По-смели и бързи зелени цели - какво обещаха световните лидери

Необходима е непосредственост. Средните глобални температури вече са се увеличили с повече от 2 градуса по Фаренхайт, или 1.2 градуса по Целзий, от 1880 г. насам, а учените отдавна подчертават необходимостта да се поддържа повишаване на температурата под 1.5 градуса по Целзий, за да се избегнат най-катастрофалните сценарии за изменение на климата.

Новият план на Байдън ще намали наполовина емисиите на парникови газове в Америка спрямо нивата от 2005 г. до края на десетилетието (2030 г.) - амбициозна цел, която поставя САЩ отново в челните редици на глобалната борба с изменението на климата. Към него се присъединиха 40 правителствени ръководители на виртуална среща на Деня на Земята и подчертаха икономическата възможност за преход към по-устойчива глобална икономика.

Но САЩ не могат да го направят сами. А световната среща на върха, първата голяма международна среща на Байдън, има за цел да върне Америка на ръководна роля след четири години бездействие по отношение на климата и отричане от администрацията на Доналд Тръмп. Той също така има за цел да изгради доверие сред другите държави, като се има предвид, че САЩ са допринесли най-много за изменението на климата през последния век.

Китай е най-големият замърсител с парникови газове и финансира енергията от въглища както у дома, така и в различни страни. Страната ще започне постепенно да намалява потреблението си на въглища от 2026 г. като част от усилията за съкращаване на вредните емисии като се потвърдиха и плановете да постигне въглероден неутралитет до 2060 г.

Китай се ангажира да премине от въглероден пик към въглеродна неутралност за много по-кратък период от време, отколкото може да отнеме на много развити страни, и това изисква извънредни усилия от Китай," каза президентът на страната Си Дзинпин.

"Ще контролираме стриктно проектите за производство на електроенергия, работещи с въглища. Ще ограничим стриктно увеличаването на потреблението на въглища."

Бразилският президент Жаир Болсонаро, който агресивно отмени защитата на околната среда в страната си, повиши целта на Бразилия за постигане на въглероден неутралитет с десетилетие до 2050 г. Той също така обеща да премахне незаконното обезлесяване в Амазонка до 2030 г. и заяви, че ще удвои парите разпределени за инспекции.

Японският премиер Йошихиде Суга заяви, че страната ще се ангажира да ограничи емисиите с 46% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2013 г. Япония, петият по големина замърсител в света, преди това се ангажира с 26% намаление, цел, която беше критикувана като недостатъчна.

„Япония е готова да демонстрира своето лидерство за световна декарбонизация“, каза Суга на срещата на върха. Подобно на САЩ, Япония се ангажира да достигне нулеви емисии до 2050 г.

Премиерът Джъстин Трюдо обеща, че Канада ще намали емисиите с 40% до 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г., което е значително увеличение спрямо предишния ѝ ангажимент от 30%.

Ние непрекъснато ще укрепваме нашия план и ще предприемаме още повече действия по нашето пътуване до нулеви емисии до 2050 г.“, заяви Трюдо по време на срещата на върха.

Индийският премиер Нарендра Моди не предостави нова цел, но потвърди обещанието на страната да инсталира 450 гигавата възобновяема енергия до 2030 г.

Руският президент Владимир Путин се ангажира да „намали значително“ емисиите в страната през следващите три десетилетия и каза, че Русия има голям принос за усвояването на глобалния въглероден диоксид.

Путин също така каза, че страната е намалила почти наполовина емисиите си в сравнение с 1990 г. и призова за глобално намаляване на метана, парников газ, който е 84 пъти по-мощен от въглеродния диоксид и основен двигател на изменението на климата.

Президентът на Южна Корея Мун Дже Ин заяви, че Корея ще прекрати публичното финансиране на въглищни електроцентрали в чужбина и планира да представи по-смело обещание за намаляване на емисиите.

Срещата на върха е основна символична стъпка към изпълнението на централните теми от кандидатурата на Байдън за президент: обещание да се поправи увредената връзка на САЩ с останалия свят и да се ангажира отново страната с глобалните усилия за спиране на щетите от климатичните промени.

Срещата е изцяло виртуална и световните лидери се сблъскват с редица технически и звукови проблеми. Те се присъединяват през всички часове на деня или нощта, в зависимост от местоположението им. Държавният секретар Антъни Блинкен призна този факт, като започна изявлението си, като пожела на всички „добро утро, добър ден, лека вечер“.

За да компенсира това предизвикателство, срещата на върха се разпределя в рамките на два дни.