Парламентът прие най-закъснелия бюджет в историята на България

Около 5.40 ч. тази сутрин депутатите приеха окончателно Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. Обсъждането на финансовата рамка на страната продължи близо 21 часа, в които имаше много спорове и някои изненади. Този бюджет, освен с дългото пленарно обсъждане, ще остане в историята и като най-закъснелия бюджет – толкова късно през годината не е приеман дори в най-трудните години за страната.

Уважаеми колеги, добро утро и честит бюджет“, обяви председателят на Народното събрание Росен Желязков след приемането на последната разпоредба от законопроекта, цитиран от БТА.

Новият бюджет ще започне да действа от 1 август – със 7 месеца закъснение. Като закъснение това  е прецедент, но за финансовия министър Асен Василев не е прецедент да не успее да прокара бюджет от 1 януари, както трябва да е. Така беше и с бюджета за 2022 г. – Василев успя да го прокара едва през април същата година, като още тогава обяви, че ще има актуализация, която се случи през юли.

Бюджетът е с 3% дефицит и капиталова програма около 8 млрд. лв. Все пак тя трябваше да бъде намалена с около 300 млн. лв. спрямо първоначалния проект на Асен Василев, за да се покрият извънредните разходи, гласувани от депутатите.

По думите на финансовия министър в голямата си част фискалните мерки са запазени така, че да се съберат приходите. Гласуването на план-сметката на държавата започна с приемането на редица промени в данъчните закони, по които имаше сериозни и продължителни дебати. 

Попитан дали може да има някаква промяна, предвид факта, че БНБ ревизира прогнозата си за растеж на икономиката до 1%, а бюджетът е изготвен при прогноза за 1.8%, той отговори, че продължава да вярва, че икономиката ще расте по-бързо от 1% тази година. Василев добави, че така или иначе данните за второто тримесечие ще станат ясни в средата на август.

Има известни буфери в бюджета, които могат да оберат разлика“, обясни финансовият министър.