21 лв/МВч.

Важна стъпка за намаляване тежестта за домакинствата и бизнеса на цена „Задължение към обществото“ е приспадането на разходите за възобновяема енергия с приходите от въглеродни емисии в размер на 226 000 хил. лв. 

Така, възможността, предоставена с промяната в Закона за енергетиката - разходите, произтичащи от изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена да се коригират с паричната равностойност на 100% от приходите, получени от търговете на квоти за емисии на парникови газове, предвидени в Закона за опазване на околната среда, и 100 на сто от постъпленията от продажбата на енергия от възобновяеми източници, постъпили от договори за статистическо прехвърляне по ЗЕВИ, са приспаднати при формирането на цена „Задължение към обществото“, и директно въздейства за намаляването на тежестта й.

Има отрасли, за които цената на електроенергията е определяща за тяхната конкурентност. Там трябва да бъдат насочени усилията за намаляване на цена „Задължение към обеществото“, като се съблюдава балансът между изкуствена конкурентност на тези фирми от по-ниската заплащана цена „Задължение към обществото“ и реалното подобравяне на тяхната енергоинтензивност.

По своята специфика, това са предприятия с непрекъсваем процес, в общия случай, са потребители в часови зони и периоди, в които няма търсене на енергия (нощно потребление и уикенд), което предполага закупуване на електроенергия на значително по-ниски цени в тези периоди.

Вдигне ли се цената на тока, особено за индустрията, не се регулират дори и пазарните дялове. Държавните предприятия и „Козлодуй" и „ТЕЦ-2" на „Марица" се изключват от микса. Това коментира премиерът Борисов. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Енергийният микс се определя от заявката на Обществения доставчик – НЕК ЕАД, който не е подал в заявката си включване в регулирания пазар на електроенергия от ТЕЦ „Марица Изток 2“. Докато квотата на АЕЦ „Козлодуй“ се запазва и тя участва в енергийния микс на регулиран пазар с над 5 ТВч от общо 15 ТВч. Важно е, че всички енергийни дружества се подготвяме за старта на либерализирания енергиен пазар и настоящото решение създава тази възможност.

Смятате ли, че КЕВР наистина е независима?

Ценовото решение и докладът към него са пряко доказателство колко необходим е бил политически независим, професионално авторитетен, компетентен Регулатор. Доказателство за това, че реформи в сектора могат да бъдат успешни само и единствено при спазване на Закона и доверие в Регулатора.

Новият КЕВР, както и новите ръководства на държавните енергийни дружества, са изправени пред истински сложната задача, да се справят с наследените проблеми и в най-кратък срок да въведат либерализиран пазар на електроенергията в България.

Връщането на доверието в управлението на енергийния сектор е ключово важно за реформите. В доклада за ценовото решение виждаме именно това, че с логични, пазарни действия и преформатиране на ценовия модел, могат да бъдат идентифицирани необходимите разходи за функционирането на отрасъла и неговото развитие, и да се осигурят и гарантират необходимите приходи в дружествата за гарантирано и качествено снабдяване с електроенергия на поносими цени за бита и конкурентни цени за бизнеса.