Парадоксът с ледниците на Гренландия и чудодейния материал от топенето им

От негативния климатичен процес може да последва положителен ефект за природата и глобалното затопляне

Парадоксът с ледниците на Гренландия и чудодейния материал от топенето им

Снимка: Twenty20

6312 ~ 3 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

По бреговете на Гренландия, недалеч от столицата Нуук, местен учен се натъква на интересен парадокс, свързан с топенето на ледниците. Оказва се, че една от най-тревожните последици от глобалното затопляне може всъщност да е и шанс за ограничаването на климатичния проблем. Разковничето е в специфичния материал, който се отлага при този процес.

Това е един вид чуден материал“, казва Миник Розинг, местен гренландец, цитиран от Reuters.

Той визира ултра фината тиня, която се образува при топенето на ледниците, известна като „брашно от ледникови скали“. Годишно по бреговете на Гренландия се образуват приблизително един милиард тона от нея.

Професор Миник Розинг и неговият екип от университета в Копенхаген са установили, че богатата на хранителни вещества кал повишава селскостопанската продукция, когато се прилага върху земеделска земя и междувременно абсорбира въглеродния диоксид от въздуха.

Учените от мултинационалната пивоварна Carlsberg също я изследват. Те са са открили, че добавянето на 25 тона скално брашно на хектар увеличава добива на ечемик в Дания с 30%. По същия начин изследователи от Университета на Гана успяха да увеличат добивите на царевица с 30%, за да компенсират въздействието на дъжда и топлината върху бедните земеделски земи.

Наноразмерът на частиците тиня е това, което дава шанс на растенията да усвоят повече хранителни вещества, включително калий, калций и силиций, в сравнение с нормалните скалисти земеделски почви.

„Ние сме на етапа в този проект, на който определено знаем, че работи“, посочва Розинг. „Има много бариери до мащабната индустрия, но потенциалът определено е налице.“

Проектът се финансира от производителя на лекарства Novo Nordisk. През следващите три години предстоят по-мащабни тестове в Дания и Гана, чрез които да се прецени дали има икономически смисъл от дистрибуцията на материала до фермери от целия свят. Планират се и експерименти върху други видове почви в Австралия, Франция, Италия и Съединените щати.

CO2 абсорбатор

Малкият размер на частиците тиня помага и за ускоряването на естествения процес, при който скалите абсорбират CO2. Когато тинята се разтваря в дъждовната вода и освобождава хранителните си вещества, тя претърпява химическа реакция, която блокира попадането на въглеродния диоксид в атмосферата. След това разтворът се промива с дренажна вода и в крайна сметка се отлага върху морското дъно като карбонатни минерали.

Идеята за прилагане на фино зърнеста скала върху земеделска почва не е нова. Няколко други проучвания вече са показали, че страничните продукти от мини или кариери могат да подобрят качеството на почвата. Но методът предизвика още по-голям интерес сега заради допълнителната полза от абсорбирането на CO2.

„Това осъзнаване беше катализатор за много повече изследвания в тази област“, каза Дейвид Бърлинг, професор в университета в Шефилд и водещ автор на изследване за натрошен базалт.

Неговото проучване например установява, че разпръскването на фино натрошен базалт върху полета не само подпомага растежа на културите, но и премахва CO2 от атмосферата на цена, сравнима с други методи за улавяне на въглерод.

Такива подробни изчисления все още не са направени за брашното от ледникови скали, но тестовете на учените в Копенхаген показват, че един тон от него може да абсорбира между 250 и 300 килограма CO2, в случай че се прилага върху полета. С огромни количества, които са лесно достъпни по бреговете на Гренландия, Розинг смята, че това може да бъде алтернатива на добиването на каменен прах от мини или механичното му смачкване.

Учените от Carlsberg го виждат като потенциално по-устойчива алтернатива на конвенционалните торове.

Би било добре да можем да го използваме като заместител на хранителни вещества като фосфор, които се очаква да свършат след 50 до 100 години“, отбеляза Пай Розагер Педас, старши учен в изследователската лаборатория на пивоварната.

Брашното от ледникови скали има потенциал да замени фосфора, добиван главно в Китай, Мароко и Съединените щати, или калия от Канада и Русия. Все още обаче има нужда от азот, който се получава от амоняк чрез енергоемък процес.

Запишете се за нашия бюлетин


Подкрепи Economic.bg