Планът на „Булгартрансгаз“: още газ и водороден проект за 1.6 млрд. лв.

Плановете на „Булгартрансгаз“ в следващите десет години за развитие на газовата мрежа в страната включват още газ, нови маршрути и източници за доставка, и поглед към водорода. Прогнозата обхваща периода 2023 – 2032 г. и е отворена за коментари от заинтересовани страни до 30 април.

Разширение на стари и изграждане на нови проекти 

Газопреносният преносен оператор планира да инвестира общо 979.2 млн. лв. в проекти между 2023 и 2025 г. като част от предложения десетгодишен план за развитие на мрежата за 2023 – 2032 г. За седемте години от 2026 г. дружеството предлага инвестиции на обща стойност още 198.5 млн. лв. за увеличаване на капацитета на мрежата,

Ключови текущи проекти, които са предназначени да гарантират енергийна сигурност, пълна пазарна интеграция с други европейски оператори на преносни системи и да увеличат потока на газ към и през България, включват междусистемната връзка България – Сърбия (IBS), разширяването на подземното газохранилище Чирен (ПГХ), Терминал за втечнен природен газ край Александруполис, в който „Булгартрансгаз“ притежава 20% дял и инфраструктурни проекти за увеличаване на обемите газ, доставян от Гърция за България и от България за Румъния.

За да позволи последното, компанията планира да построи 63-километров тръбопровод (Рупча-Ветрино) на стойност 201 млн. евро до Румъния и да модернизира компресорна станция, за да увеличи газовия поток до 137.15 GWh на ден. Той трябва да осигури достъп до допълнителни количества LNG и газ от алтернативни източници, да пригоди инфраструктура  за пренос на 100% водород, както и да даде възможност за пренос на нисковъглеродни газообразни горива. Проектът е на етап планиране и според документа трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2026 г.

Нови проекти за тръбопроводи на стойност 142 млн. евро са също планирани с цел увеличаване на капацитета за пренос на газ от Гърция до България и от България до Северна Македония, започвайки през 2025 г.

Става въпрос за два нови газопровода Кулата-Кресна с дължина 47 км и Пиперево – Перник с обща дължина 50 км. Инвестицията трябва да осигури добавен капацитет от Гърция към България: 35.365 GWh/ на ден; от България към Гърция: 13.05 GWh/ на ден; от България към Северна Македония: 5.383 GWh/ на ден. Планира се и увеличаване на капацитета на междусистемната газова връзка България – Сърбия (IBS) от 1.8 на 2.4 млрд. куб. метра годишно, както и нов газопровод Горни Богров – Нови Искър, с дължина 19 км и нова компресорна станция „Богров” – 20 MW. Тези проекти са на етап планиране.

Поглед към водорода

„Булгартрансгаз“ е в ранните етапи на разработване на проект за нова водородна инфраструктура, която ще изисква приблизително краткосрочна обща инвестиция от 860 млн. евро и ще бъде част от бъдеща водородна инфраструктура коридор от Югоизточна към Централна Европа.

Проектът, който се разработва за свързване с подобна инфраструктура, разработена в Гърция от партньор DESFA, ще включва нов 250-километров тръбопровод през югозападна България, както и две нови компресорни станции - в района на Петрич и Дупница – Бобов дол.

Газопроводът ще позволи двупосочен поток на водород между България и Гърция, с нова точка на междусистемна връзка в граничния район Кулата-Сидирокастро. Очаква се той да бъде пуснат в експлоатация през 2029 г. и ще бъде годен за транспортиране на до 100% водород, пише още в стратегията на „Булгартрансгаз“.

Проектът е част от сценариите за развитие на мрежата, разработени от инициативата European Hydrogen Backbone (EHB), обединение от 32 енергийни инфраструктурни оператора, в което „Булгартрансгаз“ е член.

Според инвестиционния план „Булгартрансгаз“ ще отдели още 438 млн. евро до 2027 г. за адаптиране на съществуващата газотранспортна инфраструктура за пренос на до 10% водород. Този проект, който ще види развитието на интелигентна газова мрежа в страната, все още е във фаза на проучване.

Проектът за модернизация на съществуващата газопреносна мрежа също има потенциал да придобие статут на ключова европейска инфраструктура. Целта му е да създаде възможности за интегриране и транспортиране на възобновяеми газови смеси в концентрации до 10% водород“, казаха от „Булгартрансгаз“.

Местен добив и потребление

Делът на вноса на природен газ в България през изминалата година е 99.7%. През 2022 г. около 0.3% от потреблението на природен газ е осигурено от местен добив от находища „Галата” и „Долни Дъбник”, като според плановете поне до 2027 г. не се предвижда той да бъде увеличен.

Настоящата експлоатация на газовите находища в страната е ограничена и не се очаква да има значително увеличение на добива в бъдеще. Въпреки това, бъдещият добив може да нарасне, предвид продължаващите дейности по търсене и проучване, включително в акваторията на Черно море, пише още в документа.

Потреблението на природен газ в България през 2022 г. е 28 203 GWh и бележи спад от 20% спрямо потреблението през 2021 г. (35 430 GWh). Намалението може да бъде характеризирано като временно и е свързано с ръста на цените на природния газ в световен мащаб, предприетите мерки за ограничаване на потреблението в ЕС по плана REPowerEU и последствията от пандемията от COVID-19.

Дружеството обаче прогнозира значителен ръст в потреблението на природен газ в България в следващите 10 години като през 2032 г. разчетът е то да достигне 51 075 GWh годишно.

Делът на битовото газоснабдяване в страната все още е по-нисък в сравнение с държавите от ЕС, но с тенденция към непрекъснато увеличаване. На национално ниво се изпълняват програми за насърчаване на битовата газификация и продължава развитието на инфраструктурата за разпределение на природен газ, пише още в десетгодишния план.