Подаръци за административно бездействие

Почти всяко ново правителство обещава административна реформа, с което обикновено се разбира не по-качествени и ефективни административни услуги, а по-малко администрация. Настоящото не е изключение, но с решението си да актуализира бюджета за тази година поради, отчасти, необходимостта от по-високи разходи за персонал в няколко министерства, управляващите си признаха, че бленуваната оптимизация ще си остане мечта. Това обаче става на фона на няколко министерства, които наистина намаляват своя щат и които реално ще бъдат наказани, докато останалите ведомства остават с раздут щат.

В средата на декември беше приет нов Устройствен правилник на Министерството на енергетиката, който предвижда намаление на щата в министерството с 9%.  Тази стъпка накара някои експерти реторично да запитат: „Точно оттам ли трябваше да започне административната реформа?”. Около две седмици преди приемането от Министерски съвет на новия устройствен правилник народните представители приеха актуализация на държавния бюджет за 2015 г., която предвижда близо 197,5 млн. лв. допълнителни разходи за персонал. Министерствата на енергетиката и икономиката също получават повече разходи за персонал, но те са за сметка на преструктуриране на други разходи. С други думи нереформираните министерства получават повече пари, а реформираните – не.

Разбира се, има няколко изключения, на които трябва да се обърне внимание. На първо място това е МВР, което от тази година включва в структурата си ГДБОП, а това води до по-голям щат. Т.е. в най-добрия случай щатът на министерството е останал непроменен. В крайна сметка реформа няма, но Народното събрание прие по-голям бюджет, основната част от който отива за заплати.

По-голям бюджет и пари за персонал са предвидени и за ведомства с непроменен щат като министерствата на правосъдието, транспорта и туризма. Увеличение има дори в министерството на отбраната, въпреки че щатът му е намален с близо 7%.

По-високите разходи в МВР и МО могат само частично да се обяснят с необходими допълнителни средства за изплащане на обезщетения при напускане или пенсиониране, тъй като новоотпуснатите пенсии по чл. 69, където влизат и силовите ведомства. От една страна тези средства, или поне част от тях, са предвидени в годишните бюджети на ведомствата, а от друга – пенсионерите с новоотпуснатите пенсии по този член не са много и през последните години варират между 1500 и 3500 души.

*Преди включването на ГДБОП към МВР щатът на министерството е 49 500 бр., т.е. тази година има увеличение на щата с 600 бр. заради ГДБОП

**Увеличението на разходите за заплати е в рамките на гласуваните бюджети и е за сметка на други разходи в тях

 Една от мерките в Средносрочната бюджетна рамка за 2015-2017 г., с която се цели намаляване на дефицита през годината, е ограничаването на разходите за персонал. В края на миналата година управляващите предвиждаха свиване на тези разходи с 350 млн. лв., като намалението на разходите за заплати и осигурителни вноски в бюджетната сфера с 10% се очакваше да доведе до спестяване на около 300 млн. лв. Това спестяване не само не се материализира, а и бяха гласувани допълнителни разходи за персонал в размер на около 197,5 млн. лв. И така към първоначалния въпрос дали оттук трябваше да започне реформата, трябва да се повдигне и още един – нереформираните министерства ще продължат ли да получават подаръци за липсата на действия под формата на по-високи разходи за персонал?