Пада банковата тайна за висши държавни служители

Движението за права и свободи внесе в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Текстът цели отпадане на банковата тайна за висши държавни служители и офшорни компании в случаи, когато се осъществява преструктуриране или ликвидация на банка.

Проектът е с автори Делян Пеевски, Йордан Цонев и Лютви Местан.

В добавения Раздел X към Закона съществуват текстове, задължаващи ръководството на такива банки да разкрива информацията, представляваща банкова тайна, за влоговете и кредитите на лица, които трябва да декларират приходите и разходите си в страната по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

Това ще се случи, след като в десетдневен срок от отнемане на лиценза или вземане на решение за преструктуриране, председателят на Сметната палата предаде списък с подлежащите на тази мярка лица. В рамките на още 10 дни, след предоставяне на списъка, представителите на банката ще са задължени да публикуват в два централни ежедневника имената на лицата, които са имали или имат влогове и кредити в институцията. В проекта не се споменава друга информация, която по закон ще трябва да се публикува за тези лица и техните активи и пасиви. Не се споменава и задължително публикуване онлайн и със свободен достъп на справката.

Мярката ще се прилага, както към лица, отговарящи на условията по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, така и към такива, отговаряли на тези условия в миналото.

Дружества , регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим или известните като офшорни компании, които имат влогове в банката, ще трябва да в срок от 10 дни след решение за нейната ликвидация или преструктуриране да разкрият пред банката действителните си собственици. Текстът е въведен като условие да бъде изплатен депозитът в банката. Не се споменава, обаче, как се процедира при депозити, които по закон не подлежат на изплащане. Не се описва дали и редът, по който въпросните дружества ще бъдат уведомявани за задължението си и каква ще бъде санкцията, ако не го изпълнят.

Същата мярка е предвидена и за офшорни компании с кредити към банка в ликвидация или преструктуриране. Тук, обаче, се включват само компаниите, чиито кредити са необслужвани или просрочени. По тази алинея също липсват каквито и да било санкции, както в закона, така и в заключителните му разпоредби, при неспазването на задълженията. Отново не е разписан редът и отговорните лица за осъществяването на мярката.

В двадесетдневен срок от отнемането на лиценза или вземането на решение за преструктуриране на банка ръководството ѝ ще трябва да обяви в два централни ежедневника имената на собствениците на офшорни компании по горните текстове, както и на всички юридически и физически лица с необслужвани или просрочени кредити към институцията.

С изменение на заключителните разпоредби към ЗКИ се въвеждат промени в Закона за банковата несъстоятелност, които задължават синдика да ангажира дружество с опит в проследяването на парични трансфери, вземания и сделки с финансови инструменти, което да:

1.       „Проследи закупуването на активи с парични средства на вложителите и разпореждането с тях от акционерите, администраторите на банката, както и свързаните с тях лица или лица, за които има данни за свързаност;

2.       Парични трансфери от и към дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, чиято цел е закупуване на активи и имущество със средства на вложителите от акционерите, администраторите на банката, както и свързаните с тях лица и такива, за които има данни за свързаност;

3.       Всякакви финансови и търговски операции, които имат отношение към опазване на публичния интерес и интереса на вложителите”.  

Пълният текст на внесения проект за изменение можете да намерите на този линк.

В мотивите си вносителите посочват: „Законопроектът няма за цел решаване на конкретния казус с Корпоративна търговска банка АД. Това е от правомощията на БНБ или респективно на Народното събрание и правителството на Република България (ако е необходимо разходване на публичен ресурс или промяна в действащото законодателство). Вносителите нямат амбицията да решават или предопределят законодателно решение за КТБ, независимо какво ще бъде то – оздравяване, преструктуриране или обявяване в несъстоятелност.”