Пандемията не успя да повиши IT уменията на българите
Делът на българите без основни цифрови умения не мърда за трета поредна година

© ECONOMIC.BG / Twenty20
Необикновената ситуация, в която пандемията постави света – учениците да се обучават, а служителите да работят от вкъщи – не е успяла да повиши цифровите умения на българите. Така България за поредна година отказва да се раздели с последното място в Европейския съюз по основни умения в областта на цифровите технологии и с предпоследното в класацията за навлизането на технологиите в икономиката и обществото, показва новия доклад на Европейската комисия (DESI).
Според проучването за трета поредна година едва около 30% от населението може да се похвали с основни цифрови умения. За сравнение в целия Европейски съюз този дял е над 50%, а в страни като Финландия и Нидерландия той дори надхвърля 75%. Цифрови умения над основните притежават едва 11% от населението, като този дял също стои твърд без промяна в последните три години и е почти три пъти по-нисък спрямо средната стойност за европейския блок.
С подобни незадоволителни резултати не е изненада, че предприятията все още срещат трудности при намирането на кадри с нужните способности, а според Европейската комисия увеличаването на броя на българските специалисти в ИКТ сектора и преквалификацията на работната сила са от съществено значение, за да може България да се възползва от цифровия преход. Според доклада на Комисията в България ИКТ специалистите са едва 3.3% от заетите, докато в Европейския съюз те са 4.3%.
На този фон България може да се похвали и с едно първо място - въпреки че губи предимство, България е лидер по дял на жените програмисти в IT сектора - 28% от заетите в сектора, което е далеч над средното за Европа от 19%.
Дистанционните обучение и работа, но без интернет
Въпреки че пандемията и режимът на работа от разстояние доведоха до повишено потребление на интернет услуги, България продължава да е изправена пред предизвикателства в покритието и разпространението както на фиксиран, така и на мобилен широколентов достъп до интернет. Европейската комисия отчита минималния прогрес от миналата година, но България остава на предпоследно място в Европейския съюз по цялостно разпространение на фиксиран широколентов достъп до интернет. Европейската комисия отчита леко увеличение при внедряването на фиксирана широколентова мрежа, като покритието се подобрява, но все още разликата между показателите на национално равнище и европейско са значителни.
Въпреки славата на бързия си интернет само 59% процента от домакинствата, които имат абонамент за интернет, ползват бърза връзка при 77% за ЕС. Изостава и разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост над 100 Mbps, изчислява Европейската комисия. В България той е достъпен за 11% от клиентите при 34% в ЕС. Покритието с 5G мрежи е 0%, а разпространението на мобилен интернет от четвърто поколение е 63% при 71% средно за ЕС.
Въпреки това позитив Комисията отчита като позитив, че режимът на дистанционната работа и повишеното използване на интернет услуги не успяха да влошат качеството на услугите, т.е. операторите са разполагали с достатъчен капацитет да се справят с причиненото от COVID-19 увеличено търсене.
3% от малкия бизнес продава онлайн
Докладът посочва, че държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но не стимулира бизнеса да използва разработките, като така цифровизацията напредва бавно. Така само 8% от малките и средните фирми в България извършват електронна търговия и едва 3% продават онлайн в чужбина. Интегрирането на цифрови технологии обаче е неравномерно в различните региони и при малките предприятия се наблюдава значително забавяне при интегрирането на цифровите технологии.
Е-управление
В отговор на пандемията здравният сектор получи приоритет като област за цифровизация. Бяха предприети и редица действия за работа с обществеността, с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление. Електронната идентификация и електронните подписи биха донесли съществени ползи в тази област, но засега въвеждането им се бави и е постигнатият напредък е ограничен. Така потребителите на електронни административни услуги съставляват само 36% от потребителите на интернет, което е доста под средното за Европа от 64%.
За разлика от това, при цифровите обществени услуги за предприятията резултатът е 87, което е малко над средното за ЕС — 84. България има резултат, среден за ЕС, по отношение на отворените данни и така успява да се нареди малко по-напред - на 21-во място по отношение на цифровите обществени услуги.