Нобеловият лауреат: Икономически растеж не се постига чрез намаляване на данъците
Увеличаващите се икономически различия между държавите допринесоха за глобалното търговско напрежение
© ECONOMIC.BG / БТА
Индийският премиер Нарендра Моди се среща с носителя на Нобеловата награда за икономика Абхиджит Банерджи в Ню Делхи, Индия, вторник, 22 октомври 2019 г.
~ 2 мин.
Енея Георгиева
Търсенето в икономиката трябва да се стимулира с повишаване на данъците, а не с намалението им. Това е мнението на тазгодишния носител на Нобеловата награда за икономика, пише Bloomberg. Според Абхиджит Банерджи, който е с индийски и американски произход, твърдението, че намаляването на данъците спомага за ръста на инвестициите е мит, разпространен от бизнеса.
Той, заедно с Естер Дъфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремер от Харвардския университет получиха тазгодишната Нобеловата награда за икономика за подхода им при намаляването на глобалната бедност.
„Налагането на повече данъци е по-добра политика, защото събраните от тях средства ще отиват при нуждаещите се“, каза Банерджи по време на интервю в Ню Делхи, където представи книгата си „Добра икономика за тежки времена“. Лауреатът допълва: „Икономически растеж не се постига чрез намаляване на данъците. Парите от тях трябва да са в полза на бедните“.
Държавите като Китай, Индия и Индонезия имат различен подход. Те намаляват данъците за бизнеса, за да стимулират икономическия растежа на фона на мрачните глобални перспективи. Международният валутен фонд този месец направи пето поредно намаление на прогнозата си за световния растеж за 2019 г., като последните очаквания са за 3%.
Китай по-рано тази година въведе намаления на данъци на стойност 280 млрд. долара върху личните доходи и корпоративните печалби, докато Индия изненада с намаления на корпоративния данък на обща стойност от 20 млрд. долара. Индонезия също планира да намали данъците за бизнеса от 25 на 20%.
Защо данъчното облагането на богатите е популярен подход, но не винаги е лесно прилагането му?
Данъчното облагане на богатите се превърна в ключов политически въпрос сред потенциалните кандидати на Демократическата партия за президент на САЩ. Още повече, след като републиканецът Доналд Тръмп обеща по-съществени намаления на данъците през следващата година.
„Увеличаващите се икономически различия между държавите допринесоха за глобалното търговско напрежение, което наблюдаваме днес“, смята Банерджи. „Невероятно е, че в името на растежа е допуснато неравенството в света да стане толкова голямо“, допълва той.
Според него в Индия, където растежът се забави до шестгодишен минимум, правителството трябва да предприеме по-смели действия, отвъд вече предприетите намаления на данъците. Управляващите там премахнаха данък върху чуждестранните инвестиции и разрешиха отстъпки при покупка на превозни средства. Фискалният стимул обаче породи притеснения заради нарастващия бюджетен дефицит.
„Като се има предвид спада на търсенето, не е лошо правителството да бъде експанзионистично“, каза Банерджи. „Ако искаме да стимулираме търсенето, а намаляването на корпоративния данък не се справя с това, каквото е моето предположение, тогава какво правим?“, попита реторично той.
Той, заедно с Естер Дъфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремер от Харвардския университет получиха тазгодишната Нобеловата награда за икономика за подхода им при намаляването на глобалната бедност.
„Налагането на повече данъци е по-добра политика, защото събраните от тях средства ще отиват при нуждаещите се“, каза Банерджи по време на интервю в Ню Делхи, където представи книгата си „Добра икономика за тежки времена“. Лауреатът допълва: „Икономически растеж не се постига чрез намаляване на данъците. Парите от тях трябва да са в полза на бедните“.
Държавите като Китай, Индия и Индонезия имат различен подход. Те намаляват данъците за бизнеса, за да стимулират икономическия растежа на фона на мрачните глобални перспективи. Международният валутен фонд този месец направи пето поредно намаление на прогнозата си за световния растеж за 2019 г., като последните очаквания са за 3%.
Китай по-рано тази година въведе намаления на данъци на стойност 280 млрд. долара върху личните доходи и корпоративните печалби, докато Индия изненада с намаления на корпоративния данък на обща стойност от 20 млрд. долара. Индонезия също планира да намали данъците за бизнеса от 25 на 20%.
Защо данъчното облагането на богатите е популярен подход, но не винаги е лесно прилагането му?
Данъчното облагане на богатите се превърна в ключов политически въпрос сред потенциалните кандидати на Демократическата партия за президент на САЩ. Още повече, след като републиканецът Доналд Тръмп обеща по-съществени намаления на данъците през следващата година.
„Увеличаващите се икономически различия между държавите допринесоха за глобалното търговско напрежение, което наблюдаваме днес“, смята Банерджи. „Невероятно е, че в името на растежа е допуснато неравенството в света да стане толкова голямо“, допълва той.
Според него в Индия, където растежът се забави до шестгодишен минимум, правителството трябва да предприеме по-смели действия, отвъд вече предприетите намаления на данъците. Управляващите там премахнаха данък върху чуждестранните инвестиции и разрешиха отстъпки при покупка на превозни средства. Фискалният стимул обаче породи притеснения заради нарастващия бюджетен дефицит.
„Като се има предвид спада на търсенето, не е лошо правителството да бъде експанзионистично“, каза Банерджи. „Ако искаме да стимулираме търсенето, а намаляването на корпоративния данък не се справя с това, каквото е моето предположение, тогава какво правим?“, попита реторично той.
