Под пластовете на времето

На културното наследство често се гледа като на бреме. В някои случаи властта го превръща в обект на експлоатация, в други то се възприема като ненужна грижа и разход. Ако се управлява добре, то може да е дори икономически ресурс, уверява Иван Василев, основател и председател на Фондация „Балканско наследство“.

Нека да видим каква е ролята на тази организация, за да има живи паметници на културата.

Работещ модел

През 2008 г. приятелска група от археолози – Иван Василев, Ангел Пенчев и Найден Прахов, намират форма, чрез която да развиват проекти в областта на културното наследство. Техният диапазон на работа е широк – проучване, опазване, образование, управление на културно наследство, а партньорствата им включват държавни, международни  и академични институции, местни власти и бизнеси. Започват с идеята за полеви школи, които дават шанс на хора от цял свят да се запознаят първоначално с някои интересни обекти в България и Северна Македония, а след това включват Гърция  и Черна гора. Това подпомага създаването на полезен модел за образование, който им позволява да се докосват до истинската практика.

Спасители

„Не забравяйте, че това, което правим е деструктивна работа. Ние разрушаваме миналото и ако не го документираме достатъчно добре, то изчезва завинаги. И в този случай няма разлика между нашата работа и онова, което остава след иманярите. Задачата на археологията не бива да е само спасяване на културното наследство от подобни нежелани интервенции. След като иманяри влязат с булдозери в един обект, всичко изчезва, но това  може да се случи и след работата на археолози, ако то не бъде публикувано и опазено по един или друг начин“ – казва Иван Василев. Нерядко всичко, което е разкрито и е над земята, се оставя на произвола на времето. Едва ли повече от 15% от културните ценности в България са в добро състояние. Иван Василев е забелязал, че до две-три години след като са усвоени средствата за социализация на даден обект, повечето са оставяни да тънат в бурени. Това е резултат от липсата на визия и план за управление на тези обекти, няма и стандарти за качество при изпълнението на подобни проекти.

Скрити дефекти

Към момента бизнесът и нестопанските организации имат малък интерес за партниране с държавата при опазването на културното наследство, тъй като тя игнорира своята отговорност, свързана с историческата ни памет. Публично-частното партньорство е възможност за намиране на по-успешни модели за стопанисване на един исторически или археологически обект, но то може да доведе и до порочни практики - например в стремежа към по-висока доходност дадени обекти да се превръщат в Дисниленд или пазари. Ролята на държавата е първо да даде насоките за развитие на тази дейност, а после да контролира изпълнението. Оправданията са, че няма наличен капацитет, но през последните 30 години държавата самоволно се лиши от своя капацитет в тази сфера, твърдят от Фондацията.

Финансиране

Проектите на Фондация „Балканско наследство“ се финансират чрез набиране на средства от цял свят. Когато пандемията спира донорските потоци, нейното ръководство се обръща към източници във и извън България, сред които Национален фонд „Култура“, общинско и европейско финансиране. Това дава възможност да разширят дейностите  от археология, консервация и образование към управление, дигитализация и комуникация на културното наследство.

Цифрови архиви

„Дигитализацията е съвременният подход за опазване на културното наследство. Тя не е бъдеще, а вече е настояще. Този процес трябва да се засили и онова, което не може физически да бъде опазено, да е дигитално документирано. Има много обекти, които след тяхното цифровизиране по една или друга причина изчезват завинаги и за следващите поколения остават само дигиталните им досиета“ разказва Иван Василев. Той обяснява, че България е от една от първите държави, започнали да говорят за дигитализация, и е от последните в създаването на политики по цифровизиране на културното наследство. Надеждите са чрез Националния план за развитие този процес да бъде насърчен. Но инвестициите в инфраструктура без инвестиции в човешките ресурси ще доведат до натрупването на купчина остаряваща техника, която няма да има кой да ползва.

Кой ще развърже възела

Ако няма държавна политика и работещи механизми за контрол, нищо няма да се постигне, тъй като цялото културно наследството е изключителна държавна собственост и държавата без отлагане трябва да намери начини да го стопанисва. Фондацията е осигурила финансиране за консервация на падналите стенописи от Александровската гробница още през 2020 г. по проект на Националния археологически музей, но все още липсва „зелена светлина“ от Министерството на културата. Ситуацията е като потъващ кораб, от който шепа ентусиасти са опитват нещо да спасят. Защото вярват, че нашето културно наследство принадлежи не само на нас, българите, но и на света.

Историята ни учи, но трябва ли в България да продължаваме да сме лоши ученици, такъв въпрос задават на финала от Фондация „Балканско наследство“.

Следите остават

• В последните 14 години фондация „Балканско наследство“ е подкрепила проучването, опазването и популяризирането на културното наследство с близо 2 млн. евро;
• В античния град Стоби в Северна Македония се работи от 2010 г. През 2021 Фондацията, в сътрудничество с екип от международни експерти, създава генерален план за консервацията на този обект, а през 2022 г. получава 300 000 долара от J. M. Kaplan Fund за консервация на Теодосианския дворец;
• В България „Балканско наследство“ подкрепя археологическите проучвания на праисторическото селище в Илинденци, култовия център на древна Аполония на остров „Св. св. Кирик и Юлита”, селищната могила „Юнаците“, гръко-тракийското тържище Пистирос, ранновизантийския манастир Джанавара, римската пътна станция Бона Манзио и акваторията на Несебър. В Черна гора и Гърция с местни партньори проучват античния град Доклея в Подгорица и работят върху колекция от църковно-исторически артефакти от о-в Закинтос;
• Школата за археология и консервация, създадена през 2008 г., привлича студенти и научни институти от цял свят. Десет години по-късно тя получи отличие на журито в наградите на ЕС за културно наследство Europa Nostra за принос в областта на образованието.

Текстът е част от бр. 110 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.