Плюсове и минуси на дистанционната работа

То е направено от Висшето училище по мениджмънт в Нормандия, ръководено от проф. Жан Пралон, като анализира пътя, ефективността и поведенческите умения на група от 317 дистанционно работещи служители в периода между 2009 г. и 2019 г.

Това изследване разкрива, че овладяването на пет специфични умения прави разликите в успешния "хоум офис" преди, по време и след периода на дистанционната работа. То също така показва, че при еднакви способности работещите дистанционно служители, които не развиват необходимите "меки умения", страдат от забавяне на кариерата си. Дистанционната работа не представлява офис, пренесен в цифрова вселена, а ново пространство със собствени взаимодействия.

Служителите, които работят от вкъщи на пълен работен ден са под влиянието на четири характеристики, които правят ситуацията им много различна от традиционната рутина в офиса.

Автономност

Отдалечените работници получават по-малко подкрепа и съвети, за разлика от тези в офиса. Те трябва да взимат повече решения сами, което може да доведе до грешки.

Управление на графика

Независимо дали е предимство или недостатък, работата от вкъщи означава гъвкавост. Служителите могат да организират времето си както желаят, но също така означава, че трябва да балансират работното си време с това за семейството, което е също толкова предизвикателно.

Зависимост, изолация и отсъствие

Както всички служители и тези от вкъщи се нуждаят от другите, за да действат.

Когато работиш от хола, се чувстваш изолиран от колегите си, което води до слаба комуникация. Отсъстващите спират да научават за неформалните събития и новини, които преди са съпътствали ежедневието им, като пози начин се създава социална пропаст.Това са само някои от недостатъците, наблюдавани при дистанционната работа.

От друга страна, тя също има своите предимства. Например, по-добро качество на живот, голяма автономност, по-голяма ангажираност и подобрено здраве.

Предходни проучвания показват, че ситуацията с дистанционната работа има и глобално отрицателно въздействие върху представянето на служителите. Въздействието обаче засяга жените повече от мъжете, както и служителите на ниско ниво повече от мениджърите.

Изследването взима 17 на брой умения и ги съпоставя в различни критерии (Организация, Разбиране на нуждите на другия, Решаване на сложни проблеми, Критично мислене, Иновационни решения, Лична визия, Идентифициране на хора и ресурси, Сътрудничество, Личностно познание, Поемане на рискове, Ангажираност към компанията, Управление на стреса, Идеи за проекти, Насърчаване на групата, Работа в екип, Умение да организираш работата в екипа, Насочване на работния процес в групата).

То заключава, че работещите от вкъщи най-често са на ниски йерархични позиции. 17% са заети на финансово-счетоводни позиции на ниско ниво, 22% са в поддържащия сектор, а мениджърите в този сектор съставляват 15%, като това са водещите позиции според данните. Те също така отбелязват, че служители на управленски позиции се срещат много рядко в домашния офис.

Както споменахме, жените са по-ощетени от мъжете според проучването. Ето защо:

Първата група се състои от успешни ръководители от мъжки пол, с по-висока от средната стойност на успешните резултати. За тях шансът да работят от вкъщи е награда и стратегия за задържане. Компаниите несъмнено им позволяват да работят от вкъщи, за да гарантират, че ще останат във фирмата.

В противоположния край на спектъра са втората група - тя се отнася до не-управленски персонал и то жени, чийто успех е под средния. В техния случай възможността за работа от вкъщи се разглежда като полза. Това не е нито санкция, нито награда. Изследването отчита фактора майчинство, който забавя кариерното развитие.

Като оставим това настрана, чрез същите данни анализаторите правят проучване на завърналите се работници в компанията, след период между 3 и 4 години.

Данните показват, че хората от Група 1 дори след завръщането си продължават да се радват на голям успех. Нещо повече, тяхната заплата бива увеличена, а в някои случаи се изкачват и по-нагоре в йерархията.

От друга страна, работниците от Група 2 се връщат на същите стари позиции без особени облаги.

Кои умения правят ефективни дистанционните работници?

Определят ли 17-те поведенчески умения успеха на тези две групи? 6 от 17-те оказват значително влияние върху представянето на работещите от домовете им. Решаването на сложни проблеми, личностното познание, идентифицирането на хора и ресурси и ангажираността към компанията са качествата, които изстрелват т.нар. Група 1 към още по-големи висини по време на дистанционна работа. От другата страна, качествата като управление под стрес, поемането на риск и иновационните решения по-скоро имат негативно въздействие.

В заключение, според доклада различията в групите се дължат на пет умения, които обясняват тези вариации на успеха. Това са личностното познаване, решаване на сложни проблеми, идентифициране на хора и ресурси, насърчаване на групата.

Тези умения биха помогнали на работещия от дома си да се справи с изчезването на неформалната комуникация.

Предвид физическото им отсъствие и отдалечеността им от неформалните дискусии служителите, работещи от дома в крайна сметка могат да бъдат изправени пред заплаха да се озоват в периферията на организацията.

Петте умения идентифицирани в настоящото проучване са форма на координация, която може да помогне за преодоляване на предизвикателствата, свързани с работата от вкъщи.