Кабинетът „Денков“ отказа да ограничи порочните инхаус процедури

С кратки дебати и много критики, парламентът се зае с промените в Закона за обществените поръчки. Любопитното е, че депутатите приеха предложенията за промени на служебното правителство на Гълъб Донев, които бяха входирани още през април тази година, и имат за цел да забранят инхаус процедурите. Наред със законопроекта на служебната власт, на първо четене в зала мина и този на новия кабинет „Денков“, който обаче не предвижда ограничение на порочните процедури, използвани масово в третия кабинет на Бойко Борисов.

По същество в двата законопроекта са включени коренно различни промени. Сега действащото правителство входира своето предложение посред лято – на 22 август – и бе гледано на извънредно заседание на Правна комисия в четвъртък, за да може да попадне за гласуване в зала днес. И въпреки че то би трябвало да отразява вижданията на коалиционните партньори в кабинета, то депутатите от ГЕРБ го критикуваха и дадоха заявка за прекрояване между двете четения.

„Лобистки“, „корупционен“, „отваря възможности за субективно отношение“ – това са само част от определенията, които се чуха в зала по време на дебата.

Законопроектът на служебния кабинет „Донев“

Входираният още през април законопроект на служебната власт предвижда ограничаването на порочните инхаус процедури, чрез които се строят част от мащабните инфраструктурни обекти в страната, като магистрала „Хемус“ и участъци от скоростния път „Видин – Ботевград“.

За промените се заговори още през октомври миналата година и въпреки че мина на първо четене в 48-ото НС, почти всички политически сили дадоха заявка за тоталното му прекрояване. Заради разпускането на парламента промените така и не бяха реализирани докрай.

Припомняме, че инхаус процедурата доби популярност през 2021 г., когато стана ясно, че държавното дружество „Автомагистрали“ е превъзлагало дейности на частни фирми, но под прикритието на договори за наем на техника и доставки на материали. Освен това строителите "под прикритие" са получавали огромни аванси. По-късно бившият министър на МВР Бойко Рашков и депутат от ПП разкри схема, при която част от парите са изнасяни в чували или са ползвани за строителството на скъпи хотели на хора, близки до ГЕРБ.

Освен че забранява превъзлагането, законопроектът на служебната власт транспонира и европейски директиви, но и ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, с които се цели намаляване използването на процедури по договаряне без обявление, както и ограничаване на поръчките, възложени след получена една оферта. Предвидени са завишени санкции за възложителите, които провеждат процедура на договаряне, без да са изпълнени условията по закона.

По време на дебатите Петър Петров („Възраждане“) заяви, че забраната за превъзлагане на дейности е полезна, тъй като „не е тайна, че парите по обществени поръчки се крадат чрез подизпълнители“. Според него обаче е притеснителна идеята за текущ контрол и одиторско мнение, при който се създава възможност Министерство на финансите да определя лица наблюдатели в Комисията за възлагане на обществените поръчки. По думите му няма ясно разписани изисквания към тях.

Въпросното предложение бе критикувано и от Теменужка Петкова (ГЕРБ), която заяви, че идеята противоречи на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

В крайна сметка законопроектът на служебния кабинет бе приет със 144 гласа „за“, 0 – против и 9  въздържали се от БСП.

Законопроектът на новия кабинет „Денков“

За разлика от този на служебния кабинет, новият кабинет не прави предложения за ограничаване на порочните инхаус процедури, въпреки че такава заявка даде финансовият министър Асен Василев през юни.

Припомняме, че предложенията за промени бяха качени за обществено обсъждане, при което бяха получени редица възражения. Така кабинетът реши да провежда консултации и с Европейската комисия заради идеята да се ограничат случаите, когато държавно ведомство възлага директно на свързано предприятие дейности, за които по принцип е необходимо да обяви обществена поръчка. Основно от практиката са се възползвали Агенция „Пътна инфраструктура“ и НЗОК.

Тази разпоредба е отпаднала от входираните текстове в парламента. За сметка на това е направен опит да се подобри контрола и върху изпълнителите, освен върху възложителите – нещо, което бе отчетено от Теменужка Петкова (ГЕРБ) като „опит за промяна на философията на закона“.

Философията е да се контролира възложителят, а сега ще се търси отговорност и от изпълнителя. Ако се приеме, трябва да се правят промени и в други закона, за да може контролните институции да проверяват частни изпълнители.“

Редовният кабинет предлага промяна в разпоредбата, при която, ако дадена оферта на участник е по-благоприятна с повече от 20 на сто от средните стойности на останалите участници, то тя изобщо да не се разглежда. Новата власт предлага замяна със „необичайно благоприятно“ предложение.

Какво значи това и кой ще каже кое предложение е необичайно благоприятно? За един това може да са 20%, за друг – 5%, а за трети – 1%. Отваря се възможност за субективно отношение“, заяви Петкова.

Законопроектът предвижда и създаването на постоянно действащ експертен консултативен съвет към министъра на финансите с участието на представители на Министерството на финансите, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“.

Може да се канят и представители на Сметната палата. При необходимост в заседанията на съвета могат да се привличат представители на други институции с компетентност по обсъжданите въпроси. Съветът анализира прилагането на закона и издава насоки с цел уеднаквяване на практиката на методическите, контролните и одитните органи. Поименният състав на съвета се определя със заповед на министъра на финансите, а дейността му се урежда с правила, утвърдени от министъра на финансите.

По отношение на този съвет Петкова заяви, че такъв орган винаги е имало, и то още от 2009 г., но не дава очакваните резултати за контрол. Коментира, че трябва да се мисли за промяна в посока насоките, с които излизат участващите в него, да са със задължителен характер за контролните органи.

Петър Петров („Възраждане“) заяви, че въпросният съвет е лишен от смисъл, тъй като няма да осъществява директен контрол върху поръчките, а ще се занимава с анализи на законодателството. По думите му трябва изрично да бъдат посочени правомощията на този съвет, тъй като държавата има нужда от контролни и проверяващи органи.

Поредната куха структура, за да може някакви случайни хора, попаднали случайно в политиките, да имат работа.“

Той критикува и премахването на прага от 20% за по-благоприятните оферти, както и предложение за създаването на т.нар. екологични критерии при поръчки. Добави, че законопроектът е „лобистки“.

Освен всички тези предложения, кабинетът прави промяна и в индексацията на договори, свързана с високата инфлация, а именно – когато няма одобрена одобрена методика, размерът на индексацията да се определя от страните въз основа на представените доказателства.

Бившият регионален министър нарече предложението „корупционно“ и че дава възможност изпълнител и възложител да предоговорят условия по договор, след като вече е спечелен.

Какво означава представените доказателства? Кой и кому ги представя, и кой отсъжда, че е честно това нещо? Възложител и изпълнител сами ще сядат и ще се разбират. Отваряне на корупционна врата за мен не е изненада при този финансов министър, но не е логично да се обезсмисли цял един закон.“

Припомняме, че индексацията стана възможна след промени в ЗОП, приети от 47-ото Народно събрание. Тогава депутатите дадоха възможност на Министерския съвет да изготви и приеме методика за индексиране, по която да определи процентът на поскъпване.

Служебният кабинет изготви въпросната методика в края на септември миналата година, като не заложи конкретен таван на поскъпването. Впоследствие обаче стана ясно, че държавата трудно може да намери средства за индексация на проекти, финансирани от държавния бюджет. Също така свободният ресурс по оперативни програми позволяваше индексация в размер на 15% от стойността на контрактите.

Още в първите дни след встъпването в длъжност регионалният министър Андрей Цеков коментира, че индексацията на строителни договори трябва да бъде преработена.

Законопроектът бе приет със 110 гласа „за“, 39 – „против“ („Възраждане“ и „Има такъв народ“) и 9 въздържали се от БСП.

Законопроект на Божидар Божанов

Третият законопроект, който бе приет, бе на Божидар Божанов и група народни представители. Предложенията са свързани с повече прозрачност при възлагането на обществени поръчки. Уреждат се допълнителни изисквания данните от ЦАИС да се публикуват в отворен, машинночетим формат съгласно международен стандарт.

Разширява се задължението за публикуване на обявленията за всички сключени договори, попадащи в изключенията на ЗОП, с изключение на такива под 5 хил. лв., за да бъде намалена административната тежест върху възложителите.

Предвижда се разкриване на принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия на лица, които пряко контролират изпълнители по обществени поръчки, спечелили такива за над половин милион лева на годишна база. Целта е допълнително осветляване на свързаностите около бившата Държавна сигурност.

Законопроектът бе приет с 93 гласа „за“, 24 – „против“ и 36 въздържали се.