IBM представи квантова система, много по-мощна от познатите компютри

Американският технологичен гигант IBM достигна важен етап в своите квантови амбиции, като представи нов чип и машина, с които се надява да помогне за решаването на проблеми извън обхвата на традиционните изчисления. Според компанията те могат да послужат като градивни елементи на много по-големи и по-бързи системи от традиционните компютри, базирани на силиций. Споменава се „изследването на новите граници на науката“.

По време на годишната си конференция Quantum Summit 2023 гигантът показа най-новия си 133-кюбитов квантов процесор Heron и първия модулен квантов компютър IBM Quantum System Two, базиран на него. IBM обяви и Condor – 1121-кюбитов процесор, който има 50% по-висока плътност на кюбитите.

Според главния квантов архитект на компанията Матиас Стефан усилията за създаване на това устройство ще проправят пътя към по-широкото разгръщане на квантовите изчисления.

Разгръщането на Quantum System Two, която използва три чипа с криогенно охлаждане Heron, идва в момент, когато технологичните конкуренти, включително Microsoft, Google, китайският Baidu и други, се надпреварват да разработят машини, които могат да извършват голям брой изчисления едновременно и с невероятна скорост. Това е възможно чрез използване на квантови битове – субатомни частици, които за разлика от единиците и нулите на традиционното изчисление, могат да бъдат в „суперпозиция“ на единица и нула едновременно.

IBM твърди, че е разработила нов начин за свързване на чипове в машините и след това за свързване на машини, които в комбинация с нов код за корекция на грешки може да доведе до създаването на квантови компютри до 2033 г. Компанията планира да използва новия чип в своята корпоративна платформа за изкуствен интелект watsonx.

Дарио Гил, директор на изследванията в IBM, посочи по-рано, че квантовите компютри биха могли да позволят за минути да се решават проблеми във физиката, химията, инженерството и медицината, които биха отнели на днешните суперкомпютри милиони години – ако изобщо ги решат.

Дори милион или милиард суперкомпютри, свързани заедно, не биха могли да направят изчисленията на тези бъдещи машини.“

Откритие, което променя живота

По време на IBM Quantum Summit компанията представи и 10 проекта, които демонстрират потенциалната мощ на квантовите изчисления, например за откриване на лекарства.

Мащабният проект Algorithmiq, който разработва квантови алгоритми за решаване на проблеми в областта на науките за живота, бе един от тях. В експеримент успешно бе демонстрирана способността за намаляване на грешките на хардуера на IBM (б.а. – грешките с данните са един от основните проблеми на технологията, който компанията твърди, че е намерила как да преодолее).

„Днешният ден представлява още едно потвърждение, че основните техники за намаляване на грешките на Algorithmiq са мощни и ще позволят мащабни експерименти за конкретни случаи на употреба, които ще ни доведат до ерата на квантовата полезност за реални търговски приложения”, каза Сабрина Манискалко, съосновател и главен изпълнителен директор на Algorithmiq.

Посветила съм повече от 20 години от живота си на изучаването на квантови системи, като професор, и никога не съм мислила, че този тип експерименти ще бъдат възможни толкова скоро“, каза тя в коментар за Euronews Next.

Квант и изкуствен интелект

Освен това IBM е пионер в използването на генеративен AI за програмиране на квантов код в корпоративната платформа на IBM за изкуствен интелект watsonx.

„И генеративният AI, и квантовите изчисления достигат до инфлексна точка (б.а. – точка от кривата, описваща дадена функция, в която тя преминава от вдлъбната в изпъкнала, или обратното), което ни предоставя възможността да използваме рамката на надеждния модел на основата на watsonx, за да опростим начина, по който могат да бъдат изграждани квантови алгоритми за изследване в комунален мащаб“, каза Джей Гамбета, вицепрезидент и сътрудник на IBM в IBM.

Това е значителна стъпка към разширяване на начина, по който квантовите изчисления могат да бъдат достъпни и предоставени в ръцете на потребителите като инструмент за научно изследване.“