Подводните камъни пред големия потенциал на Северна България

Морската столица

Варна несъмнено натежава най-много в Северна България, но трудно може да окаже съществено влияние върху целия регион заради липсата на добра свързаност. Областта напредва в последните години като голям индустриален и IT център, но не достатъчно за цялата Северна България, обясни икономистът Петър Ганев по време на анализ, посветен на икономиката на  региона и изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Именно във Варна се наблюдава и най-големия ръст на заетите в ИКТ сектора в последните шест години, като в северозападния и северния централен регион напредъкът е минимален.

Населението намалява

Изчисления на ИПИ показват, че за последните десет години – между двете кризи – броят на хората в региона се е сринал, като пет области са загубили почти 1/5 от населението си за периода. Следователно много би било трудно да се увеличава делът на заетите лица от региона в националната икономика, при положение че населението намалява с подобни темпове, обясни икономистът Адриан Николов. Статистиката показва, че Видин и Монтана губят най-много от жителите си през 2019 г.

В Северна България единствено Варна през този период има прираст на населението, но той не е естествен, а механичен.

„Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.“

В настоящата ситуация на пазара на труда най-големи проблеми се очакват в областите с преобладаващо основно образование.

МОН се активизира да задържа учениците в училищата, но в Добрич, Търговище и Видин се губят огромен брой ученици от образователната система – между 1/4 и 1/5 от тях. В останалите области действията на МОН имат ефект и повече ученици остават в системата“, обясни Николов.

„Отличник“ по перото се явява отново Варна, чийто образователен профил всъщност е доста силен, а някои от университетите там са доста специфични и търсени. Така вместо индустриалният подем, какъвто бе случаят с Пловдив, едно по-бурно развитие на Варна може да бъде задвижено именно от образованието и кадрите, които подготвят структурите в него.

За инфраструктура ще се почака

„Докато в Южна България има една добра свързаност между големите центрове, на Север ситуацията е доста постна“, коментира Мила Чернева, журналист от „Капитал“.

Всъщност в региона са започнати или планирани доста инфраструктурни проекти, но завършването им няма да бъде готово в близките няколко години. Строежът на магистрала „Хемус“ напредва напоследък, но все пак в момента се работи по около 50 км от над 200 недовършени. Изгражда се и пътят „Видин – Ботевград“, а за „Русе – Велико Търново“ строителните дейности може да започнат скоро. Автомагистрала „Черно море“ – между Варна и Бургас – пък е в най-начален етап.

Тих бял Дунав се вълнува…

Потенциалът на река Дунав също не е достигнат според икономистите на ИПИ, като вместо да се мисли как да се пресича и къде да се направят нови мостове, би било по-добре да се планира самото движение по нея.

За да е плавателна и да се използва за корабен транспорт обаче, за нея трябва да се направят инвестиции, така че това да се поддържа целогодишно.

Приятните изненади

Добра новина в региона през последните години е развитието на Шумен като индустриален регион, а Велико Търново развива туристическите си възможности. Нови инвестиции се правят и в Габрово, а анализ на „Капитал“ показва, че топ 3 на компаниите в Северна България по приходи за 2019 г. всъщност са в Севлиево. Големи предприятия има и в малките общини като Каспичан и Нови пазар.

Добавянето на 2 блока на АЕЦ Козлодуй, за които премиерът Борисов говори в последните седмици, пък ще изстрелят Враца доста напред, въпреки че не може да се говори за силна местна икономика, фокусирана само върху един енергиен комплекс.