Отвъд научната фантастика: Сбогува ли се наистина Европа с отрицателните лихви?

Десетилетният експеримент в Европа с отрицателни лихвени проценти, който приключи в четвъртък с връщането на Швейцарската национална банка на положителна територия, показа едно нещо: те могат да съществуват отвъд сферите на икономическата научна фантастика.

Стартирала, за да съживи икономиките след финансовата криза от 2007/08 г., тази политика преобърна стандартната парична философия: търговските банки трябваше да плащат такса, за да съхраняват своите свръхрезерви в съответните централни банки. В отговор на това потребителското кредитиране обаче се отприщи.

Сега, на фона на галопиращата инфлация, този подход бе загърбен. Остават съмненията относно неговата ефективност и дали и при какви обстоятелства ще бъде използван някога отново.

Мисля, че вероятно летвата ще бъде по-висока в бъдеще“, коментира пред Reuters Клаудио Борио, ръководител на паричния и икономически отдел на базираната в Базел Банка за международни разплащания, която действа като банка на световните централни банки.

Рядко монетарната политика генерира толкова шум и ярост, колкото прибягването до отрицателни лихвени проценти в началото на 2010 г. от четири европейски централни банки и Централната банка на Япония, единственият паричен орган, който все още се придържа към тях.

С тогавашните лихвени проценти вече близо до нулата, те бяха изчерпали конвенционалните муниции, за да предотвратят заплахата от директна дефлация, която можеше да задуши икономическото възстановяване. Единственият изход, решиха те, е падане под нулата.

Шефовете на банките се разгневиха, когато ЕЦБ, шведската Riksbank, Швейцарската национална банка (SNB) и Националната банка на Дания се отказаха от традиционната парадигма, подкопавайки целия банков бизнес модел за печелене от кредитиране. Медиите се присъединиха към критиките и през 2015 г. швейцарските вестници нарекоха момента „Франкеншок“, а германският Bild залепи на тогавашния шеф на ЕЦБ Марио Драги прозвището „Граф Драгила“

заради това, че „изсмука сметките ни“.

Със сигурност онези, които разчитаха на възвращаемостта от паричните спестявания, очевидно страдаха по време на европейския период на свръхниски до отрицателни лихвени проценти – дори и да намираха някаква утеха във факта, че ниската инфлация защитаваше първоначалните им спестявания.

Другите странични ефекти са по-трудни за разграничаване.

Страховете от отрицателни лихви, водещи до трупане на пари, се оказаха до голяма степен неоснователни. В Швейцария например броят на банкнотите от 1000 франка в обращение остана същият, което предполага, че клиентите не теглят пари в брой, за да ги съхраняват в сейф у дома.

Когато датска банка се похвали с първата в света ипотека с отрицателна лихва, мнозина коментираха, че евтините заеми допринасят за скока на цените на жилищата в региона. Те обаче често поскъпваха в резултат и на други местни фактори, включително ограниченото предлагане.

На фона на много други компоненти в действие акциите на банките в еврозоната паднаха с около 45% от 2014 г. насам – въпреки действията на ЕЦБ да ги предпази с освобождаване от такси за някои депозити и достъп до свръхевтини заеми.

И все пак доклад до Европейския парламент от мозъчния тръст Bruegel миналата година заключи, че общите печалби на банковия сектор не са били значително ощетени от отрицателните лихви, отбелязвайки, че отрицателната страна се компенсира от печалбите в инвестиции в активи.

В крайна сметка те подействаха по същия начин като нормалните намаления на лихвите“, каза съавторът на доклада Грегъри Клейс.

Той призна, че въздействието е можело да бъде по-голямо, ако експериментът се бе проточил по-дълго.

„No Future“

По-трудно е да се отговори на въпроса дали отрицателните лихвени проценти наистина постигат целите си, като се има предвид скромният обхват на процеса – никой никога не е слизал под минус 0.75% – и факта, че те бяха пометени от сътресенията от последните две години.

От ЕЦБ посочват данни, които показват, че кредитирането в еврозоната се свива година след година през 2010-те, докато именно отрицателните лихви не помогнаха за връщане към растежа – въпреки че той никога не достигна върховете преди 2009 г.

Други посочват факта, че периодът на отрицателни лихвени проценти съвпадна с огромното количествено облекчения, с което ЕЦБ и други централни банки по света също засилиха търсенето с покупки на активи за трилиони долари.

Това беше много по-голяма сделка – много по-въздействаща“, коментира Браян Коултън, главен икономист във Fitch Ratings. „Агресивното използване на баланса – това е мощно оръжие.“

Някои икономисти твърдят, че отрицателните лихвени проценти създават повратни стимули, които в крайна сметка правят мечешка услуга на икономиката, например като поддържат живи „зомби компаниите“, които по правило би трябвало да се провалят, или като премахват импулса на правителствата да прокарват трудни реформи.

„Това, което липсва в Европа, е фокусът върху структурните реформи. Защо те не се случиха през последните 10 години, защо не засилихме растежа на производителността?“, възкликва старши европейският икономист на Societe Generale Анатоли Аненков.

Буркхард Варнхолт, главен инвестиционен директор в Credit Suisse Switzerland, отива по-далеч, като казва, че посланието, което изпращат за инвестиране в бъдещето, е дори подобно на нихилизма на рефрена „No Future“ от пънк рок парчето „God Save the Queen“ на Sex Pistols от 1977 г.

Централните банкери са тези, които доведоха лихвените проценти до ниво, при което не придаваме никаква стойност на бъдещето“, каза той. „Днешните пънкари носят бели ризи, сиви костюми и синя вратовръзка.“

С приключването на ерата на отрицателните лихвени проценти глобалният пул от активи с отрицателна доходност се сви до по-малко от 2 трилиона долара от пика от около 18 трилиона долара през 2020 г.

Според други експериментът поне е показал на политиците, че лихвените проценти могат да паднат под нулата и това е опция за тях. Дори ако настоящият инфлационен пристъп означава, че може да отнеме известно време, преди европейските централни банкери отново да се наложи да използват отрицателни лихвени проценти, малко вероятно е те да искат да ги изключат като опция.

За тях винаги ще се говори като за нещо, което остава в набора от инструменти“, каза Рохан Кана, стратег в UBS в Лондон. „Много се съмнявам, че някой тук е готов да каже никога повече на отрицателните ставки.“