Пенсионните промени слагат кръст на капиталовия пазар

Зад тях прозира желанието да се намали правителствения дефицит, но решение с такъв мащаб не може да се взема прибързано и без анализ

Пенсионните промени слагат кръст на капиталовия пазар
Автор: Петър Пешев

През последния месец акциите на българските публични компании са обект на силни разпродажби, и то на фона на поскъпване на акциите в Европа и САЩ с между 1 и 5%. Последните се търгуват близо до историческите и многогодишните си максимуми. Някои от по-ликвидните компании на БФБ се обезцениха с повече от 10%, и като цяло акциите на повечето публични компании се търгуват по-близо до кризисните си минимуми от 2009 г., отколкото до максималните си стойности преди кризата.

Основна причина за спада е прибързаното решение на Народното събрание от края на миналата година, прокарано без широк обществен дебат, относно възможността индивидуални пенсионни партиди да се преместват от частните пенсионни фондове в Националния осигурителен институт (НОИ). Решение от такава важност, с дългосрочен ефект не само върху пенсионния модел, но и върху икономиката, не би трябвало да се взема без анализ и дискусия за ползите и негативите, които произтичат от него.

Пенсионните фондове притежават над 50% от свободно търгувания обем акции и отказът на мениджърите им да купуват, както и несигурността пред цялата фондова индустрия, са причина за резкия спад, който естествено преминава при ниски обеми, т.е. само много дребни купувачи могат да излязат от пазара в момента. Резултатът е един - обезценени портфейли на пенсионните фондове, т.е. те дори не са започнали да продават още активи, с които да посрещнат евентуална вълна от прехвърляне на индивидуални партиди към НОИ.

Четири основни причини се изтъкват от правителството и защитниците на пенсионната псевдореформа: 1) активите на част от пенсионните фондове се инвестират в свързани компании на собствениците на пенсионните фондове; 2) възвръщаемостта на активите на пенсионните фондове не може да бие инфлацията; 3) никой не гарантира не само минималната доходност, но и номиналното вземане на всеки осигурен; 4) таксите за управление на активи, дължими към собствениците на пенсионносигурителните фондове, са твърде високи.

Ако правителството се притеснява от начина на управление на средствата на пенсионните фондове, както и ако се притеснява за качеството на техните активи, то спокойно държавата може да регистрира няколко държавни пенсионноосигурителни компании, които на пазарен принцип да се състезават с частните компании. Освен това надзорът, макар по презумпция да е независим, индиректно е функция на изпълнителната власт чрез избираните от НС председател и заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), които контролират пенсионноосигуртелните компании и управляваните от тях пенсионни фондове. Нормативната уредба, която може да предпазва от инвестиции в прикрити свързани компании и съмнителни активи, също е функция на законодателния орган и съблюдаващите институции.

За гарантирането на номиналното вземане и за гарантиране на минимална доходност отново е на ход законодателната власт, която, ако иска, може да създаде схеми, гарантиращи номиналното вземане на осигурените от частните пенсионни фондове, както и да създаде начин за попълването им.

Размерът на възнагражденията на пенсионносигуртелните дружества, които управляват частните пенсионни фондове, също е обект на законодателна инициатива.

Най-вече зад прибързаните промени прозира желание на финансовия министър да намали правителствения дефицит за няколко години по "светлия" пример на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, който с краткосрочни мерки се опита да намери решение на дългосрочен проблем, разбира се, безуспешно.

В цял свят развитият капиталов пазар е еманация на добре работещата икономика, която осигурява високи доходи за своите граждани. Пенсионните фондове се нуждаят и от големи качествени проекти, като в развития свят често такъв тип дружества финансират и концесионират пътища, мостове, магистрали, тунели, летища, пристанища, след което възвръщат инвестицията си под формата на концесионни възнаграждения. Досега правителството или не се е сетило за тази възможност, или не я е подлагало на обществено обсъждане. Пенсионните фондове държат и над 1 млрд. лева от българския правителствен дълг, така че за момента те помагат на правителството да поддържа лихвите по него по-ниски. През последните 4 години пенсионните фондове купиха в голяма степен дяловете на държавата при приватизацията на миноритарните дялове от ЕРП-та, както и миноритарния дял на „Албена“АД, собственост на община Балчик. Съществуват още много примери за инвестиции на пенсионните фондове в приватизационни процедури, увеличения на капитала, публични предлагания на дълг и акции.

С едно необмислено и прибързано решение вече сме на път да сложим кръст на капиталовия пазар в страната. Редица компании ще изгубят възможност да се финансират през алтернативен на банковите кредити канал, както и да се възползват от всичките предимства на публичния статут. Хората ще загубят една форма на алтернативни на депозитите и имотите инвестиции.

Коментари: 0