Победа за Тръмп ще вдигне залога за бъдещия суверенитет на Европа
Новият президент на САЩ ще зададе тон в политиката

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Четирите години управление на Доналд Тръмп в САЩ повлияха и върху външната политика на Европейския съюз, затова и развоят от днешните избори за нов американски президент неминуемо ще рефлектира върху бъдещите позиции на Стария континент. Дипломатите тук отдавна целят да постигнат „стратегическа автономия“ и по-гласовитите от тях настояват, че независимо кой ще победи, Вашингтон трябва да осъзнае, че Европа вече не е неговият младши партньор.
Ако Тръмп спечели още един мандат, няма много причини да очакваме нов подход към външната политика на САЩ, прогнозира анализатори. В същото време тонът може да се промени с Джо Байдън начело на най-голямата икономика в света. Демократът убедено защитава трансатлантическата идея и вярва, че Вашингтон може да има своята роля, само ако е в диалог със своите партньори.
Приоритет върху интересите на САЩ
Гонейки ползите за собствената си държава, с действията си Тръмп отдалечи Америка от няколко международни споразумения, включително с решението да напусне Парижкото споразумение за климата и оттеглянето на подкрепа от Световната здравна организация неотдавна.
Байдън, от своя страна, подчертава, че САЩ не могат да се справят с новите предизвикателства, пред които са изправени, без тесни взаимоотношения със своите съюзници и подкрепата на международните институции.
За Сузи Денисън, директор на програма „Европейска сила“ към Европейския съвет за външни отношения (ECFR), победата на Байдън означава партньор за Европа в Белия дом, който иска да възстанови лидерството на САЩ на международната сцена.
Победата за Тръмп би била тласъкът за европейците да спрат да говорят за суверенитета и да започнат да го изграждат“, добави тя.
Европейската сигурност
По време на предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп акцентира върху необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Миналата година членовете на НАТО повишиха сумите по тези пера, като десет от 30 съюзници – предимно източноевропейски държави – достигнаха целта 2% от националния им БВП да отива по това направление.
Връхната точка бе достигната лятото, когато Тръмп обяви, че ще намали американското военно присъствие в Германия с една трета, изтегляйки хиляди войници от там.
В същото време Байдън нарече НАТО „най-важния алианс в историята на Съединените щати“ по време на дебат през юни 2019 г. и предупреди, че той „ще се разпадне“, ако Тръмп остане за втори мандат. Анализаторите обаче са на мнение, че за да се реши този проблем, е нужно повече от това демократът да победи.
Подходът на Тръмп към НАТО обтегна отношенията с много от останалите членове, включително и с Франция, а дипломатите от алианса изтъкнаха идеята за пролетна среща като шанс за възстановяване на трансатлантическите връзки след четири години на натъртвания по времето на Тръмп.
Среща на върха през март „ще даде на Байдън платформа за обединение на Европа и Северна Америка, а също така ще даде шанс на НАТО да постави ерата на Тръмп зад себе си“, каза един дипломат от алианса през октомври.
Конкуренция с голяма мощност: Китай, Русия
„За Европа залогът е голям – не на последно място в борбата срещу изменението на климата, където действията на Китай и САЩ са от решаващо значение“, каза Янка Ортел, директор на Азиатската програма към Европейския съвет за външни отношения (ECFR).
Според нея изборите няма да променят много в траекторията на отношенията между САЩ и Китай, които „изглежда са поставени в частично икономическо разделяне и по-голяма конфронтация“. Със сигурност обаче откакто Тръмп стартира търговската война с Пекин през 2018 г. неговата политика на конфронтация се задълбочи. Днес той открито вини азиатската страна за пандемията от коронавирус, а междувременно превърна 5G в крайъгълен камък от задаващата се американо-китайска технологична битка.
Съвсем наскоро държавите членки на ЕС призоваха за преосмисляне на отношенията между блока и Китай на фона на все по-агресивната външнополитическа позиция на страната и опитите и на Вашингтон, и на Пекин да въвлекат съюза в своята вражда.
Байдън оцени възхода на Китай като сериозно предизвикателство, като се застъпва за по-твърда позиция по въпросите на правата на човека и ситуацията в Хонгконг и същевременно държи да бъдат уредени търговските практики. Той обаче ще се опита да се разграничи от Тръмп, поне в публичното говорене за Пекин, пише още изданието.
По отношение на Русия Тръмп поддържа сърдечни отношения с колегата си Владимир Путин и отхвърля обвиненията за намеса на Москва в изборите през 2016 г. в САЩ, като посочва американските санкции срещу Русия като доказателство за силата на неговата администрация.
Байдън, от друга страна, обеща да се изправи срещу Путин заради намесата на Русия в изборите в САЩ и други дейности.
Не разбирам защо този президент не желае да се противопостави на Путин, когато той всъщност плаща за убийството на американски войници в Афганистан и участва в дейности, които се опитват да дестабилизират целия НАТО“, коментира Байдън.
Ядрено неразпространение
През последните две години администрацията на Тръмп прие агресивен подход за изтегляне, залагайки на принуда, за да върне руснаците обратно на масата за преговори.
С разпадането на договора за ядрени сили със среден обсег (INF) и Договора за отворено небе и предстоящия провал на New START в Европа, ядреното разоръжаване и потенциалното преместване на американското ядрено оръжие предизвика оживен дебат.
Експертите по разоръжаването прогнозират, че ако Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, може да станем свидетели на още разрушени споразумения.
Байдън обеща да обърне тенденцията и да поднови New START и вероятно ще приеме предложението на Русия да го удължи с пет години без предварителни условия.
Той също така заяви, че ще се опита да обърне възприетата от Тръмп позиция по отношение на ядреното споразумение за Иран, в което ЕС е посредник.
По отношение на Северна Корея безпрецедентните преки преговори на Тръмп със севернокорейския лидер Ким Чен-ун досега не доведоха до ангажимент за денуклеаризация на Корейския полуостров. Байдън обяви, че ще използва натиска на санкциите, за да подтикне Ким да преговаря.