Паметникът на Бузлуджа е сред 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа

Водещата организация за опазване на културното наследство в Европа Europa Nostra и Институтът на Европейската инвестиционна банка наредиха Дом-паметникът на БКП, популярен като Паметникът на Бузлуджа, сред 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа.

Останалите шест застрашени обекти в Европа за 2018 г. са следвизантийските църкви в албанските села Москополе и Виткук, историческият център на Виена, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.

Тези бисери на европейското културно наследство са в огромна опасност, някои поради изоставяне или неадекватно развитие, други поради липса на експертизи или ресурси, се казва в съобщението на двете организации.

В следващите месеци експерти от Europa Nostra и Института на Европейската инвестиционна банка, заедно с други партньори и номинаторите, ще посетят 7-те обекта и ще се срещнат с основните заинтересовани страни. Мултидисциплинарните екипи ще предоставят технически съвети, ще идентифицират възможните източници на финансиране и ще мобилизират широка подкрепа за запазването на тези забележителности. 
До края на годината специалистите ще формулират осъществими планове за действие за избраните обекти.

Този нов списък на „7-те най-застрашени“ се обявява по време на Европейската година на културното наследство, която отпразнува общото културно наследство - на европейско, национално, регионално и местно равнище и има за цел да насърчи гражданите на Европа да го открият и да се ангажират с него. Предишните списъци бяха публикувани през 2013, 2014 и 2016 г.

„Най-новият списък на „7-те най-застрашени“ се състои от изключителни съкровища на европейското културно наследство, които са в опасност да бъдат изгубени. Хората в съответните региони са силно заинтересовани да опазят тези важни примери от нашето общо наследство, но се нуждаят от по-широка европейска подкрепа. Затова призовавам местните, регионалните, националните и европейските заинтересовани страни, както държавни, така и частни, да обединят усилията си, за да осигурят реално бъдеще за обектите", коментира Маестро Пласидо Доминго, президент на Europa Nostra.

„7-те най-застрашени“ за 2018 г. бяха избрани от Управителния съвет на Europa Nostra измежду 12-те обекта, определени от екип специалисти по история, археология, архитектура, реставрация, проектно анализиране и финанси. Номинациите бяха направени от неправителствени организации или от държавни институции, формиращи част от европейската мрежа от членове и асоциирани организации на неправителствената организация.

„Настоящата Европейска година на културното наследство предоставя идеална рамка за стартирането на четвъртия списък на „7-те най-застрашени“ обекта. Актуалната оценка показа впечатляващ напредък с редица от обектите, избрани до момента, и доказа капацитета на инвестициите в културното наследство, който може да генерира многобройни ползи, особено на социално-икономическо равнище. Затова се надяваме, че благодарение на комбинацията от държавна и частна подкрепа, обектите, включени в новия списък, ще бъдат спасени за бъдещите поколения", коментира Франциско де Паула Коело, декан на Института на Европейската инвестиционна банка.

Програмата „7-те най-застрашени“ е основана през януари 2013 г. от Europa Nostra с основен партньор Института на Европейската инвестиционна банка. Тя е вдъхновена от подобен успешен проект на американската организация „Национално обединение за историческо съхранение“. „7-те най- застрашени“ не е програма за финансиране. Нейната цел е да бъде катализатор за действие и да насърчава „силата на добрия пример“. Тя има подкрепата на програмата на ЕС Творческа Европа като част от проекта на Европа ностра „Споделено наследство – споделени ценности“.

Паметникът на Бузлуджа е внушителен пример за архитектурата от 20-ти век. Той е построен през 1981 г. като Дом-паметник на Българската комунистическа партия. Просъществува само 8 години до края на комунистическия режим в България през 1989 г. Скоро след това сградата е изоставена и се превръща в жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Прозорците и покривът са силно разрушени, излагайки структурата на атмосферните промени целогодишно, включително на силните снеговалежи, типични за местността. Отговорните органи не са взели никакви мерки за опазването на сградата до този момент.

Мозайките в паметника покриват площ от над 1000 кв.м. и представят историята на БКП с художествени похвати в стила на социалистическия реализъм. Мозайките на вътрешния кръг са изработени от смалт, а на външния - от естествени камъни, събрани от реките на България.

Днес внушителният облик на архитектурата в стил брутализъм, тежката символика и цветните мозайки са силно разрушени, но паметникът привлича нарастващ интерес със своята драматична история, удивителна архитектура и визия на разграбена помпозност.

Съдбата му е подобна на няколкостотин други паметници, построени по времето на социалистическия режим в България и в целия Източен блок. Най-новото наследство на бившите социалистически страни често е травматично и непознато на широката публика. Затова е очевидно значението на тази сграда на европейско ниво като „място на памет“ (lieu de mémoire).

От една страна, когато става въпрос за опазване, паметникът може да се представи и като място на конфликт, защото въздейства на околната среда, изменяйки драстично планинския контекст. Силното идеологическо послание, което се предава от самия мащаб на сградата, както и от символите в нея, поставя проблема: как тя може да бъде опазена по начин, който не възхвалява или потвърждава неволно политическа идеология.

От друга страна, може да се твърди, че оставянето на паметника постепенно да се разруши би било неоценяване на човешкия труд, положен за построяването, на художествените му качества или на символното му значението като артефакт на 45 години социализъм в България.

Фондация „Проект Бузлуджа“, която номинира паметника за програмата „7-те най-застрашени“ 2018, защитава тезата, че като един от шедьоврите на своя период, паметника Бузлуджа би могъл да се превърне в пример за опазване и преосмисляне на подобни обекти на историческо наследство в Централна и Източна Европа. Като най-приложима дългосрочна стратегия за спасяването на паметника Бузлуджа са предложени консервиране на сградата с цел укрепване и подготвяне за устойчив туризъм.