По българските друми
Ели Иванова е програмист по професия, но в своя блог представя красиви и свети места от цялата страна
Ако обичате да обикаляте из красива България и да посещавате различни места, природни и исторически забележителности, ваш добър ориентир при избора на нова дестинация може да е блогът „Друми в думи“. Хоби на Елена Иванова, която всички наричат Ели, е да ходи „насам-натам“ и добавената стойност на това е да споделя видяното и наученото. Ето нейната история…
„По образование съм математик, по професия – програмист, а по дух – запален турист, макар и аматьор. Тук, в България, открих и преоткрих хубави места и прекрасна природа“. След като завършва математика в СУ „Св. Климент Охридски“, става научен сътрудник в направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“ към един от институтите на БАН. Участието в различни български и международни проекти развива нейния изследователски дух. Сега е управител на малка технологична компания, свързана с предлагането на уеб услуги.
От първо лице
Създава своя туристически блог преди осем години, когато заедно със своето семейство засилват пътуванията си из България. Тогава търсят информация за повече маршрути, но установяват, че е оскъдна. Като програмист Ели е направила много сайтове, стига до момента да пусне и свой блог. Целта тогава е просто да сподели с други хора видяното, за да посетят и те тези обекти. Бързо започва да привлича аудитория. Блогът се разраства и тя решава да промени името му, тъй като дотогава е носил нейното име – Ели Иванова. Иска то да е само от хубави български думи. Но какви? Търси дълго и един ден през 2015 г. идва звучното „Друми в думи“.
Популярност
Всяко пътуване обогатява с това да посетиш нови места и да се вдъхновиш от красиви гледки, интересно е да се ровиш и да откриеш информация за съответния обект, казва Ели. Постепенно започват да пристигат благодарности от хора, които чрез нейния блог са избрали маршрути и са имали незабравими преживявания. Постоянно пристигат предложения да посети и да разкаже за най-различни места из страната. Така например кметът на с. Ослен в община Мездра ѝ съобщава, че в близост до селото има древно скално светилище, което археолозите започват да изследват.
Презареждане
Основната информация за даден маршрут е фокусирана върху това как се стига дотам от гледната точка на туриста. Всеки маршрут тя го е обходила и споделя лични впечатления. Събира много подробности за самото място, като търси в интернет и в исторически книги, които са ѝ достъпни. С това свое начинание Ели Иванова не цели създаването на дигитален бизнес и не се стреми към монетизация, а е нейният начин за „презареждане“.
Изберете българското
Посетила е над 20 държави, не само на Стария континент. Според нея е добре човек да види и отвъд пределите на страната, за да оцени, че нашето по неповторим начин си е много хубаво. „Имаме планини и водопади, върхове с панорамни гледки. Имаме богата история и сме една от трите държави в Европа с най-много старинни останки по гъстота, наред с Италия и Гърция. Там ги стопанисват и печелят добре от това, а тук местата са достъпни, без дори да се плаща входна такса. Виждам огромен потенциал за развитие на туризма с това богато историческо минало, което имаме като даденост. В България са запазени много древни светилища, скални гробници и мавзолеи, множество останки от средновековни крепости. Накъдето и да тръгнеш, винаги наоколо ще има още много други неща, които си струва да видиш“, обяснява Ели. Някои хора обичат да обикалят самостоятелно, други предпочитат организирани екскурзии, трети ползват планински водачи за различни преходи. Когато си с водач, се оставяш той да води, не гледаш карти, не се чудиш откъде да минеш. Когато сами организирате, трябва да търсите информация как да се доберете дотам, закъдето сте тръгнали.
Към непознати места
Ели Иванова избягва да води непознати хора по местата, към които се е запътила. За подобна цел са нужни специални умения, ангажиментът и отговорността е голяма, има и много рискове. Това е причината да се изискват сертификати за такава дейност. Тя описва всичко подробно и всеки сам преценява дали маршрутът е подходящ за него. Обича да открива нови места, но има и любими обекти, които е посещавала още в детството си – Музея на открито „Етъра“, Соколския и Дряновския манастир. Желано място са Черепишкият манастир, водопадът Добравишка скакля в Понор планина, до него е скалният феномен Столо, водопад Котлите в близост до Годеч, Разбоишкия манастир… Като цяло се ориентира към нови дестинации, за да опознае повече места, а писането за тях е свързано и с намирането на повече информация. Това събирачество особено я обогатява.
Ели Иванова ни повежда по няколко маршрута:
Екопътека Райски изглед
Красивата панорамна гледка се намира в Източните Родопи, в близост до Кърджали. Най близкото населено място до началната точка на екопътеката е Пъдарци. Погледът не може да се откъсне от красивия меандър на река Арда. Оттам може да се наблюдава как другата голяма река – Боровица, се влива в нея. Близо до това място е известната вече пещера Утробата. Името ѝ е свързано с нейната форма. Тя е хоризонтално разположена, висока около 3 метра и дълга около 22 метра, като последните няколко метра са допълнително изсечени от човешка ръка и в дъното е оформен малък олтар. Входът ѝ е разположен на около 2 метра над земята. Пещера Утробата е открита случайно от спелеолога Минчо Гумаров през 2001 г., а малко по-късно е проучена от екипа на проф. Николай Овчаров. Смята се, че е била древно тракийско светилище в периода XI – X век пр. н. е., посветено на Великата Богиня-майка.
Пътека През вековете
Тя се намира над Бузовград – близо до Казанлък. Сред забележителностите по нея е мегалитът Вратата на Богинята. Предполага се, че е било астрономическо съоръжение от времето на траките, в което са правени и различни ритуали. По същата пътека може да се разгледа и средновековната крепост Бузово кале, скалата „Дяланият камък“, местност Черковището, тракийска гробница, останки от стари църкви. Отдалеч се вижда силуетът на Старопланинското било и на Бузлуджа.
Беловската базилика и Левке
Левке
В земите край днешното село Голямо Белово през Късната античност и Средновековието е имало голям укрепен град с името Левке. Беловската базилика била част от този град. Според проучвания тя е построена в средата на V век и просъществувала чак до XVII век, когато била разрушена при потурчването. „Обикалях храма, за да разгледам отделните запазени детайли от него. Влизах, излизах, пак влизах. Само можех да гадая колко бляскава е била базиликата и колко хора е побирала за служба и молитва“, казва Ели. Останките от Левке са не по-малко впечатляващи. Човек може да се разходи покрай масивни зидове, добре видими части от помещения, делви за съхранение, вкопани в земята, останки от керемиди и чудесно запазена огромна дълбока щерна. В миналото тук е кипял живот. Хубаво е, че има доброволци, които разчистват растителността, покриваща всичко, и се грижат останките да са достъпни за любопитните туристи.
Провиралката до с. Лиляч
Кюстендилското село Лиляч се намира на пет километра от по-популярното село Невестино, в което е именитият Кадин мост над река Струма. Провиралката представлява скално светилище от няколко големи скали с арки и вдлъбнатини. Смята се, че мястото е чудодейно и лекува безплодие. Съществува легенда, че съпругата на император Юстиниан I – Теодора – заченала след като посетила мястото и изпълнила специален ритуал. Основната провиралка наподобява женски задни части. Процепът е висок само 30 сантиметра, а е дълъг около метър и половина. Смята се, че е била тракийско светилище. Посещението може да се комбинира с разходка до с. Слокощица (недалеч от с. Лиляч), където има запазена средновековна църква със стенописи.